-
Наскоро той покри нормативите, даващи право за ръководство на мачове в елитните юношески групи у нас
Младият футболен съдия Александър Вангелов е роден на 30.11.1999 година в Петрич.
Първи стъпки в спорта прави благодарение на баща си Емил Вангелов, който е известен асистент-съдия в „А” група.
Първи негови треньори в ДЮШ на „Беласица” са майсторът на спорта Никола Шаламанов и Стоил Филипов.
Играе успешно в юношеските отбори на „Славия” и „Вихрен” и юношите и мъжете на „Беласица” (Петрич).
Разделя се с активна състезателна дейност през 2017 година. Твърде рано заради неправилните, според него, методи на работа от страна на длъжностни лица в петричкия клуб.
Само месец по-късно вече облича екипа на футболен арбитър.
По футболното съдийство се пали благодарение на баща си Емил Вангелов и международния петрички арбитър Ивайло Стоянов.
До момента има над 100 ръководени срещи в областната група, над 30 в 3-та лига. Дебютът му като съдия е на официален мач между детските отбори на „Вихрен” (Сандански) и „Места” (Хаджидимово), а дебютът му при мъжете в Трета лига – в мач между отборите на „Рилски спортист” (Самоков) и „Велбъжд” (Кюстендил).
Наскоро покри нормативите, даващи право за ръководство на мачове в елитните юношески групи в страната.
Веднага след завръщането си от Правец, където бе на последния решителен семинар, Александър Вангелов даде интервю пред „Вяра”:
- Сашко, честито! Вече си одобрен да ръководиш срещи от елитното юношеско първенство. Усещаш ли каква голяма отговорност ти предстои, след като знаеш как някои ръководители на футболни клубове си позволяват да нанасят обиди и правят неправилни квалификации по твои колеги?
– Има народна поговорка, която гласи, че който се страхува от мечки, не ходи в гората. Да бъдеш съдия, е отговорност. С всяка изминала година изискванията стават все по-големи, непрекъснато има промени, които трябва да се следят. Старая се да бъда в унисон с нещата. Затова искам да благодаря на Съдийската комисия на БФС, изградена от авторитетни хора. Благодаря за доверието, което досега ми гласуват.– За кратък период от време успя да се изкачиш от най-ниското стъпало в съдийството и в момента си в средата на пътя в този бранш. Има ли пръст баща ти – Емил Вангелов -известен асистент-съдия, достигнал до елитния футбол? С какво ти помага или сам се катериш по трудния, но славен съдийски път?
– Наистина се изисква много труд и лишения, за да стигнеш до върха. От малък съм се възхищавал на баща ми как всичко е постигнал с много труд и постоянство, благодарение на него се запалих по съдийството, винаги ми дава съвети и насоки за моето развитие.
– От кои български и чужди български футболни съдии се възхищаваш? Мечтаеш ли един ден да заемеш техните места?
– Моят идол в България и несъмнено най-добрият е Ивайло Стоянов, харесвам също и Георги Кабаков и Николай Йорданов. В чужбина може би холандския рефер Бьорн Койперс, също и италианеца Пиер Луиджи Колина. Несъмнено това е моята мечта – да бъда на върха на тази пирамида.
– Студент си в НСА, в същото време работиш, готвиш се физически и практически за достойно представяне при назначаването ти от СК на БФС. Как намираш време за всичко това?
– Вече съм в трети курс студент в НСА. Трудно се съчетават нещата, но несъмнено това е пътят – разпределям времето си много точно и степенувам нещата по важност.
– Знаеш ли, че досега малко футболни съдии са имали щастието да преминат ситото на УЕФА и ФИФА, за да ръководят срещи на европейски и световни първенства. Става дума за покойния Богдан Дочев, Атанас Узунов, близнаците Любе Спасов и Любен Ангелов и котирания напоследък Георги Кабаков. Мислиш ли един ден и ти да се озовеш като главен арбитър по европейските и световни футболни терени?
– Всеки българин трябва да се гордее, че сме имали представители на големи международни форуми. Виждаме и Георги Кабаков в момента ръководи елитни мачове, дано го видим и на задаващото се европейско първенство. Всеки един съдия се бори за това, безспорно се изискват много, много труд и умения, за да достигнеш това ниво.
– Какъв е девизът ти в живота?
– Великите дела са извършени със скромни души.
Ташко СУЛЬОТОВ
