• Оцеляват тези динозаври, които са най-неспециализирани и могат да се хранят с всякакви боклуци, мъртва материя, дървесина и каквото им попадне…

  • Поглеждайки към миналото, можем да предположим какво може да се случи, ако предприемем или не предприемем определени действия

 

Части от глезен, ходило, раменна и бедрена кост на динозаври са част от находището, открито край Трън. Според единствения български палеохудожник Владимир Николов тази колекция на възраст от над 80 милиона години може да се окаже от изключително значение за европейската палеонтология.

Младият учен се занимава с изработването на научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни и растения или на цели праисторически екосистеми. Негова е корицата на българското издание на книгата „Възход и падение на динозаврите“ от Стийв Брусати. Определят я като истински шедьовър на научно-популярната литература, който проследява епопеята на динозаврите. Николов е редовен докторант в Националния природонаучен музей към БАН.

Рисува с молив, акварел, акрил и дигитално. Много художници рисуват динозаври, без да познават анатомията им и без да се консултират със специалисти, коментира Николов.

Пред БТА той разказва доколко реална е представата ни за динозаврите от филми като „Джурасик парк“, как някои динозаври са се превърнали в гиганти, как се е стигнало до тяхното изчезване и защо този факт и феномен има връзка със съвременната ни история, имало ли е динозаври по нашите земи, кога в български музей ще видим възстановка на скелет на цял динозавър и как би трябвало да постъпим, когато намерим фосил.

Доколко реална е представата ни за динозаврите от филми като „Джурасик парк“?

– Популярните медии понякога създават доста изкривена представа – не само за динозаврите, но и за праисторическия свят като цяло. Нерядко представят животните като филмови чудовища, а не като животни с реално съществуващ организъм. „Джурасик парк“ е добър пример. Първият филм от поредицата представи доста реалистични за времето си животни и запозна публиката с вижданията на палеонтолозите към онзи момент. С продълженията нещата стоят по друг начин и вече заблуждават публиката.

От излизането на първия „Джурасик парк“ минаха 25 години, през които науката много напредна. Неща, които сме смятали за динозаврите в началото на 90-те години, не са били правилни поради липсата на достатъчно данни. Сега знаем, че голяма част от динозаврите са били покрити с пера, а новите филми игнорират този факт. Факт е и това, че ние постоянно откриваме нови данни и сме принудени да преразглеждаме стари хипотези и виждания.

– Как някои динозаври са се превърнали в гиганти?

  • Причината са особености на тяхната анатомия, най-вече – те са имали доста олекотен скелет, сухи кости. Имали са дихателна система от птичи тип, за която е характерна система от въздушни мехури в тялото, което означава, че въпреки големите размери той до голяма степен е въздух. Това ги прави доста леки. Растителноядните динозаври, които са най-огромни, имат сравнително малки глави и не дъвчат храната. Това им позволява да поемат огромно количество храна и така захранват растежа си.
    Не на последно място силно вероятно е голяма част от динозаврите да са били топлокръвни или на път да станат топлокръвни. Съдим го по особеностите на техните костни тъкани, които показват, че това са животни, които растат изключително бързо и с постоянни темпове. По това си приличат със съвременните бозайници и птиците. Тоест, въпреки че са влечуги, физиологично се различават много от съвременните влечуги.

    – Как се е стигнало до тяхното изчезване и защо този факт и феномен има връзка със съвременната ни история?

  • Динозаврите изчезват в края на кредния период на мезозойската ера. През годините се е спорило за конкретните причини. Съвременният консенсус сред палеонтолозите е, че основната причина е ударът от астероид на територията на Мексиканския залив и полуостров Юкатан. Довел е до изключително сериозни сътресения в екосистемата и във всички глобални системи. Ударът е породил глобални пожари. В деня на падането на астероида цяла Северна Америка е била запалена. Тези пожари бледнеят в сравнение с днешните пожари в Австралия. Континентите около Атлантическия океан са били пометени от цунамита с височина 100-200-300 метра. Ударът е провокирал и вулканични изригвания на територията на Индия.

Всичко това е довело до изключително бърза промяна в околната среда, в климата. И това не е позволило на тези свръхспециализирани животни, адаптирани към конкретни условия на средата, да оцелеят.

Реално тогава, освен динозаврите, измират още групи животни, включително доста бозайници, доста птици, всички морски влечуги – 70 на сто от живота на Земята. Оцеляват тези, които не са най-добри, а тези, които са най-неспециализирани и могат да се хранят с всякакви боклуци, мъртва материя, дървесина и каквото им попадне.

Това е доста важен урок, тъй като в наши дни минаваме през големи промени в заобикалящата ни среда. И това са промени, провокирани от нашата собствена дейност. Поглеждайки към миналото, можем да предположим какво може да се случи, ако предприемем или не предприемем определени действия.

– И най-важният въпрос – имало ли е динозаври по нашите земи?

– Колкото и да е неочаквано, по нашите земи е имало динозаври, въпреки че десетилетия наред се твърдеше, че такива няма да бъдат открити.

По-любопитното е, че първите находки са още от 80-те години, но не са разпознати като динозаври, понеже са открити в морски седиментни скали и са били приети за морски влечуги.

През 2004-2005 г. студентът от Софийския университет Пламен Иванов започва да се занимава с открития тогава материал. Той установява, че това не са морски влечуги, а динозаври.

През 2010 г. са първите публикации за български динозаври. През 2012 г. в моята катедра беше донесен фосил, за който се предполагаше, че е от динозавър. След като го изследвах, установих, че е от титанозавър, представител на група дългошиести, които са най-големите животни, живели някога. Въпросният динозавър обаче е с малки размери, което не е изненадващо, понеже из Европа този вид е дребен, тъй като е обитавал острови.

Тогава решихме да посетим мястото, където е намерена костта. Не успяхме, тъй като там бе паднало свлачище. Находището бе локализирано през 2017 г., а през 2018-2019 г. проведохме изключително успешни разкопки и събрахме динозавърски кости в района на Трън.

С помощта на доц. Полина Павлишина датирахме находището. То е на възраст 83 милиона години и идва от един период, в който в Европа няма много находки на динозаври. Тогава морското ниво е било доста високо и почти не е имало суша.

В това отношение нашето находище е едно от малкото в Европа и може да се окаже от изключително значение за европейската палеонтология на динозаврите. Надяваме се данните, които получим, да разкрият повече за биологията на нашите динозаври, за това как са се адаптирали за живот в островни условия, да научим повече за средата, която са обитавали, и да направим сравнение с другите големи находища от това време – като тези в Унгария и Австрия.

Евентуално бихме могли да разберем как определени групи динозаври са се разселвали, вероятно заради променящите се климатични условия и колебанията в морското ниво, в късната креда.

– Какво бихте казали на всички природолюбители, които събират фосили за украса на домовете си?

– Това е интересен проблем. Важно е хората, когато намерят фосил, да го занесат в музей и да се консултират със специалисти. И по възможност – да го оставят за изследване. Защото няма полза от фосил, оставен на рафт в хола, за да се хвалиш пред приятели. Той може да съдържа важна информация, която просто стои заключена.

Разбирам, че фосилите могат да бъдат предмет и на търговия – като тези от миди, охлюви и морски таралежи, които се откриват в огромни количества. За разлика от фосилите от гръбначни, които са много рядко срещани и са абсолютно уникални. Фосилите, реално погледнато, нямат парична стойност. Стойността им идва от това, което може да научим от тях и да разширим знанието си за древното минало на планетата.

Радостното е, че има хора, които даряват откритията си за проучване. Ако не беше постъпил така Андрей Цонков – човекът, намерил първата находка от динозавър в Трън, в момента все още щяхме да твърдим, че динозаврите в България нямат бъдеще (Смее се – бел. а.).

– Кога в музеите ни ще има възстановка на динозавър?

– В музеите ни няма скелети на динозаври, защото все още не разполагаме с толкова много материал. От находището в Трън има малко повече от една дузина кости, като голяма част от тях са фрагменти и вероятно принадлежат на повече от един вид. Скоро ще можем да кажем и към коя група принадлежат. Дори и да имаме материал за цял скелет, идва проблемът с това къде да го сглобим. Нашите музеи не са пригодени за подобен тип експозиция, тъй като се изискват огромни пространства./БТА

 

Please follow and like us:
fb-share-icon0