-
На 7 декември 2022година от 17,30 часа в Галерията в Дупница е представянето на новата книга – албум на Явор Тодоров „100 години хижа „Скакавица”.
-
Представяме в аванс част от интересните истории, разказани в нея.
-Г-н Тодоров, връзката Ви с планината е много силна. Това ли Ви подтикна да разкажете историята на първата планинска хижа в България?
– Да, наистина от малък много обичам планината. Но с хижа „Скакавица” ме свързват и много спомени от времето, когато бях старши инструктор по ски. Освен това туристическата дейност винаги е била част от работата ми на общественик. Искам да разкажа на младите хора за това какъв плам и хъс за развитие на туризма имаше във времето, когато се построи „Скакавица”. Освен това да дам повод за гордост на хората от региона, защото техните предци са били пионери в едно съвсем ново направление на туризма за своето време.
–Как се ражда идеята за построяването на хижата?
– Идеята за хижестроителство е съществувала още с учредяването на туристическото дружество „Рилски езера” през далечната 1909 година. Но през 1920 година има реално предложение отнеговия председател – Станислав Казакови визията му е била за постройка на планинска хижа в Рила, която да служи като изходен пункт за различни по-отдалечени маршрути. На едно заседание на туристическото дружество той представя своята идея и всички членове я посрещат с въодушевление. Решават да учредят фонд „Хижа”, в който да се набират средства за строителството. Правили са театрални пиеси, вечеринки, музикални програми и прочее, приходите от които са отивали в специалния фонд. Имало е и подписка между членовете на дружеството и гражданите на Дупница. Пускат се в продажба фондови марки с номинал от 10 лева. И така в началото на пролетта на 1921 година вече е събрана сумата от 120 000 лева. Идейният проект е направен от архитект Никола Янакиев.
–Кой избира мястото за бъдещата хижа?
– Мястото е избрано от представители на туристическото дружество. Но от община Сапарева баня, която по онова време се е наричала Горнобанска община, отказват да дадат терена. Въпреки многократните опити да бъдат убедени общинските съветници в полезността на идеята, те не дават разрешение за предоставяне на мястото.
Въпреки това, подготовката за строежа е в ход. Членове на дружеството се записват като доброволци и в началото на месец юни започва придвижването на строителните материали към Сапарева баня. Обръщат се за помощ към началника на дивизията – полковник Бакърджиев и той им отпуска коне, каруци и 11 войници. От инженерството получават инструменти. От лесничейството – дървен материал.
– Вижда се, че всички са били наистина обединени около идеята. Невероятно добър пример за вдъхновение и сила, каквито носят големите каузи.
-Не е било толкова лесно, защото още преди строежа доброволците срещат отпора на местното население в Сапарева баня, което излиза буквално с тояги и лопати, за да ги спре. Но като виждат въоръжените войници, пропускат групата да продължи. Много трудности срещат и с превозването на материалите до мястото на строежа. Налага се да прокарат и напълно нов път, по който да минават мулетата. Но ентусиазмът на строителите е огромен и когато полагат първия камък, председателят тържествено прави с чука кръст върху него и обявява:
„Нека тия удари да отекнат като ехо на север, изток, запад и юг по българските планини, за да изникнат и там такива хижи”. Всички са работили неуморно и дори случайно минаващите от там туристи са се спирали да помагат. Междувременно, общинският съвет на Сапарева баня коригира своето решение и отпуска терена, като се издава и нотариален акт за вечно ползване.
-Така построената хижа е унищожена от пожар. Кога е изградена сега съществуващата постройка?
-Да, за съжаление на 31 март 1951 година пожар унищожава до основи първата хижа в България. Дупнишките туристи реагират мигновено. Избрано е ново ръководство и през 1953 година то се среща с тогавашния министър председател Вълко Червенков и военния министър генерал Панчевски. Осигурени са 600 000 лева за възстановяване на хижата. Военният министър предоставя строителните и архитектурните планове на хижа „Сълзица” , построена на Витоша, които са пригодени към терена. Но пътят се оказва непригоден за тежките камиони и са необходими подпорни стени и запълване на пропасти.
Дружеството сключва договор с военното строително поделение 1752, ситуирано в Бобов дол започва усилена работа, в която се включват и доброволци от населението на Сапарева баня. И така в началото на 1958 година минава първият камион, натоварен с материали за строителството на хижата. Новата постройка е открита на 9 октомври 1960 година. Успоредно с хижата, пред 1959 година започва и изграждането на водна електрическа юзина за осветление на сградата.
– Споменахте, че сте били старши инструктор по ски към хижа Скакавица. Разкажете ни малко повече за тази дейност.
–Да, през периода 1961 – 1975 година хижа „Скакавица” беше ски методологически център на България. Трима ректори а Висшия институт за физкултура „Георги Димитров” администрираха провеждането на ски курсове на студентите там. Най-голямото име сред преподавателите беше професор Иван Стайков, донесъл множество награди на България и участвал на Зимната олимпиада в Осло през 1952 година.
Задължително през ски курсове минаваха както студентите от редовната, така и от задочната форма на обучение. През тези курсове се обучаваха и почти всички олимпийски, световни и европейски медалисти. Непрекъснато се въвеждаха най-новите системи за начално обучение по ски. Замени се френската с швейцарската система. Усъвършенстваха се методите на учебно-тренировъчната и спортно-състезателната работи на отборите на института, като се следяха най-новите европейски и световни тенденции. Всяка смяна на ски курсовете завършваше с организиране на състезания по слалом и ски бягане. Хижа „Скакавица” беше с пълно запълване на легловата база за поне 5 месеца от годината и наистина бе научен ски център на страната ни.
-Имало ли е и дупничани, които са се изявявали в този спорт или са били инструктори, заедно с Вас?
– Освен мен имаше още двама старши инструктори от Дупница – Светослав Михалчев и Янко Динков. А градски състезания са се организирали на Дренски рид, Света Марена, Самоковището, хижа „Скакавица” и хижа „Иван Вазов”. В тях вземали участие деца, юноши, мъже и жени, както за алпийски, така и за бегови дисциплини. Отличават се сестрите Мария и Роза Димови, както и техния брат Иван. Мария е първата българка, участничка в Зимна олимпиада – тази в Кортина д Ампецо през 1956 година. Сестра й Роза участва след това в три зимни олимпиади – в Скуо Валей през 1960 година, в Инсбук – през 1964г. и в Гренобъл – през 1968 година.
Това е уникално постижение за Дупница. И двете сестри са удостоени със званието „Заслужил майстор на спорта”. Част от подготовката на Роза преминава именно в учебния център на хижа „Скакавица”.
- Какво послание искате да отправите към читателите на вестник „Вяра”?
Бих искал да им пожелая да открият богатството, което дава планината за всеки един, който я посети – физическо и духовно пречистване, естетическа наслада за всички възприятия, здраве и младежки ентусиазъм. Нека помним това, което са сторили хората от Дупница и региона преди 100 години и да помагаме съграденото да се съхрани и предава на идните поколения. И нека да има повече такива каузи и в днешно време, които да обединяват и вдъхновяват.
Даниела ПЕТРОВА