България призна, че заради системните проблеми на военната авиация през тази година може да има проблеми с охраната на въздушното пространство на НАТО. Освен затруднената поддръжка на старите съветски изтребители МиГ 29, вече е трагична и ситуацията с радарите.
“Съществува реална опасност през 2018 г. да се стигне до невъзможност за осигуряване с радиолокационна информация на системата за командване и управление на Военновъздушните сили, което може да възпрепятства надеждното изпълнение на задачите по охрана на въздушното пространство на Алианса”, се посочва в годишния доклад за отбраната на страната, който предстои да бъде разгледан от парламента.
МО предупреждава, че радиолокационните станции работят с частични неизправности и радарното покритие се осъществяваше със затруднения. Това се дължи на липсата на заводски ремонти и резервни части.
Военните засега успяват да закрепят положението, залагайки на вече наложилата се практика във Военновъздушните сили известна като “канибализъм”. При нея се събират резервни части от различна техника, за да се сглобят поне минимални способности. Така например от различни изтребители МиГ 29 се взимат различни части, за да може поне няколко самолета да са в състояние да летят.
Ръст на авиоинцидентите
Заради проблемите с поддръжката на самолетите продължава и тенденцията за намаляване на броя летателни часове на пилотите, което вече застрашава и сигурността им.
“Това продължаващо противоречие с изискванията на съюзническите стандарти и политики, създава реална заплаха за необходимото ниво на безопасност на полетите, способностите за изпълнение на поетите съюзнически ангажименти и ограничава възможностите за приучване на млад летателен състав за изпълнение на дежурството по охрана на въздушното пространство на Алианса и на другите типове авиационна техника”, се посочва в доклада.
През 2017 г. е имало 36 авиационни произшествия, от които един сериозен инцидент.
Общият им брой е със седем повече спрямо 2016 г. Приблизително 70 % от авиационните произшествия са заради откази на авиационната техника, по-голямата част от която е съветско производство – 58 %, произведена през 80-те години на миналия век и на предела на назначения технически ресурс по време.
Допуснати са и шест авиационни инцидента с чуждестранни военни въздухоплавателни средства.
Няма пари, хора и техника
В доклада за пореден път се отчита, че българската армия е недофинансирана и има сериозни проблеми с липсата на кадри и достатъчно надеждна техника.
Над 20% (повече от 5600 – бел.ред.) от длъжностите за военни са незаети, а доброволният резерв остава попълнен едва на 17%.
“Отпуснатите финансови средства по списъчния, а не по щатния личен състав силно ограничаваха възможността за попълване на вакантните длъжности”, посочват от армията
Основните заплахи остават хибридните атаки, възможността за терористични действия, проблемите с миграцията и киберпрестъпността.
България – оперативно поле за чужди разузнавания
В доклада се посочва още, че “местоположението и значението в геополитически аспект на Балканския полуостров, разнопосочната външнополитическа ориентация на държавите от региона, политическата несигурност и близостта до основните кризисни райони предопределят атрактивността му като оперативно поле за работата на редица разузнавателни служби”.
Активността им представлява траен риск за сигурността и на нашата страна.
Запазили са се и някои от рисковете за дестабилизиране на обстановката в страни от Западните Балкани, поради прояви на национализъм и наличието на междуетнически и религиозни противоречия.
“Действията на външни сили, насочени към дестабилизиране на политическия процес и на етническо и религиозно помирение, както и за разпространяване на радикални идеологии и практики, представляваха потенциален рисков фактор за сигурността в региона”, се посочва в доклада.
