Бизнесът иска още спасителни мерки от правителството

Въпреки правителствените мерки за спасяване на работни места от Сдружението на заведенията прогнозират, че до края на март ще бъдат освободени 150 000 до 200 000 заети в бранша.

Според тях мярката държавата да изплаща 60% от трудовите възнаграждения на тези хора няма да сработи. „Ако си представим, че един служител бъде съкратен и той отиде в бюрото по труда и си подаде документите, обезщетението, което ще получи е точно 60%. Разликата е, че като остане да работи при нас, ние ще трябва да поемем осигуровките върху тези 60%“, коментира пред БНР Емил Коларов от Сдружението на заведенията.

Някои заведения и ресторанти се опитват да преориентират дейността си и да започнат да приготвят храна за доставки, но дори и това не е решение, смята Коларов. „Не може години наред да си работил по една схема и в един момент за 2 дена, за 1 седмица, та дори за 1 месец да реорганизираш дейността си като започнеш да продаваш храна за вкъщи. Как хората ще те научат и ще купуват от тебе?“, казва Коларов.

Никаква реорганизация не може да спаси увеселителните заведения, баровете, кафенета, които затварят на 100%. Техните служители в момента са в платен или неплатен отпуск или дори вече са освободени, каза Коларов.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) отново напомниха за предложените от тях 16 спасителни мерки. „Обърнахме се към правителството с искане цяла група задължения да бъдат изместени във времето. Всичко се плаща, ще си го платим, но молим да бъде изместено във времето, за да осигурим ресурс за заплати”, обясни Евгений Иванов, изп. директор на КРИБ. Засега кабинетът отложи само подаването на годишните декларации за корпоративния данък и плащането на местните данъци и такси за 30 юни. Бизнесът иска още отроска за месечните плащания на ДДС, както и за плащането на осигуровки и данък общ доход, без да се начисляват лихви.

„Що се отнася до обещанието на държавата да изплаща 60% от заплатата на служители, за да не бъдат уволнявани, този пакет все още е само предложен, но не и одобрен“, коментира Иванов.

В графата „осигуряване на ликвидност” от КРИБ настояват за компенсации за високите цени на емисиите за енергоинтензивните предприятия. „Например тези, които правят цинк, при който 60% от цената е ток, за тях трябва има компенсации и това е европейски модел”, заяви Иванов. Друго предложение на КРИБ е телевизиите да се освободят от таксата, която заплащат, защото рекламата секва, а хората трябва да се информират. От КРИБ все още не са коментирали доколко ефективна ще е схемата за подпомагане на закъсали фирми чрез Българската банка за развитие./https://www.segabg.com/