Името на един от най-талантливите български поети на 20-и век се свързва и с революционните борби на Македония и Одринско.
Контактите на Яворов с македоно-одринското освободително движение започват през 1895 г. под влияние на баща му и приятеля му революционер Коста Нунков. В края на 1900 г. Яворов подава молба до Българската екзархия да бъде назначен като учител в Македония, но му е отказано. Съдбоносна за него е срещата с Гоце Делчев през 1901 г., когато у него окончателно съзрява идеята да се бори за свободата на потиснатите си сънародници в границите на Османската империя. От края на същата година напуска работата си като телеграфист в София и започва редактирането на вестник „Дело”, независим македоно-одрински лист, издаван като орган на Станишевския комитет срещу ВМОК на ген. Иван Цончев. Яворов влиза за пръв път като четник в Македония през февруари 1902 г. в четата на Михаил Чаков, разказват от Регионалния исторически музей в Благоевград по повод годишнината.
В началото на януари 1903 г. Гоце Делчев тръгва с 40 четници за Македония, сред които е и Пейо Яворов. Четата преминава от Самоков към Банско, където се разделя. Една част остава в Банско, а останалите продължават през Неврокоп за Серско. В с. Каракьой Делчев издава Окръжно за събиране на всички районни чети. Тук пристигат районните войводи Яне Сандански от Мелнишко, дядо Илия Кърчовалията, Димитър Гощанов от Драмско, Атанас Тешовалията от Неврокопско с четите си, за да обсъдят въпроси, свързани с подготовката на въстание. От февруари до април 1903 г. Яворов издава 12-те броя на вестник „Свобода или смърт” на хектограф в с. Кърчово.
Преживява тежко гибелта на Гоце Делчев при с. Баница, Серско, на 4 май 1903 г.
В София участва в редактирането на вестник „Илинден” (1907-1908 г.). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на организацията. През 1910 г. участва във възстановяването на революционната организация и е избран за член на нейния Централен комитет.
При избухването на Балканската война Яворов се записва доброволец в Македоно-Одринското опълчение като войвода на чета №15. Награден с орден „За храброст”. В Банско четата на Яворов се съединява с тази на Йоно Вапцаров и Хр. Чернопеев под неговото командване. Участва в освобождението на селищата по направлението на р. Места – Банско, Мехомия, Елешница, Якоруда, Неврокоп, Кавала, Драма и други.
Част от биографията на поета Пейо Крачолов Яворов е свързана с Разложкия край. Той е идвал с чети на Македонската организация и в Разложката котловина е написал много от произведенията си. Особено го вдъхновявала една поляна в Пирин планина, в разложкото землище, която днес носи неговото име – Яворова поляна. Затова и хижата в близост е кръстена на него, както и туристическото дружество, а също и улица в града, разказват от местния музей.
Бюст-паметникът на писателя от бял мрамор е поставен в централния парк на Разлог – първоначално в североизточния му ъгъл. Вероятно това е станало някъде в края на 20-те години, но от музея нямат данни за откриването му, нито за скулптора, който го е изработил. Тогава е оформен паркът и е достроена сградата на Разложката гимназия. Открита е и чешмата паметник във връзка с националните чествания на 1000 г. от смъртта на Симеон Велики, която сега е пред музея. По-късно паметникът на Яворов е поставен на сегашното му място. Няколко десетилетия по-късно е преместен в югозадападния ъгъл на градинката срещу днешната сграда на Районната прокуратура.
В началото на 90-те години паметникът беше върнат на сегашното му място.
Две хубави очи
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; — музика — лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях —
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! —
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
Сн1. Бюст-паметникът на писателя от бял мрамор е поставен в централния парк на Разлог – първоначално в североизточния му ъгъл.
