-
Уникални артефакти и християнски символи са стояли с години под дървения под на храма „Св. Йоан Богослов”
Жителите на село Овчарци тръпнат в нетърпение за датата 6 декември. В деня, в който православната църква почита свети Николай Чудотворец, очакват да пристигне Белоградчишкият епископ и викарий на Софийската митрополия отец Поликарп. Надяват се той да освети свещения кръст, който бе открит по време на ремонта на черквата „Свети Йоан Богослов”.
Преди по-малко от месец при отстраняване на изгнилия под на храма местният свещеник отец Ивайло и работниците, които му помагат, остават като вцепенени. Те попадат на уникална находка от артефакти. Изпод старите дъски изникват уникални каменни плочи, които са осеяни с множество християнски символи. Още при вратата на черквата са намерени плочи, върху които си личат запазени малки символи, представляващи различни геометрични фигури. Сред големите находки са християнски кръст, който е стоял пред владишкия престол, и няколко розети с надписи. Точно на мястото, където пада слънчевата светлина върху черковния под, има изображение, наподобяващо часовник.
Светлината, влизаща през източния прозорец, буквално „като острие” посочва към изобразената фигура, разказват местни жители. Те предполагат, че изключително красивият каменен под е изработен от големи каменни плочи, донесени от района на Рилските езера и местността Юрушките гробища, която се намира малко над самото село. Жителите на Овчарци са изключително развълнувани от находката в местната черква. Те виждат Божие знамение и са убедени, че всичко, което се случва в храма, не става случайно, а е по промисъл свише. „За нас има небесно послание и в това, че на 26 септември, когато се отбеляза храмовият празник, отец Поликарп отслужи цялата литургия именно от мястото, където по-късно бе намерен големият кръст”, споделят вярващите миряни. Следващата година предстои да се отбележат 140 години от построяването на черквата. Сред местните версиите за намерените артефакти са различни. Според някои става въпрос за изключително древна находка, датираща още от 4-ти век, според други направеното е дело на атонски монах, който някога е намерил убежище в черквата и след това е съградил пода. Други допускат, че построеното е част от друг древен храм. Никой не помни и годината, в която отгоре е поставен дървеният под, но предполагат, че това се случило по времето на комунизма. Предстои археолози да извършат цялостно проучване на откритото и да дадат научна обосновка. „За мен това е знамение! Точно в този труден за всички момент да попаднем на Божиите знаци не е случайно! Надявам се Бог да ни пази и помага на всички. Лично аз пожелавам здраве не само на нас, българите, а и на хората по целия свят!”, отправи послание Десислава Куйова от Овчарци, чийто баща също участва в ремонтните дейности.
„Изключително трудно е да се определи времето, от което датират дадени артефакти. Само с помощта на археолози и след цялостно проучване можем да стигнем до част от истината”, каза за в. “Вяра” доц. Константин Нушев, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
Той разказа, че намерените плочи могат да бъдат с най-различен произход. „Възможно е те да са част от предишен храм, който по-късно да е разширен. Трябва да се установи дали става въпрос за стара антична базилика, или друг древен храм, върху който е градено по-късно. Намерените плочи може да са стояли и на друго място, като след това да са преместени и поставени на пода, тъй като Светият кръст не се поставя там”, коментира доц. Нушев. Той сподели, че различните изображения върху каменни плочи и мозайки, освен художествена стойност, имат и ролята за пространственото разделение на храмовете. „Обикновено в центъра могат да се видят квадрати или кръгове, като на тези места се извършват различни църковни ритуали като напр. Петохлебие. Стълбите, които са пред олтара, обозначават мястото на свещеника, а отдолу стоят миряните. Много често по пода има и растителна орнаментика, която символизира райската градина, т.е. че вярващият се намира в благодатно пространство. Кръстът обикновено не стои на пода и намереното изображение върху плочата е по-скоро служило за художествена симетрика. Не е изключено обаче каменни или мозаечни плочи да са били ползвани и като оградни прегради при иконостасите, а след това да са премествани и поставени там”, коментира още доц. Нушев. Той разказа, че розетите също са вид орнаментика, която датира още от античните базилики. Ето защо единствено сериозно археологическо проучване може да даде сведение както за годините, от които датират намерените предмети, така и мястото, на което са стояли някога”. За жителите на Овчарци остава радостта от случващото се в местния храм. Те вярват, че много хора ще потърсят помощ от Бога чрез молитва именно в черквата „Св. Йоан Богослов”. И днес в нея се намира чудотворна икона на св. Богородица, която привлича стотици вярващи от различни краища на България.
