Десетки дупничани си спомниха за Димитър Димов.
  • Интересът му към тази страна започва именно от Дупница, категорична е д-р Милена Катошева, която е главен уредник на къщата музей на писателя

Дупничани си спомниха за Димитър Димов на изложбата по повод 110 години от рождението му. Експозицията е посветена на любовта на писателя към испанския език и литература и е озаглавена „Испания – мечта и вдъхновение”. Материалите за именития писател бяха разположени в една от залите на Историческия музей в Дупница и предизвикаха интерес у десетки граждани.


Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 година в град Ловеч, но само година след това семейството му се връща в Дупница. Майка му, Веса Харизанова, е дъщеря на известния дупнишки адвокат Спас Харизанов. Семейството му се преселва от село Влахи веднага след Освобождението. Негов племенник е Яне Сандански, който започва като машинописец при своя вуйчо и се образова при него.

Анелия Геренска и Десислава Атанасова от Исторически музей – Дупница

До десетата си годишнина Димитър Димов учи в Дупница. Първите му детски години преминават в града и той запечатва в съзнанието си много трайни спомени – града в планината, шумната река, тютюневите складове, както и хората, които ще намерят място по страниците на произведенията му. Баща му Тотю Димов загива като капитан в Междусъюзническата война. През 1918 година неговата майка се омъжва повторно за военен – Руси Ганев, и семейството заминава да живее за постоянно в София. Именно там Димитър Димов завършва Първа мъжка гимназия през 1928 г.

Катерина Цикловска и Ванина Станимирова от СУ „Св. Паисий Хилендарски” рецитираха стихотворения на испански език.

Увлича се по природните науки още от дете. Химията и физиката са му любими предмети, също така и рисува много добре. Затова за много от приятелите му е изненада, че постъпва във Ветеринарния факултет на Софийския университет. Става доктор по ветеринарна медицина, като същевременно с това е започнал да пише първия си роман. През 1939 г. е асистент по анатомия във ветеринарномедицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”. През 1953 г. вече  е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни.

Материал от експозицията

Едногодишният му престой в Испания е може би най-интересният епизод от неговата биография и именно на него бе посветена изложбата в Дупница. Още от юноша писателят мечтае за пътешествия из далечни страни, за приключения и авантюри и за горещите слънчеви дни. Когато заминава за Испания, той е 34-годишен мъж. Отличава се с богатото си въображение, което го подтиква да търси винаги странното, необикновеното в живота и да се интересува от редките човешки характери, от съдбоносното и извънземното у човека. Наред с научната си работа, Димитър Димов изучава испански език и литература. Започва нови литературни произведения. Той успява да издейства една стипендия за специализация в Мадрид, в института по хистология „Рамон и Кахал”. През 1943 г., в разгара на Втората световна война, той заминава в мечтаната страна за една година.

Жителите на Дупница разглеждаха с интерес изложбата.

„Това е един творец, който отдавна се е превърнал в европейска и световна величина. Изложбата ни представя Димитър Димов в малко по-различна светлина – разхождащ се из улиците на Мадрид, Севиля, Гранада. Тази година отбелязваме 110 години от неговото рождение. И макар само по юбилейни годишнини, Димитър Димов се завръща у дома, както преди 10 години се изрази уредничката на неговата къща музей”, каза пред дупничани директорът на Историческия музей в града Анелия Геренска.
Тя припомни, че по повод 100 години от рождението на писателя в Дупница беше поставена паметна плоча. Тя се намира на мястото, където са живели неговите баба и дядо и се намира на улица „Христо Ботев”.
Д-р Милена Катошева, която е уредник и автор на изложбата, не можа да дойде в Дупница поради лични причини. Тя бе изпратила писмо, адресирано до дупничани, в което разказва как е направила експозицията и какви материали е използвала.
„Интересът му към Испания започва именно от Дупница. Живеейки в близост до еврейския квартал, населен най-вече с испански евреи, той научава и първите си думи на испански език. Този интерес продължава и през ученическите и студентските му години. След това прочита и „Дон Кихот” на Сервантес. Сам той в едно свое писмо от Испания ще възкликне: „Представете си удоволствието да четете в оригинал „Дон Кихот”, който представлява цяла философия”. Димов стъпва на испанска земя през януари 1943 г. след едно опасно пътуване, прекосявайки разтърсваната от война Европа. През цялото време той си води бележки, които по-късно ще станат основа на пътеписите му на испанска тематика. Димов пише разказа „Задушна нощ в Севиля” след лични впечатления, придобити от пътуването си в Андалусия. Очевидно е, че той не само успя да проникне в недрата на Испания, да разкрие нейната същност, да анализира някои от причините за тежките преживявания там. Трагичната ситуация в страната го подтиква да определи по-устойчиво своето обществено място сред народа в защита на социалната справедливост. Испания ще помогне на Димитър Димов да преоткрие света и човека. Нещо повече, може би именно на трагичния испански гений писателят дължи най-големите открития на своя труд”, пише в писмото си д-р Милена Катошева, която е главен уредник на къщата музей „Димитър Димов” към Националния литературен музей.
В посвещение към именития писател ученичките Катерина Цикловска и Ванина Станимирова от СУ „Св. Паисий Хилендарски” рецитираха стихотворения на испански език.
Събитието приключи с прожектирането на филма „Триптих за Димитър Димов” на режисьора Валентина Фиданова-Коларова. Това е първата документална лента в българското кино, която разказва за живота и творчеството на писателя. Сценаристи са Златимир Коларов и Анна Свиткова, а филмът проследява Димитър Димов последователно в три направления – човека, учения и писателя. В ролята на твореца влиза актьорът Александър Жеков.

Please follow and like us: