Tehran, Iran - October 11, 2017: The Panzdah-e-Khordad street, occupied with Grand Bazaar stalls is one of the most crowded and noisy in city, on October 11 in Tehran.
Дойче Веле

Иранската валута девалвира драматично, хората масово обръщат спестяванията си в долари и ги изнасят от страната. Кризата обаче не е икономическа, а политическа. От нея печелят религиозните фондации на хардлайнерите, констатира Дойче веле.

Чуждите валути станаха дефицитна стока в Иран. Очевидци разказват, че обменните бюра в Техеран са свалили долара от списъка с предлаганите валути. Иранското правителство въведе твърд обменен курс на иранския риал спрямо долара. По този начин то иска да спре по-нататъшната девалвация на местната парична единица. Официално един долар се разменя за 42. 000 риала. На черния пазар обаче цената за долар е почти 60. 000 риала. „Пред обменните бюра има огромни опашки. Хората са загрижени. Никой не знае какво става. Но колкото по-скъп става доларът, толкова по-дълги стават и опашките“, пише един юзър на ДВ.

През изминалите седмици иранската валута девалвира драматично. Най-вече заради спекулациите около евентуалното оттегляне на САЩ от ядреното споразумение с Техеран. „Хората се страхуват и искат да обменят своите спестявания в чужда валута, за да се предпазят от девалвацията на риала“, казва Сара Базобанди – преподавателка по политическа икономия в Лондон. В интервю за ДВ тя обяснява: „Правителството се опитва да поддържа изкуствено висок курс на риала, но икономиката на страната е на път да се срине. При това цената на петрола се покачва, а доларът понижава стойността си на международните пазари. Парадоксалното е, че точно в Иран, който е сред важните износители на петрол, американският долар се развива в обратна посока – т.е. повишава стойността си“.

Няма достатъчно доларови банкноти

Износът на петрол и природен газ е най-важният източник на средства за иранската икономика – той съставлява над 30 процента от всички държавни приходи. Иранската централна банка впоследствие продава доларите от петролния износ на обменните бюра и банките. По този начин ги обменя в риали. Но понастоящем Централната банка не е в състояние да вкара в страната всички приходи от износа на петрол. Поради американските санкции банките в САЩ нямат право да извършват разплащания с Иран. От санкциите са засегнати и големи германски банки с бизнес-интереси в САЩ. Сред тях са Дойче банк и Комерцбанк, които бяха наказани със сурови глоби през последните години. САЩ сега заплашват с нови санкции.

Американският президент САЩсмята, че ядреното споразумение с Техеран е вредно за Запада. Съвсем наскоро той подчерта, че иска да се оттегли изцяло от споразумението и настоя то да бъде поне преработено. Иран се противопоставя на подобно предложение категорично. Очаква се, че на 12 май САЩ ще обявят оттеглянето си от ядреното споразумение, а тази стъпка по всяка вероятност ще върви ръка за ръка с допълнително затягане на санкциите срещу Иран.

„В страната не влизат долари, а всички иранци искат да купуват долари и да изнасят авоарите си извън страната. Централната банка не е в състояние да задоволи огромното търсене на чужда валута – тя и не желае подобно нещо, защото иска да осуети изтичането на държавното богатство извън страната. Пазарите в Иран са разклатени, а от това печелят само онези институции, които се изявяват на черния пазар“, твърди икономистката Сара Базобанди.

Властта на религиозните фондации

Въпросните институции принадлежат на религиозни фондации и на Революционната гвардия – т.е. става дума за собственост на консервативния истаблишмънт в Иран. Тези сили имат голямо влияние върху иранската икономика и са активни в почти всички браншове. Управляват компании в енергийната сфера, в инфраструктурата и оръжейната индустрия. Преди Рохани да поеме властта те имаха и много добри контакти с банките. Президентът Рохани обаче настоява Революционната гвардия да не се меси в икономиката на страната. Той иска да реформира тази сфера и настоява да се обявяват публично всички финансови дейности.

„Това, което преживяваме в момента, не е криза на икономиката, а криза на сигурността. Онези, които преди три месеца протестираха срещу правителството, сега искат да предизвикат нова криза“, заяви в интервю за иранската осведомителна агенция ИЛНА известният икономист Саед Лейлаз.

Протестите през януари 2018 бяха предизвикани от недоволство срещу плановете на правителството за икономически реформи. Първите демонстрации бяха проведени в източния град Машхад. Градът е бастион на привържениците на провалилия се кандидат-президент Ебрахим Раиси. Ултраконсервативният духовник е председател най-голямата религиозна фондация в Иран, която управлява най-важната светиня на шиитите. Нейният бюджет е гигантски и си съперничи по размер с бюджета на държавата. „Подобни кръгове печелят от спекулациите около евентуалното оттегляне на САЩ от ядреното споразумение“, казва Саед Лейлаз. „Те искат да отслабят властта на Рохани“.news.bg, author: doyche-vele