Да отгледаш, възпиташ и изучиш четири деца , да си препишеш къщата и накрая да те захвърлят да изживееш старините си без внимание и грижи в пълен хаос в мазето.
Това е съдбата на 73 годишната баба Атидже от хаджидимовското село Абланица . Въпреки трудният си живот, възрастната жена не се оплаква, към деца и внуци се отнася мило и търси оправдание за тяхното безразличие.
За жалост на този хал са вече много възрастни хора останали сами след смъртта на половинките си.
“Децата станаха жестоки и безотговорни, една майка може да отгледа 10 деца, но 10 деца не могат да отгледат една майка”, пишат до медията ни възмутени съседи на възрастната баба Атидже от Абланица. Тя е на крака, сама се оправя, пазарува и си готви, трудно й е много да си почисти стаичката и мизерната тоалетна която е външна, а в съседство със стаичката й в мазето има нова и модерна тоалетна, която стои заключена за да не я цапа бабата.
Две дъщери, двама сина, снахи и внуци има баба Атидже, но никой от тях не влиза в нейната така наречена катакомба поне да й почисти, да я изпере, оставена е на произвола на съдбата. Добър ден даже няма кой да й каже от децата и внуците й.
Още като бил жив мъжът й преписали на малкият им син Саид триетажната къща. А той е един от най- добрите майстори в селото. Майка му обаче вече 9 години живее в неизмазана стая в мазето. Няма шкафове, няма гардероб, багаж и дрехи са складирани на вързопи и натрупани по стаята. Провизиите и храната на бабата са всичките под леглото. Някой се развалят и наистина миришат. Като свърши оскъдната пенсия от 200 лева баба Атидже започва да си пазарува на вересия от магазина. Тя е и с няколко сериозни заболявания, болно сърце, диабет, гуша, половината пари от пенсията й вървят за лекарства. От социалните и дават по- малко дърва за огрев. Лятно време в най- големите жеги, тя пали печка, за да си подвари млекото, да си свари супица или манджица, за да яде.
“С един черпак вода повече в тенджерата и могат да изхранват болната си майка, ама на ….. студени хора. А тя е възрастен човек, недовижда и не е вече чистофайница като на младини, мляко загаря и изкипява, манджа и продукти се разливат, тенджери и чинии са загорели и похабени мити- недомити . Жената живее в пълен ужас и мръсотия и никой не се сеща да влезе да й почисти или да и подаде една паница манджа. Четири деца е отгледала и накрая е оставена да живее като скот в мръсотия и воня” , пишат възмутени жители на Абланица с надежда да засрамят неблагодарните деца на баба Атидже, че да се погрижат за нея като майка и добавят: “Няма пералня, каквото може сама пере на ръка, от време на време едната й дъщеря, която живее в селото и също не е добре здравословно й взема дрехите в чувал, за да ги изпере в нейната къща на пералнята.Тъжна картина беше и по време на байрама тази година, малкият й син и снахата, на които тя преписа триетажната си къща, я заключиха в мръсна стая. Прибраха баба Атидже при тях за един ден за пред хората, за да видят роднините и комшиите, които идваха, за да си вземат прошки и да честитят празника, че се грижат за нея.
Всичките й деца живеят в лукс, а тя в мазето като куче в мръсотията, та отгоре на това, малкият син и снахата затварят вратата към нейната стая, за да не стига миризмата по етажите им. А тя, милата, дори и не се оплаква, към всички се обръща на умалителни имена, не дели снахи от дъщери и ги обича, но явно не получава отплата никаква за нейната обич и преданост като майка към децата си. Стените на баба Атидже изобилстват от снимки на синовете дъщерите и внуците й. Сред всичките снимки са и тези на починалият й съпруг. Така възрасната жена преживява останалите дни от живота си със снимките и спомените , описват ситуацията съседи които твърдят че според Корана и вярата им най-грешни са онези деца които не уважават и не помагат на родителите си .
С риск да си навлечем омразата на синовете и дъщерите на баба Атидже обмисляме да се обърнем към кмета на общината Людмил Терзиев и социалните служби да й подсигурят личен асистент, ако е възможно, който да се грижи и чисти стаята на възрастната жена, както и да и носят храна от патронажа, за да не пали печка и през лятото да готви, че вече не може да се справя сама. Ще се опитаме да направим нещо, след като тези неща представляват трудност за собствените й деца, три от тях живеят в Абланица, а дъщеря и в Испания.
“Тя и съпругът й, като си дойдат в отпуск не я оставят, но се страхуват да предприемат ремонт или нещо друго, за да не се скарат със сина, на който е преписана къщата, а той най -много е задължен да се грижи за майка си. Те купиха преди месец спалня, но така си остана пакетирана, защото малкият син на бабата, в чиято къща живее не даде да й я монтират”, разказват още жители на Абланица.
Тони Ангелова