В Самоковско казват, че на този ден св. Атанас „забожда главата си в земята” и така я подготвя за оран
Църквата отбелязва празника на св. Атанасий Велики, архиепископ на град Александрия, водил яростна борба срещу арианската ерес. Според народните вярвания, когато светците поделяли помежду си света, на св. Атанас се паднали зимните студове и снегове. Затова той е приет за повелител на зимата.
Народът нарича Атанасовден още „среди зима“, тъй като според поверието от този ден зимата си отива, св. Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провиква от Балкана: „Иди си, зимо, идвай, лято!”. Рано сутрин на Атанасовден всички се отправят към баирите над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят се огньове и се прескачат за здраве. В Самоковско казват, че на този ден св. Атанас „забожда главата си в земята” и така я затопля и подготвя за оран. В Пиринския край вярват, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. За да не разсърдят болестите, на този празник жените не подхващат никаква домашна работа.
Стара българска легенда разказва, че св. Антон и св. Атанас били братя близнаци – ковачи. Много отдавна, когато ковашките клещи още не били измислени, двамата работели в ковачницата си и св. Атанас бръкнал в пещта да извади нагорещеното желязо с голи ръце. После погледнал към кучето, което лежало до него със свити лапички, и го осенила идеята да измайстори клещи по подбие на кучешките крака. Оттогава двамата братя се приемат за покровители на ковашкия занаят. На празника им ковачите дават за патроните си курбани от бикове. На Атанасовден по традиция се приготвя пита с мед, варена кокошка и свинско с бамя.
На този ден имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Танас, Насо.
Късносредновековна църква в Бобошево носи името „Свети Атанасий“. Църквата се намира върху обширна тераса в градските гробища, в т.нар. Горна махала на град Бобошево. Малка, еднокорабна църква с полукръгла апсида и с анти. Дълга е 8 м и широка 5 м (външни размери). От лявата страна на апсидата се намира проскомидийната ниша, а вдясно – четвъртита, на диаконика. На северната страна има малка, полукръгла ниша – умивалня. Църквата е имала сводово покритие, което при реставрацията й е заменено със стреховидно. През 18-и век е прибавен закрит притвор, а през 1926-27 г. е изграден нов притвор с трапезария. Стените на първоначалната църква, дебели 0,70 м, са каменни. Църквата е била изписана изцяло отвътре, а западната фасада – и отвън, съобразно установения канон. Съгласно получетливия ктиторски надпис на южната стена църквата е построена през 1590 или 1600 г. До 29 октомври 1862 г. тя е главна църква на селото и в нея се черкуват бобошевци и хора от съседните села. След построяването на голямата църква „Света Богородица“ „Свети Атанасий“ е превърната в гробищна църква.
През есента на 2009 г. църквата е частично обновена (направена е външна изолация и боядисване, поставена е ПВЦ дограма) от местни ентусиасти. Ремонтът е направен без съгласуване с НИПК-София и РИМ-Кюстендил, като е подменен автентичният външен облик на сградата.
Стенописите в олтарната апсида и патронната ниша над входа са дело на банския зограф Димитър Молеров. Стенописите в църквата са в много лошо състояние, покрити с дебел слой сажди и прах, но за щастие не са „обновени“ при ремонта и очакват вещата намеса на специалисти реставратори.
Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение (ДВ, бр.77/1972 г.) и архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.38/1972 г.).
