Димитър Филипов

Събирам релси от цяла Европа на над 100 години, от БДЖ ми помагат, ходовата част на локомотивчето е здрава, заяви Филипов

 

Управителят на детско-юношеската школа на „Пирин” (Благоевград) Димитър Филипов вкарва в релси на повече от век емблематичното влакче, изровено от локомотивчето на Методи Пръжков от Дупница. Както „Вяра” писа, Пръжков открил през 70-те години локомотива край Петрич.

Той се грижил за машината в Локомотивното депо в Дупница в продължение на 30 години. След 2 години търсене отново Пръжков открива машината в Музей „Иван Балабанов” в Бараково, община Кочериново.

Днес Филипов превръща в реалност мечтата на Пръжков да пусне в движение металното бижу, което някога е пътувало в отсечката Кочериново-Рилски манастир.

Филипов вече набавя с бързи темпове релси, по които влакчето да запуфка около бившия Книжно-мокавен завод в Кочериново, където е работил Никола Вапцаров.

Той е набавил английски релси от 1898 г., немски от 1905 г., руски от металургичния комбинат „Донецк” от 1909 г. Има и белгийски, както и от времето на барон Хирш и Митхат паша. „Това са хората, които построяват първата железница в България от Русе до Варна, строена през 1876 г.”, разказа за „Вяра” Филипов и добави: „Релсите са докарани завчера, но влакчето все още не може да тръгне из Рилското корито. Много терени са продадени. Единственият ни шанс е да го пуснем в движение във фабриката. Успях да открия релси, произведени в различни държави, в хранилището на НКЖИ в София и то е построено навремето от цар Фердинанд. Дворът му е пълен с чинари и други разкошни дървета, както и чимшири, посадени от хората на Фердинанд. Хранилището вече не функционира, но има хора, които го охраняват. Те ми предоставиха за отговорно пазене стари релси отпреди сто години, съхранени с оригиналните метални и дървени траверси, скръптоните, които също са оригинални. Те са на поне 120 години. Завчера докарахме 34 броя релси. Дължината им е 278 метра, тежат 9,756 тона. Траверсите са 2 броя, има и една метална и една дървена. Искам да се съхранят, защото те са уникални и е грехота да отидат за вторични. Има много читави хора в Холдинг БДЖ, начело с генералния директор Християн Кръстев, Чавдар Трендафилов, който пое инициативата, Пламен Марков, главната юрисконсултка Христова, секретарката Елена Липева. Това са хора, които ми помогнаха. Водя тази битка от 6-7 години. Вече нещата започнаха да се случват. Това е много важно – че отсреща има ръководство, което иска да съхрани нещо. Ще ми подарят и един чинар, тези дървета са известни, че спират бурите. Ще го посадим във фабриката на Балабанов като символ. Идеята беше отстрани на фабриката да бъде локомотивът с вагоните.

От Общинска администрация-Кочериново ми съобщиха, че по никой начин не може да бъде възстановено трасето на влакчето, защото ще им коства страшно много средства, защото нямат средства за финансовото обезпечаване на трасето. Сега ще върнем локомотива в депото в София, за да направим пълна оценка на състоянието. Ще го разглобим, за да видим какво е техническото състояние. Ако котелът е изгорял, а най-вероятно е така, неговото възстановяване или купуването на нов ще ни струва най-скъпо. Затова ще направим фондация, чрез която да набираме средства за нов котел. В Германия са много скъпи. В Полша има един град, в който правят, и там може би ще поръчам. Хубавото е, че цялата ходова част е здрава, което е много важно и тендерите, това е цистерната, която също е здрава. Така че лека-полека всичко потръгна.

Идеята е влакчето да обикаля цялата фабрика. Искаме да възстановим всичко едно към едно. Вярвам, че ще стане. Ето, релсите започнаха да идват, влакът е тука.

Докарали сме вече 1/3 от релсите. Има още няколко купища. Буквално ги откривах там на мястото, защото от 20 или 30 години те бяха обрасли, с една жена, която ми помага, ги изровихме и почистихме. Днес щяхме да прекараме още, тирът можеше да вдигне още 27 тона релси. Обаче не може да стигнем до тях, щото прицепсът е огромен, сега просто ще ги срежем, ще ги разфасоваме и тогава вече ще организирам превоза с инфраструктурата към Холдинг БДЖ с помощта и на Борис Иванов от Дупница. Страхотни са. Дойдоха днес 5 човека с техния шеф и ми помогнаха. Иванов беше на секцията тук от Перник до Кулата и е председател на сдружение „Да се възстанови Рилската железница”.

В четвъртък ще обсъдим договора за вагоните. Има 3 вагона в Дупница, един в Долни Раковец, един в Долно Камарци, но те са в трагично състояние. Все едно един шкаф без крака, без нищо, изтърбушен отвсякъде. Но ще ги приберем. Поне дъната, покривите са им здрави. В Дупница има един вагон, който е с течащ покрив.

Имам помощта и на фамилия Балабанови, най-вече на Бистра Балабанова, която сега финансира прекарването на тези релси, защото това са страхотни пари, аз не мога да си позволя да ги платя, така че тя помогна за част от релсите. Сега остана да преговарям за останала част да се прекара, защото е много, много трудно. Просто е невероятен труд и трябва да имаш много любов и много желание да се направи. Грехота е така да се остави, защото в Благоевград на гарата режат, режат релси, връщат ги, продават ги. Не мога да ги взема за тука, но това е положението. Всеки с виждането, всеки с разбирането. Идеята е да се обхване целият район на фабриката и да се обикаля, както едно време е правило влакчето.

„Изрових влакчето, което е на над 90 години, от блатото гара Генерал Тодоров край Петрич с помощта на коне и бригада, която организирах. Докладвах на началника на депото в Дупница по онова време инж. Асен Тоскин за начинанието ни и че локомотива съм качил на вагон от гара Генерал Тодоров за придвижване до Дупница. Така и стана. През 1982 година станах зам.-началник на Локомотивното депо, още бях комсомолски секретар. Тогава намерих време и с помощта на комсомолци от ремонта и експлоатация го поставихме на площадката в общинската градинка пред Локомотивното депо. Циментовата площадка я изляхме ние, комсомолците, след като получихме разрешение от председателя на Общинския съвет по онова време. Той ни похвали и каза, че това е добро дело за Дупница. През тези 32 години аз и инициативни служители се грижихме за локомотивчето. То беше масово посещавано от ученици, деца от детските градини, граждани на Дупница. То е легенда, то е история. След демократичните промени някакви висшестоящи чиновници изпращаха бизнесмени от Европа, за да го закупят. Даваха луди пари, но моята цел беше локомотивчето да е символ на Локомотивното депо и град Дупница”, разказа Пръжков.

Началото на идеята за възраждането на влакчето постави мечтата на Методи Панайотов от с. Бараково, който преди години сключи договор с БДЖ, чрез който холдингът предоставя локомотива пред Локомотивното депо в Дупница на сдружение „Иван Балабанов” за съхранение и стопанисване. Той докара локомотива в музея „Иван Балабанов” през 2014 г.