-
Почти невъзможно е да се преживява с тези малки пенсии
-
Преди години платих 1821 лева за ток, но се оказа, че са ми надвзели 273 лева и още чакам да ми ги върнат
Едва ли има дупничанин, който да не е виждал възрастния човек с кантара, който измерва теглото на хората. Методи Николов живее в блок 54 в жк „Бистрица” и почти всеки ден идва до централния площад „Свобода”. Там той сяда със своя кантар и надеждата, че повече хора ще се спрат и срещу минимална сума ще пожелаят да видят колко точно тежат.
Дупничани са свикнали с неговото присъствие на централния площад от много години насам. Когато времето е хубаво, пенсионерът е там почти всеки ден.
Методи работи дълги години в БДЖ като шофьор на електрокар и мотокар. В железницата минават цели 19 години от живота му: от 1974 до 1993 година. След като го съкращават, си намира работа като портиер в държавната болница. През годините е работил и на други места.
Решава да застане с кантара на видно място в града, когато жена му се разболява тежко. „Съпругата ми заболя и тогава реших, че трябва да изкарвам по нещо допълнително. Нямаше друг начин. Не сме взимали никакви помощи. За съжаление съпругата ми вече е покойница. Пенсията ми е 200 лева и как да се оправям само с тази сума? В момента чакам с нетърпение да дойде датата, на която да взема парите. Смятам да си платя данъците и като го направя, нищичко няма да ми остане. И в другите месеци ми остава много малко, след като си платя належащите сметки… Животът е изключително труден. Пенсиите на повечето хора са много ниски и затова сме докарани до такова положение. Все се надявам, че ще се случи нещо и пенсиите ще се вдигнат. Почти невъзможно е да се преживява с тези малки пенсии”, сподели с мъка дупничанинът.
На 8 март тази година е навършил 77 години и продължава да се бори с тежкия живот, както може. Той е залепил на кантара етикет с надпис „50 ст.”. Толкова струва измерването на теглото, но според наблюденията му тази цена не се харесва на минувачите.
„На хората им се вижда много и сумата от 50 стотинки. Казват ми „Направи едно мерене на кантара 20 стотинки”. Но с толкова какво можеш да си купиш вече? Какво са вече 20 стотинки? Ето, днес стоя цял ден и съм изкарал 2 лева, само 4 човека са минали. Повечето дни стоя на площада за по 2 лева. Но все пак съм изкарал пари за два хляба”, добави Методи, стискайки в шепата си двата лева.
Той е категоричен, че старите кантари като неговия измерват теглото на хората много по-точно, отколкото новите електронни:
„Повечето хора вече имат в домовете си от тези електронни везни. Те са уж по-модерни, но не мерят толкова точно. Старите кантари са много по-качествени и по-достоверни. Като че ли едно време беше по-голяма тръпка за хората да се качат на кантара и да се премерят. Особено децата, много се радваха. Сега вече с тези технологии това време отмина”.
Методи сподели и за един свой проблем, чието разрешение чака от години. „Преди години синът ми беше изгорял голяма сума за електричество. Сумата беше в размер на 1821 лева. С жена ми платихме тези пари, докато беше жива и здрава. Докато изплащахме обаче, ме заплашваха, че ще ме съдят, ако не изплатя сумата. Платихме всичко заедно с лихвата. От години чакам да ми възвърнат 273 лева, които се оказа, че по някакъв начин са ни били надвзети. Докато изплащах, ме плашеха със съд и много ме търсеха, докато сега всеки си мълчи. Писах писмо до какви ли не институции, но нямам отговор. Силно се надявам, че някой ден ще си ги получа”, завърши пенсионерът.
