Александър Джорджев: Живея, за да тренирам

Христо Михалчев (вляво) пожела на европейските медалисти да стъпят и на олимпийския връх.
  • Вицешампионът от Европейското първенство бе посрещат като герой в Дупница

  • Главният треньор на СК „Гладиатор” пожела на медалистите да стъпят и на олимпийския връх

Европейският вицешампион по таекуондо за кадети Александър Джорджев беше посрещнат като герой от своите съотборници в СК „Гладиатор”. В понеделник вечерта дупничанинът посети залата в Детска градина „Калина”, където се подготвят талантите от местния клуб. Още с появяването си той получи бурни аплодисменти от всички в отбора. По-малките таекуондисти му подариха и плакат с различни снимки на по-малкия от братята Джорджеви, на който пишеше „Честито, шампионе! Обичаме те, Сашо!”.

Прегръдки и торти за дупнишките състезатели

Подобни подаръци получиха и другите две медалистки на клуба от първенството на Стария континент в Марина д’Ор, Испания – Александра Георгиева и Михаела Борисова, които спечелиха бронзови медали, съответно в категориите до 44 и до 51 килограма.
„Сашо показа, че е истински мъж и не се предава, въпреки тежките контузии, които получава по време на големи състезания. Той е пример за всички тук, които са в залата. Искам да поздравя специално и Александра и Михаела. И двете се представиха много добре и също спечелиха медали. Пожелавам ви, дай Боже, да се качите и на най-високата стълбичка – тази на Олимпиадата. На това Европейско първенство имахме 7 състезатели на СК „Гладиатор”, което прави повече от една трета от националния отбор на България. От 7 медала 3 са от нашия клуб. Това трябва да покаже на всички вас, че ако се трудите усърдно, ще постигнете успехи”, обърна се към всички присъстващи главният треньор в СК „Гладиатор” Христо Михалчев.

Таекуондистите и треньорите в СК „Гладиатор” посрещнаха своите съотборници след прибирането им от Испания.

Малко след това самият Александър Джорджев отговори на въпросите на „Вяра” и още една местна медия. Европейският вицешампион разясни положението с контузията си и разкри какво го мотивира да печели медали, въпреки тежките травми, които получава.
Накрая всички похапнаха от специално изработените торти по повод успехите на дупничани и си пожелаха да продължат да прибавят още отличия към богатата витрина на клуба.

 – Сашо, току-що се върна от преглед в столична болница след контузията, която получи. Какво е твоето състояние?

Александър Джорджев получи специален плакат от съотборниците си.

– На диагностиката стана ясно, че палецът на десния ми крак е с една скъсана връзка. Другата връзка е леко разкъсана и има и леко пукване, което не е толкова сериозно. То ще се оправи, просто трябва да си дам малко почивка.
– Как протече състезанието?
– То се разви добре за мен, но не и както всички очаквахме – да стана първи. Въпреки това съм доволен от резултата, който постигнах. Първият мач беше срещу опонент от Сърбия, с който съм играл доста пъти и съм го побеждавал, включително и сега. Точно тогава получих контузията на крака. Мачът завърши с резултат 21:12 в моя полза. След това победих момче от Унгария с 27:13. Следващият двубой вече беше за медал срещу съперник от Италия, с когото също съм играл 4-5 пъти и съм го побеждавал, както направих и сега. На финала се изправих срещу руснак, който беше много класен състезател – трети на Младежката олимпиада, има световна титла, както и европейски отличия. Той беше и по-голям от мен и резултатът беше 18:5 за него. В този мач не успях да покажа целия си потенциал, защото контузията ми пречеше. Болките бяха адски и не можах да играя както трябва. Въпреки това показах силен дух и играх до последно.
– Как получи самата контузия – с удар в крака или по друг начин?
– Честно да ви кажа, не знам как получих тази травма. По време на първия мач, в края на втория рунд, усещах как палецът ми започна да се вади от ставата. Въобще не разбрах как се случи това.
– Вече минаха няколко дни след финала. Осъзнаваш ли какво си постигнал с тази тежка травма?
– Осъзнавам го, защото вече ми се случи за трети път. Първият път ми беше през 2016 година, когато на Европейското за кадети в Румъния станах шампион със счупена ръка. След това, през 2017 година, на Световното първенство в Шарм ел Шейх, Египет, играх четири мача със счупена ръка, но успях да стана световен шампион. И сега, в Испания, пак играх с тежка контузия.
– Три пъти постигаш страхотни успехи по този начин. Как преодоляваш болката?
– Преодолявам болката с това, че искам този медал много и за мен таекуондото е начин на живот. Спортът е най-важен за мен. Аз живея за това. Тренирам за това и постигам мечтите си.
– Твоите съотборници в СК „Гладиатор” ти устроиха хубаво посрещане в Дупница. Какво ще им кажеш?
– Много им благодаря и изключително се радвам, че ме посрещнаха по този начин. Искам да честитя на моите съотборнички Александра Георгиева и Михаела Костадинова за постигнатите резултати на Европейското първенство. Искам да пожелая на всеки един от тях успех и да следват мечтите си.
– На теб какво ти предстои?
– Сега ми предстои малко почивка, за да мога да се възстановя. Другата година ми предстои най-важното състезание – Световното първенство по таекуондо, което ще се проведе в София. Мисля, че ще имам и по-леки турнири, в които ще мога да поддържам форма.
– Ако, дай Боже, си здрав на Световното, сигурно целта ти ще бъде световната титла?
– Да, абсолютно! Ще се стремя към това да стана световен шампион!