Людмил Янков и Стоян Наков и лобното им място
  • Известният български алпинист и изследовател доц. Сандю Бешев представя книгата си „България на крачка от Хималайската корона“

 

Април е най-тъжният месец за българския алпинизъм, след като суровата планина приюти в обятията си двама добри кюстендилски алпинисти.

На 17 април се навършват 31 години от смъртта на Людмил Янков и Стоян Наков. Двамата падат от 200-метрова скала и загиват на връх Камилата край Мальовица. В трагичния ден Людмил взима последния си изпит от второто висше по икономика. После с ладата – награда за „Еверест 84“, зафучава към Мальовица. В Самоков качва своя приятел Стамен Станимиров. Облечен е в кафявия си костюм, с който ще го погребат. Чувствайки смъртта, бърза да довърши всички земни ангажименти. Стамен му напомня, че утре ще катерят връх Камилата. Но Людмата въздъхва: „Я камилата, я камиларя!“

Дяволът сякаш дърпа към скалата и другия загинал. Стоян Наков силно се колебае дали да катери Камилата. Той научава, че няма да участва в експедицията „Анапурна“.

Раздвоява се дали да учи за изпити във ВИФ, или да замине с колегите си в Рила. Обръща се към Станимиров. Ветеранът го съветва: „По-добре ела. Това ще е добра тренировка за теб.“ После Стамен се самобичува за думите си.

Всяка година пред паметника на двамата алпинисти Кюстендил свежда глави.

Пролетното време е отвратително. Людмил не катери Камилата на инат. Той се готви за Анапурна. Търси съзнателно лошите метеорологични условия, за да тренират при ситуации, максимално близки до хималайските. Янков става свръзка със Стоян Наков, а Пламен Кирилов – със Стамен Станимиров. Стамен и Пламен не бързат. Снеговалежът, влагата, мъглата, вятърът или шесто чувство ги бавят. А Стоян и Людмата профучават покрай тях като фурии. Буквално тичат към смъртта си.

Станимиров и Кирилов привършват изкачването си. Градските им не са до тях. Не се появяват в крайния час на прибиране. Със свити сърца слизат да търсят в дъното на пропастта. Градските им са там. Вече не дишат. По телата им няма несчупена кост.

Двамата рухват заедно с въжето и всички съоръжения по себе си. От удара тръгва лавина, която затрупва Людмил и Стоян. Кюстендилците падат от 200 метра, блъскайки се страховито в скалата. Точно под лобното им място е Елениното езеро.

Людмил Янков описва своето падане и смърт във втората си книга. Прави го в есе, посветено на друг алпинист. Пише, че когато загине, под него ще бъде стаеното езеро. Предчувства, че ще му се стовари лавина и невнимателна крачка ще причини фаталното падане. Прозира, че сгромолясвайки се надолу, ще се удря болезнено в скалните прагове:

„Дълго летях, болеше ме много, всеки скален праг късаше от мене децата ми“.

В това мистично сякаш есе прозрението достига абсурда. Алпинистът знае, че заедно с него ще загине и друг човек и двама ще бъдат изнесени през нощта на факли:

„Останаха дълбоките нощни следи, огрени от факлите на шествието, което прибираше телата на двамата“.

Людмил Янков е роден на 11 август 1953 г. в Перник. Участник е в експедициите „Лхоце 81“ и „Еверест 84“, в която с невероятна скорост се изкачва от лагер 3 на 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 м денивелация на „един дъх“, за да окаже помощ на Христо Проданов.

Стоян Наков е роден на 10 април 1963 г. Участник е в експедицията до Памир през 1987 г.

Признателен Кюстендил вдигна паметник на своите двама алпинисти, на който членове на туристическо дружество „Осогово” и приятели на двамата алпинисти в 11 часа ще поднесат цветя и венци на паметника, намиращ се на ул. „Людмил Янков“.

Също на 17 април от 17,00 ч в читалище „Братство” – отдел „Изкуство“, Регионална библиотека „Ем. Попдимитров“ и туристическо дружество „Осогово“ организират презентация на книгата на доц. Сандю Бешев. Известният български алпинист и изследовател доц. Сандю Бешев ще представи своята книга „България на крачка от Хималайската корона“.

Книгата е в памет на Боян Петров и 90-годишния юбилей на организирания алпинизъм в България.