Повишиха свещеника на Джерман Кирил Васев в иконом, просълзен сподели: Откакто съм поп, съм под домашен арест – не знам какво е кръчма

Момент от ритуала

Белоградчишкият епископ Поликарп даде по-висока духовна степен на свещеника в параклиса в Усойка, призна: Той ме насочи към Семинарията

Бизнесдамата Магдалина Попова: Дарихме 400-килограмово теле за курбана

 

Служещият в Дупнишко отец Кирил Васев бе повишен в по-висока духовна степен.

Владиката Поликарп (в средата) повиши отец Кирил Васев (вторият от дясно наляво) в иконом.

Васев, който е енорийски свещеник в черквата „Успение на св. Богородица” в родното си село Джерман и обслужва и съседните села Крайни дол и Усойка, бе възведен в степен иконом от Белоградчишкия епископ Поликарп – викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, по време на тържествена литургия в параклиса „Мария – Магдалина” в бобошевското село Усойка на празника на храма – 22 юли.

Бизнесдамата Магдалена Попова (първата вляво) бе сред главните организатори на празника в параклиса „Мария Магдалина” и по традиция даде курбан за здраве.

Сред причините за повишението е достойно служене, а поводът – предстоящата кръгла годишнина на свещенослужителя.

„Има много причини отец Кирил да бъде възведен в по-висока духовна степен. Поради изрядното му духовно свещеническо служение, според силите си, винаги е усърден работник на Божията нива, добър проповедник на светото евангелие и добър пример на хората, които го познават.

Стефан Манов сготви курбана от 400-килограмово теле.

Има много причини, които днес няма да изтъкнем. Но една от причините е, че тази година на 14 август той навършва 70-годишна възраст. Друга от причините – голяма, достойна, е, че е дал на църквата Христова един епископ. Защото той беше човекът, който напъти моите стъпки по пътя на свещеническото учение, а след това и служение, и винаги ми е бил един добър и истински пример в това.

Момент от службата

Така че се радвам особено, че на мен се падна тази чест – в навечерието на неговия 70-и рожден ден и за всички заслуги, които има към светата църква, да го възведа в икономска степен, една от висшите свещенически степени на светата църква”, каза епископ Поликарп.

Кирил Васев едва сдържа сълзите си при изпълнението на обреда. „Не очаквах повишението. Разбрах, че ще ме повишат, снощи. Знаех само, че ще има служба тук. Това е голямо признание за мен. Всички ме познават, знаят каква личност съм. Откакто съм свещеник, аз съм под домашен арест – не знам какво е кръчма, веселбия. Изпълнявам си задълженията, служа на Бога и на народа”, сподели отец Кирил.

От 40 г. той е енорийски свещеник на Джерман, Усойка и Крайни дол, като в продължение на 10 г. паралелно служеше и в Дупница. Кирил Васев е и в инициативния комитет на Джерман, който бе създаден срещу изграждането на депо за отпадъци в селото. „40 г. съм с тоя народ, бях по време на комунизма и след комунизма. Управниците са, за да ни управляват и помагат, а ние се молим за тях”, коментира Кирил Васев. Попитан защо е станал свещеник, той отговори: „Това е Божия промисъл”.

За приноса на Васев в това епископ Поликарп да поеме по пътя на православен духовник ВИП служителят каза: „Винаги съм благодарял на отец Кирил и никога не съм забравял това, което е направил за мен. Никога не съм криел, че имах желание и стремеж да уча в Семинарията, и някак си от само себе си е дошло, не е поради това, че някой нещо ми е казал или ме е научил, но той беше човекът, който на Гергьовден 1994 г. ме изправи пред всички в храма на село Блажиево – той правеше водосвет тогава, и каза: „Това момче е само за Семинарията. Аз тогава бях ученик в 9-и клас, учех в машиностроителното училище в Дупница, което вече не съществува, доколкото знам, или т.нар. Желязна академия. Благодарение на това, че той каза тези думи, аз го изчаках, за да го попитам как мога да се запиша в Семинарията, как могат тези мои мечти да се реализират. Тогава той ми даде насока, сподели и какво е необходимо, къде е необходимо да се отиде и аз се записах в Софийската духовна семинария още същата година, като бях, разбира се на изпит, преди това подадох документи – и всичко това благодарение на него. И през годините винаги ми е помагал – малко или много, съдействал – с добра приказка, с отношение, с бащинско чувство и отговорност. Затова не е важно какво е постигнал човекът, а е важен онзи човек или онези хора, които са му дали първоначален тласък и са му казали в крайна сметка, че неговите мечти могат да бъдат реализирани и постигнати”.

Припомняме, че Поликарп е бившият игумен на Руенския манастир над село Скрино, който е и сред неговите създатели. Епископът е завършил Солунския университет „Аристотел”, Московската духовна академия и семинарията „Св. св. Кирил и Методий” в гр. Килкис, Гърция. Владиката е роден в Кюстендил и израснал в бобошевското село Блажиево, откъдето е неговият род. Епископът е изключително уважаван в региона. Преди 24 г., когато решава да учи в Семинарията, неговият дядо е бил клисар на храма в Блажиево и с повишения отец Кирил се познавали добре. „Когато отец Кирил каза, че аз трябва да отида в Семинарията, ние се познавахме. Аз обаче до такава степен съм искал да уча в Семинарията, че се върнах назад. Вече бях 9-и за 10-и клас и се върнах отново в 8-и клас доброволно, за да мога да запиша редовния 5-годишен курс на Семинарията, не паралелния след това”, подчерта викарият на патриарх Неофит.

В проповедтта си владиката припомни на дошлите в храма, че трябва да обичат враговете си: „Това е най-голямата заповед на нашия Бог – Иисус Христос. И езичниците се обичат, и приятелите се обичат. Но да обичаш враговете си, е свещената любов в Христа Бога. По-голяма от тази няма и не може и да има. И никоя вяра и изповедание по земята няма тази истинска съкровена и божествена заповед. В своето богословие само християните са изпълнени с истинската любов да обичат онези, които не ги обичат. Затова това беше и онова силно оръжие на мъчениците в Рим, в целия тогавашен свят в първите векове, а и до ден днешен – когато ги мъчат и изтезават, по примера на Спасителя, който на кръста каза: „Боже, не им зачитай този грях!”. Така и светиите, така и светата мъченица Мария Магдалина, когато беше болна, тя не хулеше, а благославяше, и молитвата й беше благодатейна и по този благ пример множество хора приеха Христа в сърцето си, угодиха на Бога, посветиха се и блеснаха като светила на небето и просияха в святост и станаха наследници на вечния и блажен рай”.

Празникът, посветен на Мария Магдалина, бе организиран от Магдалина и Иван Попови – собственици на „РИМ-РОК България” ООД-София – фирма за направа на изкуствени скали, водопади, шадравани, щампован бетон, която работи и в Дупница. Преди 10 г. намиращият се непосредствено до главен път Е-79 параклис „Мария Магдалена” е изграден именно от семейството на Магдалина Попова. „Параклисът беше построен от нашето семейство и предоставен на Българската православна църква. Мястото е дарено от община Бобошево. След изграждането му на този празник всяка година правим курбан за здраве. Когато не е пост, курбанът е от теле, когато е пост – риба и боб. Сега дарихме 400-килограмово теле”, обясни бизнесдамата. „Усещам закрилата на светицата. Името ми идва от баба ми, която е Магдалина. Тя беше много силна жена, страшен матриархат беше при нея, събираше цялото семейство, беше вярваща. На този ден почитаме и нея”, допълни Магдалина.

Сред организаторите бе и архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски, който заедно с още 10-ина свещенослужители се включи в литургията и водосвета, водени от владиката Поликарп. Празника уважиха и зам. областният управител Райчо Цветин, кметът на Усойка Васил Соколов, негови колеги от съседните села и стотина вярващи, които присъстваха на литургията, помолиха се, запалиха свещи и си занесоха от курбана. Чорбата бе приготвена от местни майстори на черпака, под ръководството на пенсионера Стефан Манов, които раздадоха 7 казана с гозба. По време на службата за първи път причастие получиха няколко деца от региона.