Трябва да се грижим за земята с любов

• Община Дупница се включва в глобалната инициатива „Часът на Земята”

• Земята се отплаща на човека за добрата грижа към нея

Община Дупница ще се включи в глобалната инициатива „Часът на Земята” за пореден път. Тази година мотото е „Свържи се с природата”. На 30 март, събота, милиони хора по целия свят ще изгасят светлините в домовете си едновременно от 20,30 до 21,30 часа. Това ще бъде акт на тяхната грижа за опазването на природата и бъдещето на Земята. В Дупница за този един час ще бъде спряно фасадното осветление на общината, Спортната зала, Младежкия дом и сградата на театъра.

Уличното осветление няма да бъде изключвано поради съображения за сигурност.
Днес на площад „Свобода” ще се проведе и информационна кампания. От кметството ще раздават флаери на минаващите по центъра дупничани и ще ги призоват да станат част от световната кампания за опазване на природните ресурси. Едно от посланията в тазгодишната кампания е: „Пазарувайте от местни производители”. По този повод на кооперативния пазар в Дупница се срещнахме с Елка Маврова от село Блажиево. Тя и семейството й са известни производители в региона и се занимават с тази дейност от 20 години насам. Жената ни разказа за труда, който полага на нивата, и колко важен е той.
„Трябва да се грижим за земята с любов! Трябва да се работи с желание и мерак. А не да гледаш да насадиш нещо само за да вземеш субсидии и после да оставиш нещата. Има много такива хора. Аз се радвам на всяко едно коренче като на малко детенце. Мъжът ми дори ми се кара понякога, че прекарвам толкова много време на нивата. Ако не е той да ме спре, ще си стоя там по цяло денонощие. Сутрин, като се съмне, до късна вечер работя на полето. Отглеждаме абсолютно всякакъв зеленчук, отделно от това имаме и дървета: ябълки, круши и сини сливи. Трудоемко е, но трябва да правиш всичко с голяма любов. Клиентите избират да си купят от нас, защото знаят, че ние сме си го произвели и продуктите ни са чисти и екологични. Именно това е най-голямото ни предимство. Ние се осигуряваме сами като земеделски производители и от 20 години насам сме на пазара. Майка ми Боянка помага на мен и мъжа ми много и продава на сергията ни. Синът и снахата също се занимават с това”, каза Елка Маврова.
Близо до нейната сергия намерихме и Иван Златарски от село Бураново. С ефектна капитанска шапка производителят посреща клиентите си с усмивка.
„Имам четири парника от по 100 квадратни метра. В тях садя марули, чеснов лук, кромид и всичко, което се вижда на сергията ми. Имам и доста домати. Никога не използвам вредни и отровни химикали. Земята не трябва да я замърсяваме, а да я пазим по всички възможни начини. Нуждае се от дълбока оран през есента и по-плитка през пролетта. Трябва да отстраняваме насекомите и плевелите. Имам три внучки, които се включват в работата и много ми помагат. Редовно сме на масите тук, на кооперативния пазар. На хората им е по-приятно да се спират при мен, защото знаят, че всичко е собствено производство, а не прекупувано. През зимата пък правим т.нар. „апетитки”, както и лютеница и също ги продаваме. Нужно си е усърдие и любов”, каза Иван Златарски от село Бураново.
Председателят на читалище „Светлина-1927 г.” в село Бистрица Симеон Симеонов е известен като запален природозащитник. Той ни разказа своите спомени, свързани с обработването на земята. Г-н Симеонов даде и своите предложения за грижите, които трябва да се полагат.

„Любовта към природата и земята съм я усетил ще през 1953 година, когато баща ми ме заведе да заоре три бразди с воловете в местността Сухите ливади. Когато онези охранени животни тръгнаха като танкове и земята се обръщаше, имаше свой специфичен аромат на земя, която се готви да дава плодове вследствие на добрите грижи на стопанина. Имаме есенна дълбока оран, имаме и пролетно подмятане на земята.

Тя се отплаща на човека за добрата грижа към нея и тогава имаме добър урожай. Грижата за земята е повсеместна и не се дели на отделни парчета. Всички трябва да го правим и грижите са компактни. Помня как като дете засаждахме над 30 плодни дървета насред полето всяка година. Имаше десетки изворчета и кладенчета на полето, от които жадните работници някога си пиеха вода. Сега нещата са съвсем различни. Аз преживях създаването на ТКЗС-тата някога. Помня как беше земята преди тях и след това. Тук ще цитирам една прекрасна мисъл на Карл Маркс, която чух на обучение във Варна: „Всяко едно поколение е длъжно да остави земята по-плодородна, отколкото я е заварило”. Земята трябва да се обработва с невероятна грижа и любов. Помня как през пролетта снегът още не се беше стопил, но възрастните хора отиваха да оправят вадите по нивите си, за да не оттича водата към посевите. Те се грижеха истински за земята си и я бранеха. А сега сме тъжна гледка. Някогашните прекрасни ливади между Дупница и с. Бистрица бяха прекрасни източници за приготвяне на сено за зимата – отгледано, обърнато и сухо. Сега положението е плачевно. Някогашните чудесни ливади, които даваха фураж за добитъка, са обрасли с шипки и къпини. Трябват едни инвестиции и да бъдат заложени в нашия район и други култури за отглеждане като лавандулови и малинови полета. Нужен е един истински и конкретен инвестиционен план за обработка и съхраняване на земята ни”, заяви Симеон Симеонов.