Душата има нужда от общение с Бога. Нека посрещнем празника с чисти сърца, със смирение и в тишина – като пастирите и мъдреците в тихата и свята нощ, казваархиерейският наместник на Кюстендилска духовна околия
Броени часове остават до най-светлия християнски празник – Рождество Христово. За най-обичания празник, за повода за неговото честване и значението му, за нашата вяра, за службата му на Бога разговаряме с отец Исаак – Велбъждският епископ и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия.
-Ваше преосвещенство, епископ Исаак, как Кюстендилска духовна околия, чийто архиерейски наместник сте, ще посрещне Рождество Христово?
Преди всичко бих искал да поздравя екипа и читателите на почитаемия вестник „Вяра“ с предстоящите рождественски празници и да благопожелаяна всички Ви, в тези светли дни,раждащият се Богомладенец Господ Иисус Христос да дарува мир, единство, здраве и благоденствие на Вас и на целия български народ.Бих искал да изкажа и благодарност от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит, чиито викарий и архиерейски наместник съм в Кюстендилска духовна околия на Богохранимата Софийска епархия, от името на духовенството при околията и от свое име за това, че винаги отразяватекоректно църковните предстоящи и минали събития – богослужби, духовно-просветни мероприятия, празници и др., с което подпомагате нашето духовно служение.
Предстои празникът на Рождество Христово. Празникът на родилия се от Пресвета Дева Мария Богомладенец, Спасител на мира.Чиста радост изпълва сърцата на всички нас и със свещен трепет се подготвяме за да посрещнем Христа. Готвим се заотбелязването на свещен момент от човешката история или празник, почитан от древност, съгласно Божественото свидетелство на светото Евангелие, което изобразява празнуваното събитие като велико, радостно и чудесно за целия свят и за всички човеци.
„ Ето, благовестя Ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци“ /Лука 2:10/ – казва Ангелът – пратеник Божий на пастирите, които пасели стадата си на полето в нощта на Рождество Христово. Радост велика, защото се роди Спасителят на света.
С тази радост славословеха Ангелите, които пееха: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“ /Лука 2:14/. С такава радост тържествува и Православната Църква. С такава радост и ние ще посрещнем Рождество Христово. С благодарствени песни, слова и възхвала за радостта, която ни донесе Божият Син. С тържествени църковни богослужения, по време на които всички християни ще прославяме Бога, Който се родии за великите Му благодеяния към нас, човеците.
Богослуженията в храма са именно за това, да благодарим на Бога, да се молим в единство и да изпросваме Неговото благословение за здраве, сили, мир и успехи, да направлява стъпките ни в доброто и полезното, да ни изпълни с любов, търпение и смирение.
Навсякъде богослуженията ще бъдат отслужвани в православните храмове по програма, съгласно устава на Православната Църква. В град Кюстендил, в действащите храмове, ще има редовни богослужения, а в по-малките населени места, съгласно програмата, изготвена от енорийските свещеници. Известно е, че населените места в духовната околия са повече на брой, а свещениците по-малко.
Освен богослуженията, по повод празника са организирани и срещи с деца в храма, посещения на училища, както и благотворителна акция „Подай ръка в навечерието на Рождество Христово!“, инициатива на енориашите на храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, гр. Кюстендил, за събиране на хранителни продукти и дрехи, които ще бъдат раздадени на нуждаещи се семейства и възрастни хора от града и околните села.
-Коледа е сред най-обичаните празници – по това време ежегодно настъпва масово пазаруване, купуват се подаръци, организират се банкети, на Бъдни вечер сервираме определен брой ястия, а като че ли пропускаме най-важното? Какво забравяме?
Най-важното е да благодарим на Бога!
Не ежегодно, а всекидневно в магазините е масовото пазаруване. Ястията ежедневно ги мъдруваме – какво да закусим, да обядваме или вечеряме. Подаръци си разменяме на рождени дни, именни дни, дни на успехи и за спомен. Това се е превърнало в част от ежедневието на хората.
Настъпва, както казах и по-горе,празникът на радостта – Рождество Христово. Мислим за плътта „какво да ядем, пием или облечем“, къде и с кого да се съберем, но дали мислим за душата си, каква нужда изпитва тя. Душата също се нуждае от храна, напитка и облекло, но съответно духовно. Тя също има нужда от общение, но духовно. Душата има нужда от общение с Бога. Има нужда от молитва, вяра, добродетели… това е нейната храна, това е нейният „банкет“.
Радвайки се на материалнитенеща в нашия живот, нека незабравяме, че трябва да благодарим на Бога и особено да Му благодарим в тези дни, в които виждаме най-силно Неговата милост към нас – празничните дни, които Църквата отбелязва – от раждането на Спасителя до Неговата кръстна смърт, погребение и Възкресение. За това, преди всичко, да посрещнем Рождество Христово не с мисъл за трапезата -къде, какво, с кого и как, -а в оная неочаквана благодат дадена на човеците. Да посрещнем празника с чисти сърца, опростени с нашите ближни, със смирение и в тишина, в каквато са го посрещнали пастирите и мъдреците в тихата и свята нощ. А в утрото на празника, при биенето на църковната камбана, да посетим храма и да се помолим всички заедно. Да се причастим със светите Дарове, с Тялото и Кръвта Христови, да се поздравим и така да отбележим празника и духовно.
– Казват, че по Коледа стават чудеса, Рождество Христово чудо ли е?
Както Възкресение Христово, който е Празник на всички празници, така и Рождество Христово е чудо в историята на човечеството! За Бога, невъзможното за нас, е възможно! За това за нас, човеците, е чудно! Старозаветните люде векове наред са очаквали раждането на обещания Спасител, Който да изкупи падналия човешки род. Поколения наред са тръпнели да се случи това. Всички тези мъже и жени, които са очаквали раждането на Месията, са очаквали Той да се роди в царски палат, да седне на земен престол и да започне своето земно царуване. Малцина са били онези, които са чули думите на старозаветните пророци и по-точно думите на пророк Исая, че Девица ще зачене в утробата си и ще роди син и ще му нарекат името Емануил, което ще рече Бог е с нас, и че Той ще спаси народа си. Когато идва моментът това да се случи, избраната от Бога Дева непорочно зачева в утробата Си и ражда Богомладенеца, Цар на царете, Който се роди в скромната Витлеемска пещера, бе положен в ясли и повит в пелени. Този Богомладенец обнови човешката природа. Господ Иисус Христос ни освободи от оковите на греха, от смъртта и въздигна падналото човешко естество. Той ни донесе светлината на познанието, донесе нова заповед на любовта: „… да любите и вие един другиго“ /Йоан 13:34/. Положи началото на нова, благодатна ера, в която човек има възможност свободно да избере своя път, след като бе освободен от оковите на тлението – на радост и блаженство или вечна гибел. Господ Иисус Христос не седна на земен престол, а на Небесен престол и държи в ръцете Си Небето и земята. Това е несъмнено велико чудо!
- Какво е Рождество за Вас като човек и духовник?
За мен и като човек, и като духовник, а и вярвам за мнозина, Рождество Христово е празник на светлината, радостта, любовта и надеждата. Господ Иисус Христос стана нам подобен, за да примири човека с Бога, за да ни въздигне, нас, падналите човеци. Научи ни на любов, чрез Своето раждане, с която да се изпълваме; научи ни на състрадание и прошка, чрез онова, което понесе заради нас; научи ни да вярваме, че Той не ни оставя, не ни забравя и че за да придобие човек радост и блага в живота си, пътят е трънлив и за това трябва да бъдем търпеливи; научи ни, че колкото и да са големи нашите немощи, то Той, заради любовта Си към нас, ни подкрепя и ни води по пътя на истината, правдата и спасението.
- Като архиерейски наместник и свещенослужител ежедневно сте сред хората – имат ли истинска вяра те или по-скоро всичко се свежда до това да влезем в храма, да запалим свещ, да търсим Бога, когато се нуждаем от помощ?
Слава Богу, все повече и повече хора идват в храмовете, осъзнато, с вяра, надежда и с желание за молитва, участвайки в Тайнствата на Св. Православна Църква.
Не можем да знаем у кого е по-силна или по-слаба вярата, това само Бог знае, но както всяко нещо има външна проява, така и всеки християнин проявява малко или много онова, което е вътре в него. Посещаването на храма, полагането на кръстен знак, паленето на свещичка, поклонението пред светите икони и светите мощи, участието в богослуженията и Тайнствата на Църквата, молитвата, добродетелния живот, четенето на светоотечески книги, могат да определят до известна степен дали човекът е въцърковен и води ли християнски живот. Много хора вярват в Бог, но са оплетени в суеверия.. Понякога и такива хора идват в храма… Това говори, че тези хора не са въцърковени. И вместо да пристъпят в храма за съвет от свещеника, ходят по врачки, баячки и разни подобни.
- За каквонай-често се обръщат хората към Вас?
Различни са нуждите на хората – човешки съдби. Радостното е, че по-често и по-често идват хората за съвети, независимо от духовния характер. Това говори, че от страна на пристъпващия човек има желание да научи нещо ново, да приеме съвет, който да му бъде от духовна полза.
-С какви проблеми се сблъсквате в духовната околия, която оглавявате?
Основният проблем в духовната околия е малочисленият брой на свещенството, което трудно обхваща всички населени места, особено на големите празници. 13 свещеника обгрижват всички храмове в околията. Има нужда от повече свещеници. Слава Богу, има учащи се момчета от Кюстендил в Софийската духовна семинария, но се надяваме да има и още повече кандидати, които да бъдат подготвени за духовно служение и в определен момент да бъдат ръкоположени в свещен сан, поемайки и енорийски дела по места. Благодарим на Бога, имаме прекрасни отношения с различните институции в града и по населените малки места. От тях винаги сме имали необходимата подкрепа. Трудности винаги ще има, но с Божията помощ и с общи усилия те се преодоляват.
-Преди няколко месеца Ви бе даден епископски сан, станахте втори викарий на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, очаквахте ли това ръкополагане и какво Ви носи то – повече грижи и отговорности или удовлетворение и радост от постигнатото?
„Не вие Мене избрахте, а Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде“ /Йоан 15:16/, казва Господ Иисус Христос на Своите ученици. По Божия промисъл през м. юни т.г. , по предложение на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит, Св. Синод на БПЦ взе решение да бъда хиротонисан в епископски сан, последната духовна благодатна степен. След въздигането в епископски сан, по благословение на Негово Светейшество и Св. Синод, бях назначен за втори викарий на патриарх Неофит, в качеството му и на Софийски митрополит. Освен това изпълнявам и възложеното ми послушание от преди това като архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия.
Не съм очаквал, че Негово Светейшество патриарх Неофит ще предложи мое смирение за епископ на Българската православна църква пред Св. Синод. Това бе решение, което ме изненада, но не мога да скрия, чеизначално създаде в мен особеночувство – на страх, страх Божий… Съзнавайки своята човешка немощ, отговорността на новото служение, малко се уплаших, но щом Божиятпромисъл бе такъв и такава бе волята на патриарх Неофит и досточтимитеархиереи, приех с послушание новото служение. Ръкополагането в епископство бе не поради мои заслуги, а Божий промисъл. Св. Синод ми гласува доверие, което аз всякога трябва да оправдая, да бъда ревностен в служението си, да полагам грижи за Божието стадо и да полагам много труд на новото поприще, без да щадя сили и да принасям добри плодове. Не случайно Негово Светейшество, в своето обръщение към менв деня на епископската хиротония, ме призова да бъда образец на изпълнение и отговорност във възложеното ми апостолско служение. „Надяваме се, че с ръкоположението ви в най-високата йерархическа степен придобиваме във ваше лице надежден и всеотдаен съработник на нивата, за чиято жетва – по думите на Господ Иисус Христос – работниците никога не са достатъчно“. Тези думи на Светейшия наш Отец са мой дълг да бъда всеотдаен, изпълнявайки строго правилата на Св. Православна Църква, имайки послушание към свещеноначалието и полагайки грижи за благоверния народ, Божието стадо. Това е апостолско служение, което ревностно трябва да изпълнявам.
-Само на 13 год. започвате да учите в семинарията, където по-късно сте работил в администрацията и като педагог, постриган сте в монашество, работите с етнически българи от чужбина. Кое е най-важното, което научихте в тия години?
Няма по-добър опит от житейския опит! Постъпих в Софийската духовна семинария на 13 – годишна възраст. Под ръководството на духовниците в Семинарията, педагогическия състав – класния ръководител, учители и възпитатели, които бяха всеотдайни и посветени на работата си, при спазване на дневния режим – сутрешни и вечерни богослужения, учебни занятия, следобедни занимания, които бяха и са задължителни за всички ученици, се научих на ред и дисциплина, на отговорност към онова, което се изисква от мен и е полезно за възрастването ми, усвояването на изучаваните дисциплини и любов към богослужебния живот. –
– Кога Ви беше най-трудно?
Не бе леко, но ако имаше възможност да се върна в годините назад, отново бих постъпил в Семинарията. За това и днес съветвам младите хора, които виждам, че имат духовна нагласа, да постъпят в нея на за обучение.Трудностите в Семинарията, в сравнение с трудностите, които човек среща в живота по-късно, са бели кахъри.
-Какво Ви дава службата на Бога, а взема ли нещо от Вас?
Службата Богу е отговорна. Духовникът носи отговорност не само за себе си, но и за хората, които Бог му е поверил, чрез свещенноначалието на Църквата. Ако от човек можем да скрием изпълнението на дадено свършено или несвършено дело, то от Бога не можем да скрием нищо. Всеки духовник осъзнава това. Службата Богу не е професия, за да мислим какво дава или какво не дава тя, особено за един монах. Службата Богу е посвещение. Тя трябва да бъде безкористна и в изпълнението придружена с искрено желание и любов, а не по задължение.
-Разкажете за себе си – кога открихте Бог и защо станахте духовник?
Роден съм на 9 ноември 1982 г. в гр. Банско, светското ми име е Иван Михаилов Бояджийски. На 14 август 1983 г. приех кръщение в чест на св. Иоан Кръстител в храм „Св. Троица“, гр. Банско.
През 1989 г. постъпих в НЧ „Преп. Паисий Хилендарски“, което завърших през 1993 г. От 1993 до 1996 г. учих в СОУ „Неофит Рилски“ в родния си град.
На 13-годишна възраст, с благословението на блаженопочившия Неврокопски митрополит Натанаил, постъпих в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, която завърших през 2001 г. Същата година започнах в работа в нейната администрация.
В Софийската духовна семинария заемах различни длъжности в административния и педагогически състав. Паралелно се обучавах в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завърших през 2008 г. със степен „бакалавър на богословието“.
На 10 април 2009 г. в манастира „Успение Богородично“, гр. Видин, Видинска епархия бях постриган в монашество от приснопаметния Видински митрополит Дометиан, под духовното наставничество на Величкия епископ Сионий. На 27 юли същата година в старинния храм „Св. вмчк. Панталеймон“ бях ръкоположен за йеродякон.
На 10 януари 2010 г. във Видинския митрополитски храм „Св. Николай Мирликийски“ бях ръкоположен за Йеромонах.
След ръкоположенията ми в духовен сан продължих да нося послушание в Софийската духовна семинария на длъжност секретар и възпитател на обучаващите се в нея етнически българи от чужбина.
През 2010 г. и 2012 г., с решение на Св. Синод на Българската православна църква, бях изпращан двукратно на едномесечно служение в българските храмове в гр. Истанбул, Турция за заместване на тамошния свещенослужител.
На 1 февруари 2011 г., с благословението на Видинския митрополит Дометиан и с решение на Епархийския съвет на Видинска епархия, бях назначен за архиерейски наместник на Ломската духовна околия и председател на църковното настоятелство на съборния храм „Успение Богородично“ в гр. Лом.
На 15 август 2012 г. в същия храм бях възведен в архимандритско достойнство.
През октомври 2012 г. започнах да се обучавам в Общоцърковната аспирантура и докторантура „Св. равноапостолни Кирил и Методий“, гр. Москва, която завърших през 2015 г. със степен „магистър на богословието“.
На 1 август 2014 г. бях назначен от Видинския митрополит Дометиан за духовен надзорник на Видинска епархия и ефимерий при катедралния храм „Св. вмчк. Димитър Солунски“.
От 1 юли 2020 г. преминах на служение в Софийска епархия и бях назначен за архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия.
-Какво ще пожелаете на читателите и вярващите от областта и региона?
Вашето издание носи прекрасно название – Вяра!
Нека вярата на хората да укрепва в Бога! Нека надеждата да не отстъпва от тях! Нека любовта да пребъдва между всички човеци! Нека Божието благословение и мир да бъдат във всеки дом! Нека да посрещнем Рождество Христово с благопожелание за здраве и дългоденствие, радост в Христа, благопреуспяване и душевно спасение!
Юлияна КОЛЧАКОВА
