Бъдещето им изглежда доста несигурно въпреки регулаторния натиск от страна на Европейския съюз и някои държави-членки

 

Дебатът около замяната на дизелови и бензинови автомобили с електрически се разгаря с пълна сила. По темата има оживени спорове. Ето и мнението на Светослав Бенчев, експерт от Българската петролна и газова асоциация, пише БЛИЦ.

Ето какво показва анализът на г-н Бенчев за читателите на най-рейтинговата електронна медия в България: Въпросът за електромобилите е стар, колкото самото им създаване. Още в началото на века те са смятани за бъдещето на придвижването или поне, докато не сe развива двигателят с вътрешно горене. Към постиженията им следва да се отбележи и че първият автомобил в света, а именно „Вечно Недоволната“, постигнал през 1899г. скорост от 100 км/ч, е бил белгийско превозно средство на акумулатори. Електромобилите си остават и „вечните надежди“ за намаляване на зависимостта от петрола по време на петролните кризи през 70-те и 80-те години на ХХ век. Истинският попътен вятър в развитието им обаче задухва след високите цени на петрола в последните години в комбинация с екологични лозунги за намаляване на СО2 емисиите, основен фактор за т.нар. глобално затопляне. Или може би по-точния термин е климатични промени.

Електромобилът бързо започва да се смята за по-чиста алтернатива на конвенционалните превозни средства, тъй като според еколози той не излъчва СО2 емисии. Често, но съвсем грешно, той е наричан и „беземисионно превозно средство“. Европейският съюз и особено държавите-членки с автомобилна индустрия виждат в него идеална възможност за запазване на индустриалното производство в променящата се обстановка и бързо се правят промени в регулациите, както на местно, така и на европейско ниво за финансова и административна подкрепа на този тип производство. Тази политика дава резултат и голяма част от международните автомобилни компании започват да предлагат на пазара електромобили. Американският производител „Тесла“ също се включва в надпреварата с мощни и елегантни модели.

Дотук всичко обещава добро бъдеще на този тип мобилност, но всъщност ситуацията е доста противоречива. На първо място нека започнем с екологичния компонент, който се оказва и водещ за развитието на електромобилите. Често се казва, че те са „чисти“ и не спомагат за засилване на климатичните промени. Всъщност това не отговаря на истината. Производството на един електромобил, т.е. още преди той да започне да се движи, отделя с 20% повече парникови емисии в сравнение с един конвенционален. При моделите на Тесла, изискващи по-мощни акумулатори, този процент достига 60%, показват проучвания на Мичиганския университет, потвърдени и от анализ на Шведския институт за изследване на околната среда. Така още преди да слезе от поточната линия Модел Х, например, е изхвърлил в атмосферата СО2 емисии равняващи се на 8 години средна експлоатация на един бензинов двигател от среден клас. Още повече електромобилът се нуждае от енергия за своето движение и тя се произвежда от електроцентрали. В България, такъв е и случая в повечето държави от ЕС, над 50% от електроенергията се произвежда от суровина, която е карбоново базирана, т.е. изхвърля голямо количество СО2 емисии. Едва 16% от енергията се произвежда от възобновяеми източници. В този смисъл енергията, с която зареждаме електромобила от контакта, по нищо не се различава, а дори надвишава замърсяването от конвенционалния автомобил. Още повече ЕС скоро ще приеме още по-стриктни мерки за двигателите с вътрешно горене по отношение на разхода им и емисионното замърсяване, които свеждат до още по-ниски стойности СО2 емисиите от бензинови и дизелови горива. Така след 2-3 години емисиите и при двежение от обикновените автомобили ще се много по-ниски от тези на електромобилите. Стигаме и до двата основни фактора за отхвърлянето на електромобилите като сериозна опция за промяна в транспорта. А именно цената и пробегът. Пробегът е и гордиевият възел на тази индустрия. Особено с оглед хвалебствените слова за екологичните й предимства. Всяко увеличение на изминатото разстояние с едно зареждане на акумулатора означава увеличение на производствените му емисии СО2, както и по-сериозни проблеми при рециклирането на батерията след извеждането й от експлоатация. Именно и последното ще представлява бъдещ сериозен проблем особено след решението на Китай да спре да бъде глобално депо за отпадъците на индустриализирания свят. Също така производството на по-мощни акумулатори ще се сблъска и с наличността на суровини за производството им, сред които са множество ценни и редки вещества (литий, кобалт, графит, никел и др.), често добивани при лоши работни условия и на цената на сериозно замърсяване на околната среда.

Цената, разбира се, е фактор, който също не трябва да бъде подценяван. Към настоящия момент електромобилите, дори след като прибавим и екологичния бонус, който някои държави дават за покупката им, са между 3 и 5 пъти по-скъпи от конвеционалните автомобили. Съвсем естествено доста често бива пропускан факта, че след няколко години експлоатация е необходимо да бъде подменен акумулатора, чиято стойност е почти колкото половината от цената на превозното средство или два автомобила нисък клас оборудвани с двигатели с вътрешно горене.

Отделно се заплаща и стойността на електрическата енергия, която пък от няколко години, освен покъпването, се характеризира и с въвеждане на акциз върху нея. Засега той е минимален, но в бъдеще е напълно възможно той да стане сериозен инструмент за повишаване на енергийната ефективност. А както знаем, често спазването на една регулация минава през джобовете на данъкоплатците. Политическата обстановка също не предвещава добро бъдеще за електромобилите. Последните събития, както в световен мащаб, така и на европейско ниво напомнят, че чисто екологичните мерки, които водят до разходи и безработица и най-общо казано до девиз тип „трябва да платим цената“ не отговарят на реалността.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп намали административната тежест при добива на петрол и въглища, като това бе и част от предизборната му кампания, подкрепена от множество американци, особено от индустриалните щати. В Европейския съюз, въпреки желанието на администрацията в Брюксел, опазването на околната среда отстъпва като приоритет пред много по-конкретни въпроси като нелегалната емиграция, проблеми с бежанските потоци, запазване на индустриалното производство, бъдещето на икономиката на държавите-членки. Това се подкрепя и от избора на самите европейци като в много държави т.нар. „популисти“ или „крайно десни“ печелят забележителни за последните десетилетия резултати на национални и европейски избори. В този смисъл екологичните проблеми още повече и като нещо неосезаемо не се нареждат като сериозна тема пред европейските граждани, въпреки чисто лобистките интереси на мултинационалните екологични сдружения и групи за натиск.

Екологичните проблеми следва да бъдат погледнати под по-реалистичен ъгъл, особено с оглед на факта, че електромобилността не може да отговори въобще на проблемите при превоза на тежки товари и в морския сектор. Бъдещето би следвало да бъде съсредоточено в по-ефективно и ниско емисионни двигатели с вътрешно горене, може би подпомагани и от електрически модули в хибридни двигатели. Поне в близките няколко десетилетия няма да има алтернатива на конвенционалните горива, която да предостави реалистични планове за развитие. Подпомагани и от биогоривата, течните нефтопродукти все още имат добро бъдеще пред себе си и колкото по-скоро и на политическо ниво се приеме този факт, толкова по-бързо ще могат да се вземат реални и адекватни мерки за опазване на околната среда без това да подкопава икономическото или социално развитие на държавите.