-
На моменти, когато трябва да действаме, сме прекалено търпеливи и така си вредим, смята роденият в Бели Искър певец Румен Иванов
-
Радостина Димитрова: Фолклорът е нашата национална идентичност и нашата визитна картичка пред света
Днес ще си поговорим с двама родолюбци, които чрез песните си пазят живо делото на борците за освобождението на България. Музиката ги събира, за да запеят в един глас на сцената и в живота. Заедно създават Дует „Пирин”, който се радва на голям интерес от страна на публиката. Радостина Димитрова е родом от Самоков, а Румен Иванов израства край града в село Бели Искър. И двамата са закърмени с музиката и любовта им към нея е движеща сила. Зад гърба си имат един албум и подготвят втори.
Как създадохте „Дует Пирин“ и какво е най-голямото ви вдъхновение?
Радостина:
Всеки музикант знае, че за да създадеш група, квартет или пък дует, е въпрос на усърдна работа, взаимно напасване, сработка и всичко това изисква време и търпение.
Дует „Пирин” го създадохме през 2008 година, но станахме популярни и разпознаваеми през 2016 година, когато за първи път се качихме на сцената на “Пирин фолк”. През същата година подписахме и договор с музикална компания.
Вдъхновение намирам в много и различни неща. Неведнъж сме споделяли, че страшно много обичаме природата и разходките сред нея, пречиствам съзнанието си и ми действа вдъхновяващо.
Румен:
Аз бих казал, че Дует “Пирин” сам се създаде, някак много естествено и непринудено. С Радостина се запознахме заради музиката. Аз съм акордеонист, свиря на клавишни инструменти. Търсех певица, за да работим по заведения и сватби, тя пък търсеше музикант за същото и ето ни сега Дует “Пирин”. Както обичам да казвам, всяко нещо си стои в пространството и си чака времето. След първите ни репетиции постепенно разбрахме, че нещата се получават в професионален план, а по-късно и отношенията между нас прераснаха в любов. Когато сродните души се намерят, то си личи. Има “химия”! Същото е и с изкуството. Целта му е да радва хората и да събужда определени емоции. За да стане това, трябва да е създадено с любов, да не се прави насила и да не изглежда изкуствено. Само тогава публиката го припознава и започва да го обича.
Аз съм творец по душа и по призвание, композирам и аранжирам музика от доста време. Все още не съм открил “камъка” на постоянното вдъхновение, иначе на драго сърце бих го носил навсякъде със себе си. Вдъхновяват ме различни неща. Не мога да кажа конкретно. За да създаде нещо, творецът трябва да изпадне в определено състояние на съзнанието. Нещо като творчески “транс”. Много добре ми действа планината, точно заради това прекарваме доста време там. Вдъхновяват ме и житейски събития и различни битовизми. Обичам България, националния ни дух и възрожденските къщи. Имам си любими такива кътчета в България, а в своето студио, където създавам музиката си и работя всеки ден, съм си сложил няколко картини на такава тематика. Вдъхновява ме и Радостина.
Какви са индивидуалните ви музикални пътища, които изминахте до създаването на дуета?
Радостина:
Колкото и тривиално да звучи, моята мечта от дете винаги е била да съм певица. Майка ми все разказва, че за да ме приспи като малка, ми е пускала музика от касетофона. След няколко години вече правех импровизирани концерти с мои връстници под “прожектора” на входната ни врата. На 9-годишна възраст започнах да ходя на частни уроци в Младежкия дом на град Самоков. В тийнейджърските си години вече работех в ресторанти и пеех на различни тържества из цялата страна. На 17-годишна възраст се запознах с Румен и започна съвместната ни работа, както и участията ни на национални и международни фестивали.
Румен:
В моето семейство фолклорът е на особена почит, по-точно македонската песен. Винаги около мен се е пяло и у нас се е слушала много музика. Баща ми пее чудесно македонски песни. От него са много от заглавията в репертоара ми. Когато съм бил на 6 месеца, родителите ми са ми купили акордеон, малък, с 12 баса. Често се шегуват, че още тогава са определили пътя ми на музикант. Това ми е била любимата играчка. Постепенно съм започнал да свързвам различни мелодии по слух и тогава нашите разбрали, че имам талант. На 10-годишна възраст ме записаха в класа по акордеон на музикалната школа към читалището в град Самоков. Там са и първите ми изяви пред публика. По-късно започнах да посещавам частни уроци по акордеон в Благоевград, а на 14 години бях приет в НХГ “Св. св. Кирил и Методий” със специалност акордеон. Благоевград ми даде много, за да се изградя като музикант. Там за пръв път излязох на голяма сцена и се срещнах с доста от големите имена във фолклора. Там създадох много контакти и приятелства, които ги има и до ден днешен. Там са и първите ми записи. Като юноша съм участвал на много конкурси и фестивали из страната, от които имам и доста награди. Свирил съм и съм пял в различни формации. Бил съм и корепетитор в няколко читалища. Всичко това изгради стила и начина ми на музициране. Още като ученик започнах да събирам и записвам народни песни от възрастните хора по фестивалите и читалищата в различни села. Тогава направих и първите си опити за композиране на музика. Няколко години бях и председател на читалище, но това на по-късен етап, с Радостина вече се бяхме запознали. Свирил съм и съм пял и в заведения и по сватби и събори. Смея да твърдя, че това е една неформална “школа”, която допринася много за развитието на един музикант. След срещата ни с Радостина започна нашият път към професионалната сцена.
Какво поддържа жив огъня на родолюбието у вас в тези тежки времена?
Радостина:
Това, което ме кара да се чувствам горда, че съм българка, е нашата красива природа и българският фолклор. Това е България за мен.
Румен:
Българите сме много сърцати хора, с много дълбока душевност и вроден инстинкт за самосъхранение. Народ, който винаги успява да устои на изпитанията на времето и да запази своята идентичност и своята вяра. Храбростта и мъжеството на българина са огромни и много народи биха ни завидели за това. Жените ни пък са може би най-красивите и най-работните на Земята. Дали сме на света едни от най-значимите имена в различни области на науката. Има още много суперлативи, които мога да кажа… Та в този ред на мисли, когато си потомък на такъв народ и ясно го осъзнаваш, няма как да не поддържаш и да не разпалваш огъня на родолюбието у себе си. Струва ми се, че на моменти – точно когато трябва да покажем нрава си и да действаме, сме прекалено търпеливи и така си вредим, но и за това си има обяснение. Да не се приема като критика, а като мое виждане и намек към младите и амбициозни хора.
Какво означава за вас фолклорът?
Радостина:
Фолклорът е нашата национална идентичност и нашата визитна картичка пред света. Българската народна песен може да ме накара едновременно да плача, да се смея и да настръхна. Музиката е моят живот, а фолклорът е моят дом, където се чувствам щастлива.
Румен:
Фолклорът за мен е всичко, на него съм посветил целия си живот. Това е споменът за нашите предци. Нашият корен и нашата движеща сила напред през вековете. Много просто е, трябва само да го съхраняваме, да го обогатяваме с каквото можем, да го адаптираме към времето, в което живеем, и да го предадем на нашите наследници. Така ще се опазим като нация.
Нека ви върна малко назад във времето, когато се явявате за първи път на „Пирин фолк” през 2016 г. Какви емоции пазите от участието си?
Радостина:
Аз лично бях много развълнувана и притеснена при първото ми стъпване на тази толкова престижна сцена, но и всяко следващо излизане през годините ми покачваше адреналина. Сцената на “Пирин фолк ” е изживяване, което не се описва с думи, то трябва да се изживее. Нека по-младите от нас да не се страхуват и да се явят на селекция, това е шанс творчеството им да стигне до хората. Като препоръка бих им казала да не бъдат материалисти и да искат награди на всяка цена. Публиката усеща безпогрешно такива хора и ги подминава инстинктивно. Ние сме се явявали много пъти и невинаги сме получавали награди, но това не ни е отказвало, а песните ни се обичат и се пеят от хората.
Румен:
“Пирин фолк” за мен има много сантиментална стойност. Както по-горе споменах, от дете съм закърмен с тази музика и имам във фонотеката си почти всички песни от фестивала. Присъствал съм и на много от изданията през годините и съм мечтал с цялото си сърце да се кача един ден на тази сцена. Когато през 2016 година това стана и стъпих на сцената на фестивала, не можех да повярвам, камо ли да си помисля, че точно от там ще започне професионалната ни кариера на изпълнители и хората ще започнат да ни разпознават. На “Пирин фолк” представих и едни от най-хубавите си авторски песни, които съм създал през годините. И въпреки че през 2018 година спечелихме специалната награда на фестивала, а през 2019 година 3-та награда на журито, ние никога не сме отивали там заради награди. За нас най-голямата награда са аплодисментите и любовта на хората. Всеки път, когато излизам на тази сцена, си казвам, че нищо в живота ми не е било напразно. Човек трябва да слуша сърцето си и така ще успее.
Тази година фестивалът става на 30 години. Изгради се една история, една цяла “култура”, та този фестивал ми е почти връстник.
Освен в професионален план вие сте дует и в любовта. Трудно ли се работи с любимия, или всичко е песен?
Радостина:
Един път е песен, друг път е трудно. Все пак ние сме двама различни човека, с различни характери. Когато обаче има синхронизация в отношенията, нещата определено вървят по-гладко. По-трудно е, когато сте просто колеги. Чудите се как да се държите един с друг, каква да бъде сценографията, дали любовните ви партньори няма да ревнуват, когато скъсите дистанцията и т.н. При нас тези проблеми ги няма. Свикнали сме един с друг и как да се държим, когато сме заедно. Даже вече всичко става инстинктивно. Това обаче не означава, че не работим върху сценичното си поведение. Просто имам чувството, че и за двамата това стана същност. Ние сме дует “Пирин”, това е, някак си ти е като родно име. Така се представяме на сцената, така ни наричат и в живота. Даже имаше случай – звънят за едно участие на телефона на Румен, той вдига, а глас отсреща пита: “Ало с Дует “Пирин” ли разговарям?” Или пък в един магазин: “Ооо, Пирин, здравей!”
Румен:
Сигурно сте забелязали, че се правят доста опити за дуети между различни изпълнители – къде сполучливи, къде не чак толкова. Има разлика между най-обикновена колаборация от двама души просто търсещи определен ефект и това наистина двама артисти да се представят като дует. Може би и ние самите в началото не сме си давали сметка, че не е току-така да сме дует, но сега след години добре го знаем. Ние мислим еднакво, слушаме еднаква музика, имаме идентични виждания и сме се стиковали във всичко. Това, че сме двойка и извън сцената, е най-голямото ни предимство. Прекарваме много време заедно и това ни помага да сме по-свободни в отношенията ни в професионален план. Казваме си нещата по-лично. Ако сме само колеги, винаги ще има някой обиден… Публиката забелязва тези неща. Мисля, че формулата за дует като нашия е успешна и има много примери за това, макар и не само в нашия жанр. Харесваме много дует “Ритон”. Те са се превърнали в синоним на думата “дует” и също са партньори в живота.
Песните, с които сте известни, са от Македонската фолклорна област. С какво ви спечели? Изпълнявате ли и от други области?
Радостина:
Македонската песен докосна сърцето ми. Тя разказва за различни неща и всеки може да открие себе си в нея. Тя е несподелена любов, майчина радост и тъга, гурбет, приятелска ръка, родолюбие и още, и още. Как може да не се влюбиш в нея?
На нашите участия изпълняваме песни и от други фолклорни области, но държа да подчертая, че трябва всеки да си знае мястото и фолклорната област. Така се отличаваме като изпълнители и съхраняваме това фолклорно богатство, което имаме. Защото аз мога да изпея песни и от Родопската, и от Тракийската област, но няма да е както тракийските изпълнители. Същото е и с македонската песен.
Румен:
При мен този избор е много естествен, защото нося македонската песен в кръвта и сърцето си. Закърмен съм с нея. Израснал съм и съм възпитан с песните на Гугов, Никола Бадев, Сариевски, Кирил Манчевски, Йонче Христовски, Васка Илиева и др. Мисленето ми е такова, това е моята същност. Самоковско е преходен район, нищо че много хора си мислят, че Самоков е в Шопската фолклора област. Даже има цял македонски квартал. Обърнете внимание на песните на сестри Аджови от Самоков – чисти староградски македонски песни. През моето родно село Бели Искър, на 8 км южно от Самоков, някога е преминавал най-прекият път от София за Македонско. Има исторически сведения, че Яне Сандански и Яворов са пребивавали там по време на освободителното движение. Даже Яворов и Лора Каравелова са се венчали в църквата в селото. За моите предци имам сведения, че са преселници от Вардарска Македония, от град Струга. Преди няколко години направихме проучване и това се потвърди с факти и имена. През турското робство в района се е добивало желязо и са заселвали работници от различни места, именно така е създадено селото.
Така че повече от ясно е защо толкова се обичаме с македонската песен. Имам любими песни и изпълнители от другите области, но не смея да твърдя, че мога да пея добруджански, странджански или тракийски песни. Аз съм си македонски певец, това ми лежи, това пея от сърце, това ми е силата. Както се казва, всяка жаба да си знае гьола. Има хора, които си вярват, че могат да пеят всичко от всички области. Това не е сериозно. Комерсиално е и е гавра с фолклора. Не го ли носиш в себе си, не ме убеждавай, няма я магията. Има си особености, които не се учат в училище. Иначе нямаше да ги има тези фолклорни области, диалекти и т.н. Хубавото е, че няма как да излъжеш публиката.
Помните ли коя беше първата песен, която изпяхте заедно?
Радостина:
Ако не се бъркам, мисля, че беше “Назад, назад, моме Калино”.
С вас можем да си говорим с часове и още много имате да разкажете. Вярвам, че всички ваши фенове са в очакване да разберат за нещата, които предстоят. Споделете с читателите на „Вяра“ какво сте замислили?
Радостина:
Всъщност ние сме от изпълнителите, които доста прецизно подбират репертоара си и затова не толкова често пускаме нови неща. Търсим качество, а не количество.
Имаме нови песни, на които да направим видеореализация през тази година, също така работим върху подбора и направата на песни за втория ни фолклорен албум. Имаме доста планове и идеи. Дай Боже да ги осъществим. Предварително не обичаме да говорим, защото през последните години научихме, че не всичко се случва по план. Всяко нещо с времето си.
През изминалите години заради ковид пандемията и по лични причини се отдръпнахме малко от медийното пространство, но вече сме готови да се качим на сцената отново.
Музиката е това, което ни прави щастливи и ни дава всичко, от което имаме нужда в
буквален и преносен смисъл. Надяваме се през тази година да се подновят срещите ни с нашите почитатели по-интензивно, защото един творец, за да има стимул и желание да твори, трябва да е сред публиката си. Ние сме народни певци и като такива, когато сме сред народа, се чувстваме най-заредени от положителни емоции и сме най-продуктивни.
Румен:
Аз съм на мнение, че човек не трябва да спира да се развива и да надгражда. Ако си повярваш, че си постигнал всичко и си станал най-добрата версия на себе си, значи си до тук. Свършено е с теб.
Преди 2 години предприех много сериозна крачка в моето развитие. Започнах курс по звукоинженеринг, музикална продукция, аранжиране и композиция извън България. Миналата година завърших и втори етап. Сега съм на етап овладяване на тези знания и прилагането им на практика. Добавих и някои технически елементи по оборудването в моето студио, така че запретвам ръкави. Имам да правя няколко аранжимента за други изпълнители, започнал съм и наши неща. Имам и проект, коренно различен от българския фолклор… Само да е здраве. Не обичам да говоря предварително. Важното е един творец да се огледа наоколо, да намери своя стил, да има концепция и да е наясно какво очаква публиката от него. Тогава идват и добрите резултати.
На финала какви са пожеланията ви към хората, които ви слушат, харесват и пеят вашите песни?
Радостина: На първо място много здраве! Нека любовта да е водеща в живота на всеки, защото тя идва от сърцето, а сърцето никога не лъже и няма да те подведе.
Румен:
На вас и вашите читатели пожелавам здраве, благоденствие и спокойствие, това са много важни неща в наши дни. Вярвайте в доброто, мечтайте смело и не забравяйте, че каквото посееш, това ще пожънеш!
Теди Еротеева
