С внуците Георги и Марсело в Канада
  • Най-неприятният момент в кариерата ми е на стадион „Цар Самуил” срещу отбора на „Етър” (Велико Търново), когато скъсах менискус и кръстни връзки

  •  Играх до 35-годишна възраст с болки в десния крак в местния отбор „Струма” (Марикостиново)

 

Георги Крумов Бибишков е роден на 14.09.1958 г. в Петрич. Първите си стъпки във футбола прави в местното училище „Кирил и Методий” в с. Марикостиново. Негов първи треньор е Любомир Камишев, който, според думите му, е дал най-много за израстването му и обичта към футбола. „Именно Любомир Камишев изгради плеяда футболисти като мен, Йордан Мурлев, Костадин Янчев, Илия Реджев, Тома Мурлев, Иван Бербатов -състезатели, които играха в именити елитни тимове в България и чужбина, а някои от тях носеха славата на България с националната фланелка на А-отбора. С тези местни футболисти, привличайки вратаря Валери Дагалов и Илия Попов от „Беласица”, станахме три пъти окръжни шампиони за деца и достигнахме до финалите на държавното първенство”, сподели Бибишков.
Играе в отбора на „Струма” (Марикостиново) до 8-и клас. Продължава да учи в Разлог, където изкарва и военната си служба. Общо пет години играе в местните отбори от различни възрастови групи до мъжете в отбора на „Пирин” (Разлог). През есента на 1979 година вече е уволнен от казармата. При него пристигат председателят на ФК „Беласица” Иван Ананиев и легендарният футболист Георги Лачев, вече покойник, с готова молба да започне в петричкия тим. Без колебание облича фланелката на играещия тогава отбор в „Б” група, чийто треньор тогава е Никола Цанев.
39 години след влизането на „Беласица” за първи път в „А” група Георги Бибишков се съгласи да даде обширно интервю.

Баща и син Бибишкови

– Г-н Бибишков, кой беше първият ти мач с фланелката на „Беласица” в „А” група?

– Първият ми официален мач беше през 1980 година срещу отбора на „Спартак” (Плевен), който се оказа решаващ за спечелване на победата на петричкия тим. С този мач започва новата история на петричкия клуб.

– С кои треньори си работил по време на футболната си кариера?

– С Никола Цанев в продължение на две години, легенда на ЦСКА и България. По-късно с Петър Аргиров.

– Спомняш ли си как стана влизането на „Беласица” в „А” група?

– До последно битката се водеше с отборите на „Вихрен” (Сандански) и „Хебър” (Пазарджик). Беше създадена невероятна организация от страна на градското ръководство и това на клуба. На всички е известно как се стигна до ликуването ни след победата в Кюстендил, от която зависеше дали „Беласица”, или „Вихрен” ще бъде новият член на майсторската група.

– Кои са ти най-успешните мачове с фланелката на „Беласица”?

– След дебюта срещу „Спартак” (Плевен) ще спомена победата на стадион „Цар Самуил” в дъждовно време над „Левски” с 2:1, като решаващото попадение бе мое.

– Най-неприятният ти момент във футболната кариера?

С внуците на Ниагарския водопад

– Мачът на стадион „Цар Самуил” срещу отбора на „Етър” (Велико Търново). Тогава се завъртях в средата на терена и скъсах менискус и кръстни връзки. Оперираха ме в „Пирогов”, където д-р Стефанов направи всичко възможно, за да ме върне на терена. За жалост след оперативната интервенция се получиха усложнения и не можах да играя повече с фланелката на „Беласица”. Пробвах се в „Б” група през 1985 година, но видях, че не бива повече да се мъча. Задоволявах страстите си до 35-годишна възраст, макар и с болки в десния крак, в местния отбор „Струма” (Марикостиново).

– Не получи ли покана да останеш на работа в клуба и да продължиш да работиш в школата?

– Никой не се поинтересува за мен и започнах семеен бизнес. В момента имам супермаркет с кафе и нямам време да се занимавам с футбол.

– Ти си баща на известния български футболист Крум Бибишков. Имаш ли дял за неговото израстване?

– След контузията ми продължих да играя за удоволствие в отбора на „Струма” (Марикостиново). Дадох всичко от себе си, показвайки го на стадиона в Марикостиново на сина ми до 5-и клас. След това беше приет в Спортния интернат в Благоевград, където го пое треньорът Борис Николов. Този треньор още на 15-годишна възраст го привлече в мъжкия отбор на „Пирин” (Благоевград). С много труд и голямо желание работеше със сина ми Крум известният футболен специалист Васил Петров, сега директор на ДЮШ на „Пирин” (Благоевград). Той даде най-много за Крум, показвайки му правилната посока във футбола.

С „Беласицa” в „А” група

– Кога бе забелязан Крум и от кого за привличането му в „Байерн” (Мюнхен)?

– По време на зимна подготовка с мъжкия отбор на „Пирин” (Благоевград) в контролен мач столичният „Левски” загуби с 2:1, като голмайстор беше именно Крум. От този момент се заговори за него и постепенно премина през всички възрастови групи на националните отбори. На 16-годишна възраст бе привлечен в европейския гранд „Байерн” (Мюнхен). За жалост бе твърде млад и не можа да се адаптира в немския клуб. По-късно игра в „Левски” (София), „Марек”, „Берое”, „Литекс”, „Беласица”, в Португалия.

– В момента къде е?

– В момента живее в Торонто, Канада, където изгради частна футболна академия, в която е и синът му, 12-годишният Марсело, който има данни да върви по пътя на баща си. Крум води и аматьорски мъжки футболен отбор.

– Усилено се говори, че и синът на дъщеря ти Георги Добрев също има качества да стане голям футболист.

– Да, Георги беше в ДФК „Мечетата” и в момента е в Спортния интернат в Благоевград. Надявам се треньорите в тази известна школа да дадат всичко от себе си и за него да се заговори с добро.

– Изтече информация, че синът на Крум Бибишков – Марсело, е бил на кастинг в Италия.

– Да, Марсело бе изпробван в школата на „Милан” – Италия. Веднага е одобрен от местните специалисти. В момента е на 12 години и ако остане в италианския клуб, трябва да бъде придружаван от семейството си. Това на този етап не е възможно и ще чакаме да стане на 14 години, когато няма да има такова изискване. И той, и родители му са с нагласа да продължи да се готви в този именит европейски клуб, но ще се молим на Бог да няма контузии, да е жив и здрав и след две години отново да направи добро впечатление, както стори това сега.

– Интересуваш ли се от развитието на футбола в общината, страната и света?

– Разбира се. Радващото е, че „Беласица” вече се върна на стадион „Цар Самуил” и ще имам възможност да наблюдавам техни тренировки и официални срещи. Не може да бъда безразличен, след като съм изкарал пет години от футболната си кариера в този клуб. Привърженик съм на ЦСКА, „Челси” и бразилския национален отбор. Възхищавам се от играта на Роналдо, Меси, Бензема, Азар , Гризман.

С детския отбор на „Струма” (Марикостиново)

– На какво се дължи спадът, според теб, в любимия ти клуб ЦСКА и България?

– Според мен трябва да се обърне нужното внимание на школите. Привличането на футболисти от чужбина не дава шанс за изява на нашите талантливи момчета. Надявам се в най-скоро време това да се оправи и отново ЦСКА и А-отборът на България да заемат мястото, което заслужават на футболната карта.

– Как приемаш съществуването на школите на ДФК „Мечетата” и на ОФК „Беласица”?

– Децата са заедно на училище, а на терена се гледат като врагове. Това не е добър признак. Трябва да се направи всичко възможно двата клуба да се обединят.

– Кои са ръководителите, които заслужават уважение за това, че са дали всичко от себе си за развитието на петричкия футбол?

– Христо Ламбрев, Вили Аврамов и Кирил Шопов, за жалост и тримата покойници, и д-р Димитър Наполеонов.

– Какво не успя в кариерата си?

– Да дам всичко от себе си и да направя впечатление, влизайки в някоя от националните гарнитури. Имах оферти от отбори, тогава играещи в „А” група – „Пирин” (Благоевград) и „Академик” (Свищов). Сега съжалявам, че не отидох в отбора на „Академик”, защото там се получаваше и образование, което направиха Илия Реджев и Лозан Тренчев.

– За какво си мечтаеш?

– Да бъда жив и здрав, за да се радвам на моите деца и внуци. Дано един ден да видя Марсело и Георги да носят фланелките на българските грандове и на националните отбори. С нетърпение очаквам отборът на „Беласица” да се завърне отново в професионалния футбол.