Отец Теофил
  • Мюсюлманите почитат св. Георги като един от пророците

  • Бог е добро и любов и с такава доброта и любов е създал човека, дал му е свобода като най-голямото достойнство, на което Бог държи

  •  Манастирът функционира като малка духовна крепост за вярата и за просветата, за книжнината

 

 Отец Теофил е ръкоположен за монах в Хаджидимовския манастир „Св. Георги Победоносец” на 8 август 2010 г. Преди това е бил послушник там. Сега е игумен на манастира. Преди да се посвети на служение на Всевишния, е работил като екскурзовод, в туроператорска фирма. Замонашва се след посещение на Йерусалим. В навечерието на Великден с игумена на третия по големина манастир на Югозапада разговаряме за Бог и за вярата, за чудотворната икона на патрона на манастира св. Георги Победоносец, за строителството в обителта.

Продължение от предишния брой

– Разбрах още, че в манастира идват не само православни християни, но и мюсюлмани. Това на какво се дължи?

Нашият регион е смесен. Има мюсюлмански села, с такова население и те естествено проявяват любов и интерес към манастира, особено към светеца. Знаем, че мюсюлманите по принцип почитат св. Георги. Интересно е, че повечето оцелели от древност църкви в Палестина, Израел и светите места са посветени на св. Георги. Те не са били разрушавани от различните завоевателни арабски нашествия, защото почитат св. Георги като един от пророците. Това са двете причини, поради които манастирът е посещаван още от далечното минало. Идват и на Гергьовден, идват и да преспят, идват и да се помолят.

– Чухме, че е чудотворна не само иконата на св. Георги, а тази на св. Богородица Скоропослушница, така ли е наистина?

Чудотворната икона на св. Георги в храма на обителта

– Само иконата на св. Георги засега е почитана и засвидетелствана като чудотворна. Другата я почитаме изключително много. Тя е най-новата икона на св. Богородица, а на св. Георги е най-старата икона. Любовта – и нашата, и на хората от региона, които идват да се черкуват, спонтанно нараства към св. Богородица Скоропослушница. Ние всяка седмица през годината – всеки петък, отправяме молитви към иконата, като отслужваме молебен канон към нея. В един от стиховете на канона, писан в Средновековието, се казва: „Дори България прославя твоите чудеса…”. Т.е. векове назад то е било известно на Атон, на Света гора, че в България е много почитан този образ на Божията майка. Защото тогава е имало много чудотворни нейни копия. И всъщност преди повече от 10 г., когато дядо Натанаил беше още жив, Бог да го прости, той избра точно този образ на Божията майка, а самата икона беше нарисувана на Света гора.

Какво се знае още за тези две икони?

Иконата „Св. Богородица Скоропослушница”

– Предполага се, че иконата на св. Георги е рисувана през 17-и или 18-и век. Така казват специалисти от БАН, според стиловите белези. Тя не е датирана, не е подписана. Вероятно е престояла в земята заровена около 200 години. Въпреки това е сравнително добре запазена. Потъмнелите цветове се дължат на един голям пожар отпреди близо 40 г., при който църквата изгаря, рухва целият покрив. Единствено, по чудо, в последния момент спасяват иконата на св. Георги, но цветовете на иконата потъмняват. Със специален апарат са правени изследвания, които показват, че няма друг пласт, няма друго изображение. А много често на мястото на стари изображения са правени нови. В случая не е така и образът на св. Георги е много характерен за тази част на България и Северна Гърция. Той напомня за две чудеса, които св. Георги е направил, спасявайки две отвлечени деца. Това са различни случаи, които са станали по различно време, на различно място. Родителите християни отправят молитви към св. Георги, той изпълнява техните просби и връща децата. На иконата детето е изобразено с каничка в ръка, защото преданието разказва, че св. Георги се явява точно в момента, в който детето е прислужвало на трапезата на господаря, където е било отвлечено, и така св. Георги връща детето у дома. Това е описано в обширното житие на св. Георги. Има го изобразено на иконата. Това обяснява до голяма степен многото случаи на помощ, която св. Георги оказва на децата под най-различна форма. И в миналото, и сега деца, които не са можели да говорят, след преспиване в манастира или след молитва пред иконата, проговарят. Деца, които са имали някакво заболяване, оздравяват. Бездетни родители се сдобиват с рожба. Има много такива случаи след молитва пред светеца са получавали така желаното и очаквано дете. Познаваме такива деца, кръстили сме ги, сега ги причастяваме и им се радваме. Затова обръщаме внимание и на децата, когато идват на лагер – винаги им показвам, че има малко дете на коня на св. Георги, че е важен елемент, който да ги подсеща колко много светецът обича и държи на малките деца. Ние вярваме и виждаме колко много той им помага.

Моменти от служба в черквата на Хаджидимовския манастир

За Скоропослушница пък също е интересно, че самата Божия майка е определила така да се нарича този неин образ. Знаем, че има най-различни икони на св. Богородица и всяка има своето уникално име. В случая самата тя се явява на монасите в Дохиарския манастир и казва: „Ще ме наричате Скоропослушница, защото обещавам, че когато се помолите, аз бързо, скоро ще слушам и изпълнявам. Това е много възпитателно и за малки, и за големи. Послушанието, което проявява самата Божия майка, св. Богородица към нас, а ние, взимайки пример от нея, би трябвало също да проявяваме това послушание към Бога, да изпълняваме Неговите заповеди с любов и радост, защото те ни осигуряват истинския мир и гарантират живота ни. Така както всички ограничения, задължения, правила в света, в който живеем, са важни, някои от тях са формулирани като закони, които трябва да важат за всички граждани в държавата. Както никой не поставя под съмнение необходимостта от това да има знаци по пътищата, знаците „Спри”, „Намали скоростта”, „Забранено е изпреварването” или забранен е такъв завой – десен, ляв. Никой не поставя под съмнение необходимостта от тези знаци, които са забранителни или ограничават свободата на шофьора на пътя, но пък му гарантират сигурността и живота. По същия начин обръщаме внимание на децата и на големите, че Божиите заповеди имат абсолютно същия смисъл и характер. Те звучат забранително, но ни гарантират сигурността, живота. И все пак това, на което най-много сякаш Бог държи и което цели чрез всички тези чудеса – това е да укрепи вярата. Всички тези чудеса, на които ние можем да станем свидетели, имат единствено като смисъл, като обяснение и причина за тяхното изпълняване и явяване това да отворим духовните си очи, които често биват замъглени, потъмнели, имат нужда да ги измием и да прогледаме за духовното, за Бога, за неговото непрекъснато откровение към човека и неговата несекваща любов, милост и грижа за нас. Ако сме достатъчно внимателни във всичко, което се случва около нас, ще видим колко категорична и голяма е тази грижа и любов на Бога. Например ето тази чаша с вода, ние, познавайки много добре физическите закони, които владеят и определят живота ни, знаем, че ако я обърнем, очаквано водата ще пада надолу. Но представете си, че ако Бог рeши да промени изведнъж този порядък, на който ние сме свикнали, и водата плисне настрани, това ще създаде хаос в живота ни. Т.е. всичко, което ние наричаме чудеса, е намесата на Бога в живота ни по малко по-различен начин. Намеса, която никога не е отсъствала. Много хора си представят чудото, сякаш Бог изведнъж се явява, отваря вратата с гръм и трясък в живота на някой и става нещо необикновено. Истината е, че Бог, който е непрекъснато с нас, който непрекъснато се грижи за нас, точно в този случай е решил по малко по-различен начин да взаимодейства с реалността и с нас, за да напомни по един различен начин за себе си.

 

А защо Бог допуска злото и човек след това се налага да търси помощ от икони и т.н.? Защо Бог допуска да се раждат деца със здравословни проблеми, с недъзи?

Богомолци в манастирската църква

– Това е фундаментален въпрос, на който ние трябва да имаме отговор като православни християни. Трябва да знаем какъв е произходът на злото и да сме убедени и наясно, че Бог не е източник и произход, причина за злото. Напротив, Бог е добро и любов и с такава доброта и любов е създал човека, дал му е свобода като най-голямото достойнство, на което Бог държи. За съжаление първите създадени от Бога хора решават да злоупотребят със свободата, която Бог им е дал. Но преди да злоупотребят с тази свобода, преди един вид да се разбунтуват против Бога, те са били в постоянно общение и единение с Бога. В момента, в който те съзнателно, по собствената си воля и желание късат връзката с източника на живота, съответно настъпват стареенето, биологичната смърт, болестите на хората. Т.е. това е нещо вторично, което е противно на Божията воля. Божията воля не е хората да се  разболяват. Божията воля не е хората да умират. Напротив. Всичко това се явява в живота ни заради злоупотребата ни със свободата, която Бог ни е дал и на която Той държи. Защото без свобода не може да има истинско добро, не може да има истинска любов. Не може някой насила да обича. Не може някой насила да прави добро. И всъщност това е много важен момент – да осъзнаем и да помним, и да обясняваме, че Бог не е причина за злото. Въпреки злото, в което лежи светът, Бог прави всичко възможно, за да ни спаси от него. Можем да проследим това много ясно в свещената история, която така подробно ни представя свещеното писание още от книга „Битие”, та до последната книга на Новия завет „Откровение”. Адам и Ева са били изгонени от рая, защото не може нещо, което е противно на любовта и доброто, да бъде в единение, в близост с Бог, който е любов. И когато говорим за ада, за адските мъчения, за които сме чували, те са всъщност невъзможността човек да понесе любовта, която е Бог, и светлината, която е Той. Ако човек цял живот е живял съзнателно далеч от Бога, противял се е и е нарушавал съзнателно Неговите заповеди, които са като правилата за движението по пътищата, както ги обяснихме. Когато този човек се оказва нарушител, престъпник, за съжаление, според тоя закон, който е безспорен и необходим, и всъщност хората, които живеят далеч от изпълнението на тези толкова насъщни правила и принципи, далеч от светлината и любовта, която е Бог, изведнъж, когато се изправят пред Бог, който е любов и светлина, те не могат да понесат тази любов и тая светлина, защото те не са готови за нея.

Цял живот те са предавали себе си на други неща, които отдалечават човека от Бога и от всяко преживяване на истинска любов, светлина, добро, радост и т.н. Важна подробност е, че когато Адам и Ева осъзнават голямата си грешка, те са на крачка от отчаянието, като осъзнават какво са изгубили, но Бог, за да не изпаднат в отчаяние, още тогава им обещава, че ще им изпрати спасител, избавител, който ще поправи тяхната грешка и отново ще ги върне в рая. Виждаме как Бог постепенно е подготвял човечеството за идването на обещания спасител, който е Христос. Целият живот на Христос, от начина на Неговото раждане и всичко онова, което му се случва, и начина, по който умира, най-подробно е предсказано от всички пророчества векове назад, в продължение на 2000 години. Това е едно от убедителните потвърждения, че Свещеното писание наистина е свещено и боговдъхновено, защото когато ние го прочетем и съединим всички тези събрани книги, които са писани в различни исторически периоди, от различни хора, с различна културна среда и с различно образование, те звучат като написани от един човек, на един дъх, тук и сега. Историческата справка показва, че те са писани в различни векове, от различни хора, с различна култура.

Ние трябва да осъзнаваме, че Бог не иска хората да умират, да страдат, да се разболяват. Причината за това е грехът. А Бог ни предлага начин да се излекуваме от греха, да се спасим, да победим греха и смъртта. Всичко, което Христос извършва в живота си, ни показва начина, по който ние можем да победим и греха, и смъртта.

Виждаме едно голямо строителство в манастира, разкажете за него.

Работници от Гоце Делчев строят в манастира.

– Манастирът следва своето естествено разширяване и развитие още от средата на 19-и век, когато бива намерена иконата на това място по този чуден начин. Св. Георги се явява 3 пъти на един местен овчар – дядо Атанас, по това време манастирът е бил част от един голям турски чифлик. Овчарят започнал да рови в земята, но турчинът, собственикът на този имот, тръгва да го гони, а воловете му падат, всички вкупом на земята, отказват да станат. За турчина става ясно, че се случва нещо неестествено, необикновено. И така търси за съвет свои съседи, познати. Един по-възрастен турчин му напомня, че това място е било свято за българите и християните. Затова казал: „Ако Бог е решил да им го върне, ти не можеш да го спреш. По-добре се извинете на стария човек, пуснете го тук, в имота, да видим дали ще намери нещо християнско, и ако намери, обаче трябва да отстъпите. Те се вслушали в съвета на този възрастен турчин и позволили на дядо Атанас да рови на това място и така той намира малката чудотворна икона на св. Георги, която е в храма, и от този момент нататък започва постепенното развитие на манастира, като първо се построява малък дървен параклис, където да се пази иконата, да бъде положена за поклонение, да бъде възможно хората да се помолят, да е достъпна и за едно кратко време от около 10 г. хората успяват да съберат достатъчно средства, да предприемат строежа на големия храм, което се реализира въпреки всички трудности. Успяват да получат разрешение от Цариград въпреки различните спънки и условия. В крайна сметка последното поставено условие е църквата да няма прозорци.

Емблематичният за манастира вековен чинар

Първоначално построената и осветена през 1865 г. църква не е имала прозорци. Прозорци са оформени чак след Освобождението на тези земи. След построяването на църквата първо се построява най-старото крило до храма, двуетажното, и след това постепенно през годините са се добавяли сгради. Това е естествено за всеки манастирски ансамбъл да бъде един затворан комплекс, като крепост. Това не е случайно като послание, символика, смисъл, практичност и т.н. Защото манастирът функционира като една малка духовна крепост за вярата и за просветата, за книжнината, по много причини. Всяко едно крило, всяка една част е била достроявана и прибавяна постепенно през годините и когато пък дядо Натанаил става Неврокопски митрополит и утвърждава манастира като действащ мъжки манастир, и още първото лято, когато той става митрополит и поставя началото на детските лагери, това пък поставя манастира в необходимост непрекъснато да подобрява и развива базата за децата. Първите лагерници могат да ви разказват как навремето всички се хранили на открито, преди да се построи трапезарията. Тогава е имало обща баня и тоалетна, а сега виждате, че стаите са устроени, всяка стая си има собствен санитарен възел, топла вода и т.н. Всичко това е прибавяно постепенно през годините, едно по едно. Така че този процес продължава и днес. Този процес е бил така необходим и след големия пожар преди 40 г., когато църквата изгаря, целият покрив, целият иконостас, дървените колони, на които се е крепял покривът, също рухват и след пожара остават само четирите стени на храма и иконата на св. Георги. Причината за пожара не е установена. Предполага се, че е била забравена свещ. Има и други предположения, но това е най-популярната версия.

Видях новоизлято кубе зад черквата, предполагам, че ще бъде нов параклис?

– Ще има няколко параклиса. Към църквата като част от притвора ще има два параклиса още. И на втория етаж също се предвиждат два парклиса.

Имат ли имена тези 4 параклиса, или засега не се знае как ще се казват?

Кадри от манастира

– Ако не настъпи някаква промяна – единият параклис се предвижда да бъде посветен на Въведение Богородично, другият – на свети Йоаким и Ана, вероятно един от тях ще бъде посветен на св. Богородица Скоропослушница. Имаше и идея един от параклисите да бъде посветен на Киевопечорските отци. Отделно в старото крило, където е дървеният чардак, си има изграден параклис на св. Димитър, още от времето на дядо Трифон. Това е последният игумен, преди манастирът да стане действащ мъжки манастир. Преди това, по време на комунизма, близо 50 г. много усърдно, с голяма ревност, с голяма любов към вярата и към хората се грижат дядо Трифон и неговата презвитера Магдалена. Те са оставили много добри спомени у местните хора.

 

По-късно започва и строежът на кулата, която наподобява в много отношения на Хрельовата кула в Рилския манастир. Нашата е с един етаж по-голяма. Такива кули са характерни за много манастири от Средновековието и за Атон. Нашата е изцяло по модел на атонските манастири. Всички елементи за кулата са заимствани от атонски кули. Друг параклис, който се предвижда на най-последния етаж от кулата, ще бъде посветен на Преображение Господне.

 

Игуменът на Хаджидимовския манастир отец Теофил: Човешката съвест е Божият глас във всеки един от нас