-
АПИ: Няма риск за връщане на средства, предоставени от ЕС за построените досега и за изграждащите се участъци от магистралата
Жители на Кресна протестираха пред представителството на Европейската комисия в София. Те настояваха за запазване на главен път Е-79 като алтернативен на магистрала “Струма”.
Протестиращите искат строителството на магистралата да бъде извън Кресненското дефиле. Десислва Стоянова, представител на протестиращите, обясни, че недоволните имат готовност да внесат протестно писмо.
“Борим се срещу бездействието на ЕК, искаме да се построи магистрала извън Кресненското дефиле според екологичното законодателство и с това да се опази както биоразнообразието, така и животът на хората, защото това е опасен вариант”, посочи тя.
Димитър Василев – жител на Кресна, отбеляза, че е дошъл на протеста, защото иска да призове европейските законотворци да спазват законите, които правят.
Същевременно от АПИ разпространиха изявление, в което се казва: „Няма риск за връщане на средства, предоставени от ЕС за построените досега и за изграждащите се участъци от АМ „Струма“. Оттеглянето на апликационната форма за отсечката между Крупник и Кресна не е нито оттегляне на проекта, нито отказваме от европейското финансиране, а продължаване на работата. Агенция „Пътна инфраструктура“ прави за пореден път това уточнение по повод спекулативни твърдения на неправителствени организации. Към проекта не се прибавят документи, а действия и мерки, които вече са планирани в доклада за ОВОС при рехабилитацията на съществуващото трасе на път Е-79. Те ще се изпълнят по-рано от предвиденото още през тази година. Българската страна винаги е била наясно с трудностите, свързани с опазването на природата в този участък, както и с необходимостта да се намери балансирано решение, отговарящо на екологичните и на транспортните цели. Предвид чувствителната от екологична гледна точка защитена зона, в която се намира отсечката между Крупник и Кресна, винаги са търсени най-добрите решения за неговата реализация, като в процеса на подготовка през годините са разглеждани редица варианти за изпълнение на участъка от АМ „Струма“ през Кресненския пролом.
На базата на всички извършени проучвания избраният Източен вариант Г 10,50 в най-голяма степен отговаря на техническите, социално-икономическите и екологични изисквания. Въпреки това, за да е максимално прецизна относно въздействията на проекта върху видовете и местообитанията, които са предмет на опазване в дефилето, държавата ще пристъпи към определянето на специфични консервационни цели и мерки. За намаляване на въздействието върху обекти от „Натура 2000” от съществуващия път E-79, Агенция „Пътна инфраструктура“ се ангажира до края на 2020 г. да изпълни поредица от смекчаващи мерки, а именно: модифициране на съществуващите водостоци, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя, монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4 м върху тротоарите на големите съоръжения. За повишаване на пътната безопасност ще се анализира възможността за изграждане на видеосистема за наблюдение и система за информиране и пренасочване на трафика по обходни пътища и анализ за безопасното му поемане, както и подобряване организацията на движение в Кресненското дефиле. Решаващо предимство на варианта Г10.50, за който има действащо и влязло в сила Решение по ОВОС, е еднопосочното движение на превозните средства, което съществено ще намали трафика в дефилето и риска от пътни инциденти. Изпълнението на този вариант ще позволи значителна гъвкавост при експлоатацията на пътя, каквато в момента липсва. Избраният вариант на трасе е особено благоприятен в сравнение с всички останали алтернативи, тъй като двете платна за движение не се намират близо едно до друго и при тежък пътен инцидент има къде да се насочи трафикът. Това ще позволи бърза и безопасна реакция на полиция, пожарна, пътни служби, както и ще улесни движението”, казват от АПИ. Оттам уточниха още, че извършващите се в момента строителни дейности в отсечката от Благоевград до Крупник и тунел „Железница“ са в друга утвърдена от ЕК апликационна форма и тяхното строителство продължава с усилени темпове. На тунел „Железница“, чието изграждане започна през октомври м.г., са прокопани първите 400 м, като се работи едновременно в двете тръби. От южната страна на тунела са прокопани 275 м, а от северната – 125 м.
