• Д-р Светла Петрова: Базиликата е уникална

  • Монети на императорите Теодосий Констанций и Каракала, пръстен, цинтове, игли сред находките на археолозите

 

Раннохристиянската църква при средновековния храм „Св. Спас“ в дупнишкото село Червен брег вече е със статут на групов паметник на недвижимото културно наследство от национално значение. Базиликата е уникална за района по течението на река Струма, тъй като е с 3 абсиди. Това обявиха от Историческия музей в Дупница при представянето на резултатите от петия сезон от археологическото проучване на обект „Раннохристиянска базилика при средновековна църква „Св. Спас“- с. Червен брег. За постигнатото и находките, открити миналото лято, в Деня на археолога разказаха директорът на музея Анелия Геренска и д-р Светла Петрова – научният ръководител на разкопките, както и присъединилият се през 2019 г. към екипа Емил Севдин.

Анелия Геренска, Емил Севдин и Светла Петрова

„Новото, което се случи през миналата година, е, че бе завършена регистрацията и

обектът ни вече има статут на групов паметник на недвижимото културно наследство от национално значение”,

подчерта Анелия Геренска, която е и съръководител на проучванията. Тя отбеляза, че музеят и миналата година е кандидатствал за финансиране на проучването с проект, разработен от научния ръководител. Припомни, че Министерството на културата не отпусна средства и археолозите разчитаха само на финансиране от общината. Затова се наложи разкопките да се ограничат в по-кратък период – от 19 юли до 9 август.

„Финансирането беше много малко. Но за мен е много важно да продължи проучването, малко по малко да се натрупват научните знания за обекта и да вървим към последваща реставрация и консервация”, каза директорката на музея.

„Миналата година имахме изключително важни от научна гледна точка резултати. Няколко години подред, още от самата първа копка, аз повтарях, че ние сме върху базилика.

 

През 2019 г. излезе едната абсида на базиликата.

 

Т.е. след 4 г. труд нашите хипотези се потвърдиха. Ние непрекъснато повтаряхме, че базиликата е част от едно много голямо селище. След като открихме името на селището, след като го свързахме с римския лагер в Сапарева баня – античната Германея, излезе и базиликата. И тук вече е големият резултат и голямата изненада, защото

базиликата се оказа трикорабна, триабсидна. Това е нещо уникално за района по Струма.

 

Нямаме други триабсидни, те са характерни за вътрешността на Тракия. Ние сме на границата между Константинополската патриаршия и римския папа. В раннохристиянската епоха тези земи административно са били подчинени на източния римски император, но църковно и културно-религиозно са били подчинени на римския папа. И ето го най-голямото доказателство – триабсидна църква или раннохристиянска базилика”, подчерта д-р Светла Петрова. И допълни:

„Другото е монетният материал, който излезе. Той показва разцвет на селището след идването на Втора кохорта на луцензиите в Германея и създаването на военния лагер. Миналата година открихме и една монета – сребърна, на Траян. Тя показва, че монетите на този император са били в обращение доста дълго след неговата смърт, предвид материала, от който са направени, и номинала – сребро”. Д-р Светла Петрова посочи, че обектът е свързан с древна Германея – бил е викус, т.е. войнишкото село на римския лагер, разположен в Германея. Според нея това е третият по важност за района резултат от разкопките.

Залата беше пълна.

„За пореден сезон се потвърждават данните, че се касае за един викус на военно поселение, тоест село на военни. Античната Болбабрия (името на древнотракийското селище, което е било разположено на мястото на днешен Червен брег, бел. авт.) е викусът на военния лагер. На мястото на това антично селище е  било поселението на конниците от викуса. Тук са живели техните семейства – съпруги, деца, роби, слуги и т.н. Това дава обяснение и защо селището е толкова голямо като площ, над 350 дка”, каза научният ръководител.

Светла Петрова разказа и една интересна история: „През 2018 г. на една много плитка дълбочина – на 70 см, пред абсидата открихме обезглавено тяло. Става въпрос за погребение на свещеник.

 

Той е бил обезглавен, а крайниците му бяха неестествено свити,

 

сякаш са били вързани с въже, което е изгнило. Това провокира нашия интерес. Връщайки се назад в историята, установихме, че през 1766 година в района е имало големи църковни брожения, които са водили свещениците. Те са били в резултат на следния факт. Цариградската, гръцка патриаршия унищожава Печката патриаршия – това е Сръбската патриаршия, която е съществувала благодарение на факта, че в правителството на Високата порта велики везири са били изключително хора със сръбски произход – мюсюлмани, това са босненци, от рода на Соколовичите. След смъртта на последния велик везир – Мехмед паша Сокоолу, цариградският гръцки патриарх анексира патриаршията, унищожава я и я поставя в собствен диоцез. Тогава хората въстават, защото е трябвало да се служи и пише на гръцки и т.н. Стига се до буни. Свещеничеството ги води, подкрепено от населението, което си иска Печката патриаршия, позволяваща да се строят православни църкви, да се изписват на български и да се служи на български. В резултат фанариотите, със съдействието на турската армия, са извършили масово клане, поголовно. Свещеничеството е избито. Даже дупнишкият свещеник е обесен надолу с главата на вратата на църквата „Св. Никола” в Дупница. Човекът, който ние открихме, е бил обезглавен, но хората са взели трупа и тайничко са го погребали пред абсидата на църквата”.

Отец Костадин Бошняков

След като археолозите оповестили факта, дупнишкият отец Костадин Бошняков, който е от Червен брег, и местни краеведи направили проучване. Разпитали хората в селото и по разказаните спомени разбрали, че погребаният е отец Иван Попов. По-късно неговият внук Иван Попов, също свещеник, подема инициативата за изграждане на сегашната и действаща черква в Червен брег – „Св. Никола”. „Върнахме се назад и доста интересни –

освен археологически, излязоха и исторически факти”, обобщи Светла Петрова.

Както всяка година, миналото лято на обекта са открити много цинтове – железни или бронзови, с които са били подковавани обувките на войниците, за да не се износват. Археолозите събирали с шепи от тях. Отново са намерени керамични съдове, които лесно може да се реставрират. Открити са военни игли, наподобяващи на съвременните безопасни игли. Сред находките е метален предмет с кръгла форма, за който се предполага, че е монета или апликация за ризница. Намерен е и пръстен. И през последния археологически сезон са открити 27-28 монети. Сред тях е монета на Теодосий Констанций – римски император в периода 337 – 361 година, син на Константин Първи Великий. Както и монета на император Каракала (син на Септимий Север), на лицевата част на която е изобразен Александър Великий, а на гърба – тракийски конник, т.е. визитната картичка на тракийската култура. Д-р Петрова разказа любопитни подробности за откритата монета на император Траян. Интересното е, че образът е с лавров венец, с панделка, на която пише „Траян Август Германикус Дацикус”. Това означава, че монетата е изсечена след победата на императора над даките, след 106-107 г. На гърба на тази монета има изображение на богиня с везна.

„Вече можем да напишем цяла книга за обекта. Ние ще се потрудим, но някой трябва да финансира обнародването”, каза Светла Петрова.

Екипът на музея е с надеждата, че проучванията ще продължат и обектът ще бъде консервиран и реставриран.

 

Емил Севдин, който е зам.-ръководителят на разкопките и един от новите уредници в музея, изрази надежда, че ще бъдат осигурени средства за реставрация на част от експонатите. Целта е те да се подредят в изложба, която да покаже богатството на района.

Представянето на резултатите от петия сезон от археологическото проучване провокира голям интерес. В заседателната зала на общината, където бе събитието, присъстваха културни деятели, служители в общинския отдел за култура и образование, библиотекарки, читалищни секретари, общински съветници, граждани.