-
Никога не съм бил особено вярващ човек, израснал съм в такова време, че играех в двора на черквата, но не знам с коя ръка да се прекръстя, признава Костадин Стоилов
Майстор на ковано желязо краси центъра на Разлог с металните си творби. От няколко години майсторът на ковано желязо Костадин Стоилов създава композиции, пръснати из центъра на Разлог, които пресъздават духа на града, тясно свързан с миналото и традициите си.
Последната му творба, създадена специално за празника на града, е наречена “Нашето разложко хоро” и може да се види в началото на пешеходната зона на Разлог. В хорото “играят” двама мъже и три жени с традиционни облекла и украшения. За да бъде автентично паното, Костадин се е допитал до историците от местния музей. И така от твърдата стомана се раждат кръшни танцьори, облечени в характерни за този край носии, хванати на хоро с типичния за Разложко захват.
По облеклото, по китката, всички традиции са спазени напълно. “Много труд вложихме, докато се получи красива творба, докато накараме хорото да заиграе”, разказа майсторът.
За големите проекти Костадин Стоилов работи с местна фирма за дизайн.
“Идеите винаги са в мисълта ми, виждам ги, мога да рисувам донякъде, но за да е детайлна и прецизна творбата, необходима е помощта на компютър и на човек, който да може да я нарисува”, каза Стоилов. Успял е да открие млади момчета, които бързо разбират идеите му, и с тяхна помощ те придобиват детайлен образ.
Разложкото хоро от метал се играе на моста над река Язо, която тече през центъра на града. Завършен вид на композицията от метал придават различни по големина чанове, или както ги наричат в Разлог звонци. “Знаете ли как се пише Разлог със звук? – попита майсторът. “Разлог със звук можеш да напишеш само с чановете. Няма човек, който като ги дръпне, да не се сети за Старчевата”, разказа Костадин за традиционния фестивал, който е продължение на вековната кукерска традиция на града.
Майсторът на красивите творби обясни, че преди двайсет години не е предполагал, че има талант да изработва картини от метал. След демократичните промени е отворил гараж, в който е работил като автотенекеджия близо седемнайсет години. През 2005 година, когато започва активното строителство на хотели в Банско, Костадин се насочва към обработване на метала в по-красиви форми. Решава да прави огради, парапети и врати от метал. “В ателието ми почти всички машини, с които обработвам метала, също са мое производство”, отбеляза майсторът.
Разказа, че с всяка следваща поръчка натрупва самочувствие и самоувереност. И така до първата поръчка от общинското ръководство за идея, с която да се направят пешеходните зони по-приветливи. За този проект много ми помогна дъщеря ми, поясни той. Заедно правят метални лейки, от които текат кристали върху лехите с цветя. Следва и първият голям проект, който е и гордостта на Костадин Стоилов. Поръчката отново е от ръководството на общината, което е възложило на майстора да направи входа на парка уникален и свързан с града. Тогава в съзнанието на Костадин се заражда идеята да претвори с метал емблемата на Разлог. В паното, което посреща посетителите на парка, лети орлица, размахала мощните си криле, отгоре е благословеното разложко небе, а отзад се вижда Пирин, поясни Костадин.
В този първи голям проект той влага своите чувства към родното си място. Това, което не мога да изразя с думи, казвам го с метала, сподели майсторът.
“Никога не съм бил особено вярващ човек” – каза Костадин. “Израснал съм в такова време, че играех в двора на черквата, но не знам с коя ръка да се прекръстя.” Отношението му към вярата и Бог се променя, докато работи върху камбанарията на разложката църква “Св. Успение на Пресвета Богородица”. “Местният свещеник отец Янко се свърза с мен, отидох да поговорим и докато обсъждахме какво и как трябва да се направи, аз изведнъж спрях да слушам какво става около мен и видях как трябва да изглежда”, сподели майсторът.
Сега подготвя нов проект, който се надява да завърши преди тазгодишния фестивал “Старчевата”.
На отсрещната страна на моста над реката, срещу металното разложко хоро, иска да изобрази типичните за Разложко кукери. На скиците се виждат внушителните костюми, характерни за тази част на страната, с високите конусовидни шапки, които надвишават човешки ръст. Това е още една разложка традиция, която Костадин иска да запази за идните поколения. Сподели, че приема творбите си за свои деца и ги обича като такива. Надява се те да останат много след него. Поне докато не се появи нов майстор, който да направи нещо още по-хубаво, добави разложкият майстор. /БТА
