Пред публиката оживя сватбената рокля на Райна Кафеджийска, направена от дизайнера Александра Петрова по снимка от 1896 г.

Ретро ревю “Традиция и модерност” в Брезник върна модата от края на XIX и началото на XX век. Манекени и музейни служители дефилираха в реплики на актуални тоалети отпреди два века, възстановени по автентични снимки, съхранени в Общинския исторически музей (ОИМ) в града.
“Фотографиите от фонда на музея от края на XIX и началото на XX в. ни вдъхновиха за подобно начинание”, коментира за БТА директорът на ОИМ Емилия Велинова. Понеже нямало достатъчно оригинални артефакти, инициаторите решили да направят реплики по съхраняваните в музея снимки. Така чрез модата проследили европеизацията на Брезник.

В края на XIX век в Брезник започнали стремителни промени. През 1879 г. е обявено официалното присъединяване на града към възстановена България. По това време в Брезник вече имало класно училище, неделно училище за възрастни, поща, по-късно отворило врати и основно училище. В Брезник е родена първата българска естрадна певица – Ката Коста Пешурина, оттук е и Стоян Миленков – един от най-веселите куплетисти и популярни трубадури на българския живот и нрави през първата половина на 20 век, каза Велинова. Гордост за града са родените в първите години на 20-и век Лидия Добревска, обявена през 2010 г. за живо човешко съкровище, режисьорът и сценарист Константин Григориев – лауреат на Ломоносовска награда за филм и носител на първия Златен ритон от фестивала в Пловдив.

След Освобождението Брезник се модернизира

Брезник, както и цялото българско следосвобожденско общество се модернизира и се отваря за новостите, които навлизат от запад. Формира се новата градска култура. Брезничани започват да споделят западния начин на живот във всичките му проявления, включително европейските обноски и мода. Европейски белези се забелязват в бита и ежедневието – в домовете, храната, навиците, развлеченията, облеклото. Традиционните календарни, трудови, семейни празници и седенките се изместват от вечеринки, увеселения, балове, театрални вечери и концертни изпълнения.

В края на XIX век в Брезник шивачи, обущари, шапкари изработват облеклото на местните жители. Използват се копринени и вълнени платове, сатен, реп, дамаски, кадифе. Така облеклото постепенно преминава в съвременно градско от европейски тип, разказа водещата на проявата Ани Николова.
Най-напред се променя облеклото на мъжете. Потурите изчезват и се появява панталонът. Той е дълъг, прав, широк, или тесен с маншети. Мъжете носят бяла риза с колосана яка и маншети, жилетка без ръкави, под която подпъхват колосан нагръдник и закачена на него черна папийонка, която по-късно се заменя с шалче.
За празник и парадни случаи мъжете обличат фракове. Старите фотографии от края на XIX и началото на XX век запечатват пози, физиономии, тоалети и аксесоари, които и днес предизвикват възхищение и сантимент.

Женското облекло в този период е много по-разнообразно и силно повлияно от европейската мода. За официален дамски тоалет се приема роклята. Горната част на торса е елегантна и силно пристегната с корсет, а от талията надолу силуетът е разширен с обръчи и фусти. Задължителни аксесоари за дамите са пелерината, ръкавиците, шапката и чадърът. Роклята е дълга и покрива обувките.
Пред брезничани оживя сватбената рокля на Райна Кафеджийска, направена от дизайнера Александра Петрова по снимка от 1896 година. Воалът и сватбените цветчета са оригинали и се съхраняват във фонда на ОИМ. Заедно с тях е запазена и оригинална покана за сватбата, по чийто образец са изработени поканите за ретро ревюто. Зрителите видяха и роклята на брезничанката Райна Георгиева, с която тя се е снимала през 1900 година заедно със семейството си – съпруга й Георги и синовете им. На ревюто бе демонстриран и тоалет на Ристена Миленкова – майката на Стоян Миленков, изработена по снимка на семейството от 1911 г. Посетителите се насладиха и на официална рокля с фина копринена наметка, от началото на ХХ век, произведена във Франция.

Украшенията са част от дрехата

Бродерията и допълнителните украшения са част от хубавата дреха. Въпрос на елегантност и достолепие са бижутата, както и използването на златни нишки в сложните бродерии, галончета и ширити. Апликациите най-често са във форма на цветя и листа, направени от тафта и дантела. За по-улегналите дами се препоръчвали тъмни, предимно черни шапки, украсени със светли пера и панделки, а за по-младите- украшения за глава, издържани в по-светли, весели и пъстри цветове. Като връхна дреха дамите носели дълги и прави жакети, подчерта Николова.

“Дамата в края на XIX и началото на ХХ в. е елегантна, женствена, с много украшения, красиви кройки, дантелки”, коментира за БТА дизайнерът Александра Петрова, която е направила реплики на повечето ретро тоалети. По думите й дантелите не са в суровия вид, в който са закупени, а по тях са изрязвани различни орнаменти, за да се получат красиви детайли, багрени са с кафе, боички, спрейове, за да се доближат максимално до оригинала. Пред публиката бяха представени и костюми от реквизита на ДТ „Боян Дановски“ в Перник, които отразяват тенденциите в модата през този период, както и колекция шапки на дизайнерката Ирина Сардарева. Облеклото оттогава е приложимо и сега в по-официални случаи, по-артистични мероприятия, смята Петрова.
Гостите на събитието се разходиха и в старата брезнишка чаршия с най-популярните й дюкяни – Даниното кафене, Микината фурна, шивачницата на Стефан Величков, връщайки се близо два века назад.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here