Боклуци, мръсен въздух, безводие… болезнени теми, които ни възмущават, ужасяват, но трайно се настаняват в живота ни. Ядосваме се яростно на вносната мръсотия, а сами активно си унищожаваме природата. Искаме отговор на въпроса къде изчезна водата от язовирите – и правилно! Искаме отговор на въпроса защо красивата България е превърната в сметище – и правилно! Но пука ли ни, когато сами замърсяваме въздуха, водата, земята ни. Искаме оставки, искаме законност, искаме ред… и правилно!!!

Време е да поискаме оставка и на собственото си безхаберие? Защото напълно безотговорно, и дори престъпно, е да си стовариш боклука досами язовира. Точно такова е положението на пътя Самоков-Ихтиман малко след село Шипочане. И без това шофирането по разбития път е ад, поне пейзажът да не беше адски. Но уви. Хубава природа, ято птици, които кръжат около малкото море, както наричат язовир „Искър”, златни отблясъци от слънцето по спокойните води и едно… сметище за разкош. Точно до пътя и на няколко метра от язовира някой се е отървал от ненужните пластмасови бутилки, хартийки, кенчета, торбички… И защо не? Какво толкова – един язовир, едни птици, една красота, едни боклуци, които чудесно се вписват. И никой няма да излезе и да каже: Аз бях. Нито ще понесе отговорност, нито наказание. За нашите боклуци си мълчим. За нашите „мънички” престъпления срещу природата – също.

 

Please follow and like us: