Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди законопроекта на Закона за хората с увреждания.

От съвета стана ясно, че законопроектът на Закона за хората с увреждания не се приема от синдикатите и работодателските организации по въпроса за квотите за хората с увреждания, заяви вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симеонов.

Той обясни, че в него са открити редица сериозни пропуски. Законът бил направен под натиск, стана ясно още от думите на Симеонов.

„Законопроектът е заченат в грях“, оцени вицепремиерът.

Васил Велев от АИКБ обяви, че не подкрепя законопроекта на Закона за хората с увреждания. Той посочи девет причини, но изброи само две от тях. Първата е, че статутът на телковите решения не се променя, а той е пропит от корупция.

Втората причина е, че социалното приобщаване на хората с увреждания е грешно формулирано.

От АИКБ се обявиха и против квотите за наемане на лица с увреждания, защото според тях не това е начинът за разрешаване на проблема.

„Чрез законопроекта някои проблеми ще се решат, като например нечий рейтинг или протест“, посочи Велев. Той добави, че ще се изхарчат едни 150 милиона лева, без да се решат проблемите.

Лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов обясни, че хората с увреждания са дееспособни и те били представяни от друго лице (настойник). Според него квотите нямало да доведат до нищо добро.

Манолов оцени законопроекта за хората с увреждания като „написан закон в среда на истерии, съмнителна компетентност и борба за пари.“

Експертът от КНСБ Асия Гонева обясни, че синдикалната организация подкрепя законопроекта за хората с увреждания. От синдикалната организация заявиха, че най-после ще се излезе от правомощията на социалното министерство. По думите им имало други министерства и ведомства, които също носят отговорност за проблема на хората с увреждания.

„Предприятията трябва да имат отговорност към хората с увреждания, защото те не са друго общество, а са част от нашето общество“, призова Ася Гонева.

Тя призова правителството да каже поне една добра дума за комисията, разработила проектозакона за хората с увреждания. Гонева уточни, че КНСБ ще внесат своята позиция по законопроекта на 28 октомври.

Българската стопанска камара също се обяви против законопроекта поради три причини. Те не са удовлетворени от структурата на органите, посочени в закона. Втората причина е, че от стопанската камара не виждат прилагане на международните актове за хората с увреждания. Последният фактор, който представиха от БСК, е, че квотите за хората с увреждания идват в допълнение и ако се изпълни 14% заетост, то 7 човека от 50 души ще бъдат с увреждания.

От БСК негодуват, че при неизпълнение на квотите за назначаване на хора с увреждания глобата от 10 000 лева би засегнала близо 35 000 предприятия с 50 души.

Представителите от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) посочиха, че държавата прехвърля социалните функции върху работодателите, което било неприемливо и нередно. Те настояват да се знае какви стимули биха били предвидени за квотите и там да бъде насочен акцентът.

БТПП призова самите хора с увреждания да се насочат повече върху образованието, за да бъдат по-привлекателни за работодателите.

От КРИБ също се обявиха против законопроекта с аргумент, че той не дава ясни концепции и гаранции. Те подкрепиха идеята хората с увреждания да бъдат образовани, за да бъдат привлекателни за работодателите.

Омбудсманът Мая Манолова изрази несъгласието си с работодателите, че индивидуалната оценка на хората с увреждания била зависима от телковите решения. Според нея със законопроекта за хората с увреждания нямало как да бъде извършена цялостна реформа, но би могло да се помогне за нея.

Националният защитник посочи, че не е съгласна с мотивите на работодателските организации за квотите, защото хората с увреждания не са в тежест на обществото.

Според Манолова те имат права и потенциал, както всички останали. Тя припомни, че в България има близо 700 000 души (10%) с телкови решения и това не означавало, че трябва да бъдат изключени от пазара на труда.

Реформата в телка трябвало да продължи, съгласи се Манолова, добавяйки, че на хората с увреждания трябвало да се погледне по друг начин от обществото. Тя обясни, че квотите имали пожелателен характер, а не задължителен.

Валери Симеонов обеща, че забележките по законопроекта ще бъдат внесени за обсъждане в Народното събрание. Кога обаче ще се случи, той не назова. Социалният министър Бисер Петков изрази удовлетворението си, че законопроектът е разгледан по време на НСТС и изтъкна достойнствата му.

Утре се очаква законопроектът да влезе в Министерския съвет.

„Целта е законопроектът да бъде приет в рамките на настоящата година, а обезпечаването с паричен ресурс е предвидено за следващата година“, поясни Петков.

Мария Григорова от КТ „Подкрепа“ оцени законопроекта за хората с увреждания като неутрален. Според нея остават нерешени редица проблеми като достъпната среда, заетостта на хората с увреждания и всички алтернативни мерки, които не били особено ясни.

„Квотите трябва да станат работещи, защото в момента те са неработещи“, обясни Григорова. Тя уточни, че от КТ „Подкрепа“ ще следят законопроекта между първо и второ четене, както и да не отпадне отмяната на защитата за хора с увреждания.

Предвидени са две национални програми – едната да подпомага работодателите, а другата да финансира проекти за по-достъпна жилищна среда и лична мобилност.

Ася Гонева поясни, че в КНСБ не споделят и не подкрепят твърдението, че трябвало обезателно да се приеме Законът за личната помощ.

КНСБ имала официална позиция по въпросната тема, която нямало да се промени. Личната помощ като термин трябвало да влезе във финансовата подкрепа.

 

 

 

 

 

 

news.bg

Снимка: БГНЕС