Чоно Пенчев
  • В Италия всяка една тренировка беше като война – ако си уморен или нямаш желание, направо те изяждат

  • Мечтаем с братята ми Розалин и Николай да се съберем заедно в националния отбор

  • Фенки има навсякъде, но не ми остава време за сериозна връзка

  • Риболовът е моята страст извън волейболното игрище 

Чоно Пенчев е един от най-известните и талантливи млади волейболисти в България. Въпреки че е едва на 25 години, той вече е обличал екипите на два европейски гранда – италианския „Модена” и полския АЗС „Ченстохова”, както и на гръцкия „Ираклис” (Солун). Любимецът на волейболните фенове в Дупница и България бе така любезен да даде интервю за читателите на „Вяра”. В него Чоно говори за „Марек Юнион-Ивкони” и неговите фенове и какво е да играеш заедно със световни звезди като Бруно Резенде и Ървин Нгапет. Разпределителят не пропусна да сподели и за волейболното си семейство, както и какво обича да прави в свободното си време.

С двама от най-големите волейболисти в света – бразилеца Бруно Резенде (вляво) и французина Ървин Нгапет (вдясно)

– Чоно, играл си в италиански гранд като „Модена”, както и в много добри отбори в Полша. Как се чувстваш сега в Дупница и в „Марек Юнион-Ивкони”?
– Чувствам се много добре. Преди да отида в тези отбори, съм играл в България. През повечето време от годините у нас съм играл в „Пирин” (Разлог) и много често съм идвал в Дупница за доста официални мачове и контроли, както с мъжкия отбор, така и с различните юношески гарнитури. Обстановката в града ми е много добре позната. Най-много ми харесва, че Дупница е волейболен град. Сега и залата е чисто нова и чисто техническите условия са перфектни.
– А какви са ти спомените от старата зала? Там се играеше малко по-трудно…

Личният му рекорд в риболова е 26-килограмов сом.

– В старата зала беше по-трудно, най-вече психически. Феновете бяха по-близко до играчите и имаше много моменти, в които беше трудно да устоиш психически.
– Феновете в Дупница си приличат с тези в Разлог – много са емоционални и подкрепят безрезервно отбора си. През последния сезон залата тук не се пълни често, но успя ли да усетиш любовта на феновете?
– Вече не е както преди години, поне с това впечатление оставам сега. И в Разлог, и в Дупница идват доста по-малко хора. Особено тези, които подкрепят по-бурно и обичат да провокират противниковите състезатели, вече ги няма. Не знам на какво се дължи. Колкото до подкрепата, в трудни моменти се усеща любовта на феновете. В момента отборът не играе чак толкова добре и именно тогава се усеща, че феновете тук обичат много отбора си и са зад него.

С братята Нгапет – Суан (вляво) и Ървин (вдясно)

– Как се стигна до трансфера ти в „Марек Юнион-Ивкони”?
– Честно казано, съвсем случайно. Бях се прибрал в България след Нова година и имах около една седмица вкъщи. В този период никой в България не знаеше, че съм тук, дори и моите приятели. Само семейството ми знаеше, че съм се прибрал. През това време обмислях три други варианта за продължение на кариерата ми. Единият бе за завръщане в друг отбор от Полша, вторият беше за клуб от Турция, а третата опция бе за Италия. Не знам откъде се разбра, че съм свободен и съм в България, тъй като напускането ми от бившия ми полски клуб все още не бе официално. От Дупница първо се свързаха с баща ми. С него си поговорихме за 1-2 часа. Той ме попита какво искам аз и в крайна сметка реших да остана в родината си. За мен е интересно да остана до края на сезона и да видя какво е моментното ниво тук. Това е и доста полезен опит за мен.


– Мислиш ли, че този отлив на публика е заради по-лошите резултати на дупнишкия клуб напоследък? И ще успеете ли да задържите осмото място, даващо право на участие в плейофите?

 

Подробности в печатното издание