Добромир Бориславов

Зоопарковете все повече, в световен и европейски мащаб, се превръщат в центрове за защита и размножаване на ценни и изчезващи видове, както и за връщането им в дивата природа. Това каза в интервю за БТА Добромир Бориславов, директор на Зоологическа градина – София, където в момента има над 2000 животни от повече от 280 вида.
По думите му голяма част от хората си мислят, че зоологическите градини са места, в които животните пребивават в плен на закрито.

Днес повечето от ценните видове се намират в 
зоопарковете, а не в дивата природа

Човешката популация изтласква животните от техните естествени местообитания, което води до изчезване на много видове. Днес в зоопарковете в световен мащаб има повече редки животни, отколкото в дивата природа. В нашия зоопарк се стремим да гледаме редки, изчезващи видове, с намаляващи популации. Такава е и световната тенденция. Важно е да се взимат животни, чието отглеждане има цел и кауза, категоричен е директорът на зоопарка. По думите му те може да не са толкова интересни за посетителите, но да са ценни от гледна точка на размножаването и запазването на генетичните линии. Можем да вземем елени лопатари, благородни елени, но в страната и на Балканите има много по-големи популации от тези животни, посочи Бориславов.
Когато покажем, че имаме подходящи условия, отговарящи на световните стандарти за отглеждането на животни, тогава, по линия на международния обмен с други зоопаркове, получаваме животни с цел тяхното размножаване и контрол на популацията им. Тенденцията е все повече зоологически градини в света да участват в размножителни и реинтродукционни програми. Софийският зоопарк е част от Европейската програма за застрашени видове – European Endangered species Programme /EEP/, чиято цел е размножаването на редки и застрашени видове животни в зоопаркове.

Примери за редки видове, които 
обитават зоопарка, са бърнестата мечка, 
птиците носорози и антилопи 

Бърнестата мечка и птиците носорози са от съвсем скоро при нас, като носорозите дойдоха от зоопарка „Атика” в Гърция. Вече се аклиматизираха и свикнаха. Предизвикателство обаче е зимният период, защото те са топлолюбиви и трябва да им осигурим подходящи условия. Това, разбира се, ще се случи, посочи Бориславов.
През другата седмица посетителите на зоопарка ще могат да видят за първи път в нашия зоопарк екзотичен вид антилопа. Те са вече тук, две са на брой, но все още се аклиматизират, свикват с обстановката и гледачите си. Процесът изисква време, поне три седмици, за да се аклиматизират, да свикнат с новите заграждения и с хората, които ще ги гледат, за да се изгради доверие между тях. Едната антилопа идва от зоопарка „Вроцлав” в Полша, а другата – от Ихлава в Чехия.
До края на годината други нови за зоопарка видове няма да имаме, съобщи Бориславов. Предстоят трансфери на животни от видове, с които вече разполагаме, но са ценни от гледна точка на размножаването и запазването на генетични линии.

Фокусирахме се и върху създаването на 
семейни двойки и размени на животни
с други зоопаркове 

Съвсем скоро създадохме двойка от нашите късоноктести видри и скоро ще чакаме потомство. Искахме да направим оптимизации във връзка с видовете, които имаме. Ако искаме обаче нови видове, трябва да имаме подходящи условия, каза Бориславов. Това, по думите му, значи, че или зоопаркът трябва постоянно да се разширява, или животните, които са тук, да се дават на други зоопаркове.
Антилопата Адакс е от много години в зоопарка ни, като тази година се роди нова малка антилопа, съобщи Бориславов. Тя е критично застрашен вид, с не повече от 300 вида в целия свят, като три от тях се намират при нас по линия на Европейската програма за застрашени видове, разказа Бориславов. За нея ние имаме координатор, който ни помага с грижите за тези антилопи и надзирава целия процес по продължаването на вида. Малката антилопа Адакс, която се роди при нас, ще отиде в друг зоопарк. Там ще има мъжки, с които ще създаде потомство. Ние тук нямаме условия за поддържане на цяло стадо от този вид. Важно е и всеки вид в зоопарка да обитава достатъчно голямо пространство с повече аранжировка, което да отговаря на най-новите международни изисквания, отбеляза директорът на Зоологическа градина – София.
Изключително ценни като видове в нашия зоопарк са египетските лешояди, които при нас в продължение на пет поредни години правят поколение. През миналата година имахме излюпени две пилета, сега от същата двойка е излюпено едно пиле. Целта при следващите поколения е да мислим за връщането на тези птици в природата, поясни Бориславов.

Стремим се поетапно всяка година да 
разширяваме и обединяваме местата
на обитание на видовете 

Стремим се поетапно всяка година да разширяваме и обединяваме местата на обитание на видовете, каза директорът на столичния зоопарк. Той даде като пример тигрицата Шели, която преди 2017 г. е обитавала пространство с външно заграждение с площ от около 50 кв.м. Сега външното й заграждение е 2 дка. На този етап обаче не можем да си позволим да осигурим подобни големи пространства за всички видове. Имаме обаче потребността постоянно да разширяваме зоните, така че животните да се чувстват добре, каза Бориславов. По думите му обаче това е задача, изискваща голям финансов ресурс.
Генералният план за реконструкция на зоологическата градина включва изграждането на т.нар. биогеографски зони за животните. Идеята е те да не се излагат на таксономичен признак – бозайници, хищници, гиганти, примати, малки хищници, птици, а да бъдат отделени в биогеографски зони. Това са зоните „Америка“, „Южна Америка“, „Евразия“, „Австралия“, „Африка“. Целта е животните да обитават по-големи територии, обясни Бориславов. По думите му тепърва предстои проектът да се осъществи. Все още не е ясно кога ще се случи, тъй като е сложно, отговорно и скъпо като изпълнение. Искаме зоологическата градина след няколко години да започне да прилича на другите големи зоопаркове, в които има подредба по биогеографски признак, каза директорът.

Целта на зоопарковете е връщане на 
животните в дивата природа

Връщането на видовете от зоопарковете в естествените им местообитания е труден и продължителен процес, който невинаги завършва успешно, посочи Бориславов. За да се случи това, е необходимо изключително тежка и отговорна подготовка преди, по време и след размножаването на видовете. В тази дейност ни помагат „Зелени Балкани” и БДЗП. За да се върне едно новородено животно в природата, трябва в точно определен момент да се отдели от родителите, да бъде в защитена среда, където да се храни по начин, по който то да вижда родителите си, но да не вижда хора, обясни Бориславов.
По думите му, когато животните се раждат в зоологическите градини, част от техните инстинкти за самосъхранение се притъпяват. Ако върнем някой от големите ни хищници в естествената му среда, в дивата природа, то няма да може да си осигури прехраната. Затова, според директора на зоопарка, е много важно да не се допуска близък контакт между животните и хората, освен в случаите, в които се цели тяхното връщане в природата. Това изисква обучение на специалисти и сериозно сътрудничество със специализирани организации, посочи Бориславов.
„Реинтродукцията в дивата природа е дълъг и продължителен процес, който невинаги завършва успешно. Животните „на свобода“ са подложени на невероятен стрес от техните естествени врагове, другите животни, ловци, липсата на храна и много други трудности. Затова пускането на животни, чиито предишни поколения са отглеждани в зоопарк и гените им са променени, е изключително сложен процес. След като обаче големите зоопаркове по света го правят успешно, смисъл има и си струва да се опита. Тепърва започваме да се развиваме в тази област“, каза Бориславов.
Затова по думите му е много важно децата да бъдат възпитавани в грижа и любов към дивите животни. Защото, ако не го правим, след години те ще виждат тези животни само в книгите и енциклопедиите. За съжаление изчезването на видовете продължава, броят на ценните видове ежедневно намалява. Зоопарковете остават единствените центрове за съхранението на ценните видове, каза Добромир Бориславов. /БТА