Спорна поправка на ръба на закона ще даде нови права на ЧСИ

Адв. Белелиева

Спорна поправка в Гражданско-процесуалния кодекс ще даде нови правомощия на частните съдебни изпълнители, съобщи в интервю за БГНЕС адвокат.

Последните предложения, които са направени от Камарата на частните съдебни изпълнители, са скандални. Ако бъде приета, поправката ще стане „незаконосъобразна принуда по законосъобразен начин“, смята Белелиева.

„Камарата предлага да бъде изменен ГПК и да бъде въведено ново „доброволно изпълнение“, което обаче да бъде събирано от частните съдебни изпълнители. Това поражда много въпроси и притеснения за гражданите. Идеята, предложена от Камарата на ЧСИ, е да събират суми до 10 минимални работни заплати. Така се дава възможност, ако дължимите суми не бъдат събрани доброволно в предложения двумесечен срок, делото да бъде прекратено. Съображенията на КЧСИ са, че с новата поправка ще бъде разтоварена съдебната система от многото дела и че длъжниците няма да понесат разноски и лихви“, каза още Белелиева и допълни, че и тя, и колегите й адвокати имат сериозни резерви относно поправката. „С промените частните съдебни изпълнители ще изискват едно предварително плащане от кредитора в размер на 10% от дължимата сума. Това означава, че при сума от 5600 лв. (колкото е размерът на 10 минимални работни заплати) 560 лв. ще е първоначалната задължително гарантирана вноска за ЧСИ, без да добавяме ДДС. Тоест имате един кредитор, чийто длъжник не може да плаща вноските си и е задлъжнял, а отделно от това ще му се изискват допълнителни пари за такса, която ще остане за частния съдебен изпълнител и няма да бъде възстановена“, съобщи Белелиева.

Според адвоката със закон е възложено на ЧСИ принудително изпълнение, като това изключва те да се занимават с доброволно изпълнение. „Когато един длъжник иска да заплати доброволно, с едно просто телефонно обаждане той ще се обади на кредитора си и ще си заплати задължението. Когато не желае да заплати, ЧСИ няма да може да събере „доброволно“. И отново ще се върнем в началната стъпка и ще се пристъпи към съдебно производство“, допълни Белелиева.

При обсъждането на поправката става ясно, че евентуалното й приемане означава да се въведе доброволно изпълнение без никакъв писмен акт – например съдебно решение или изпълнителен акт. „Тоест кредиторът може да заяви днес, че вие му дължите 5600 лева и с една молба ЧСИ да пристъпи към въпросното доброволно изпълнение“, съобщи Белелиева.

„И тук изскачат много въпроси в тази посока – например какъв е редът на уведомление на длъжника и кой от всички видове такива уведомления ще се спазва?; кой ще понесе отговорността от неправомерни действия и бездействия – дали кредиторът, или ЧСИ, който уж доброволно събира вземанията?“, допълва адвокатът.

Поправката бе предложена от Камарата на ЧСИ към зам.-министъра на правосъдието на 23 април тази година, като все още предложението е на фаза „работен вариант“. Висшият адвокатски съвет обаче вече остро се аргументира против новия текст и изрази становище, че поправката е недопустима, защото това са технически правила, които не следва въобще да бъдат въвеждани в ГПК.

„Стана ми много забавно, когато прочетох в пресата, че адвокатите щели да останат без работа, защото ЧСИ можело да изземат функциите им. Напротив – нашата работа със сигурност ще се увеличи заради липсата на ясни правила, по които ще се осъществи защитата на един длъжник. Другото нещо, което възниква като въпрос, е, че ЧСИ няма задължения да следи давностните срокове – тоест, ако едно вземане е погасено по давност, той има интерес да го събере, но няма интерес да уведоми длъжника за това, че той дължи. Отделно от това търпим много сериозни критики от ЕК – в официално становище до България в началото на тази година ЕК много сериозно наблегна на факта, че страната ни трябва да въведе в заповедното производство много ясно правилата за неравноправните клаузи. Много често в практиката се получава така, че се събира недължимо вземане“, съобщи Белелиева.

Също така, ако законодателят реши да приеме тази поправка като текст в глава 5 на ГПК – тогава възниква въпросът следва ли този текст да се прилага и за колекторските фирми, пита Белелиева и допълва: „надявам се законодателят да прояви разум и да не въведе този текст“.

„Казусите с ЧСИ са много, но в личната си практика имам пример с дълг от 18 лева на пенсионер към фирма – доставчик на услуга, като крайната сума, която човекът трябваше да плати, беше 860 лв. Възможностите за обжалване на действията на ЧСИ са изключително малко. В последните месеци бяха разширени, но така или иначе възможностите са малко. Никой няма идея как ще се обжалват такива дела, съответно и съдът не е наясно с какъв акт трябва да се произнесе“, завърши Белелиева. /БГНЕС