Бившият учител и кмет Димитър Тонев да бъде обявен за почетен гражданин, предлага още общинският съветник Валери Радлев
В Бобов дол да бъдат създадени исторически музей и алея на паметта, настоява общинският съветник от БСП и председател на НЧ „Паисий Хилендарски 2017 г.“ Валери Радлев. В докладна записка до Общинския съвет, внесена и от името на настоятелството на споменатото читалище, Радлев предлага още бившият жител на Бобов дол Димитър Кръстев Тонев да бъде обявен за почетен гражданин и 5 негови книги да се преиздадат в един том. Предложението е общинският исторически музей да се разположи на втория етаж на бившата детска градина „Вела Пеева“, а алея „Памет“ – в градския парк. Съветникът предлага още да се купят 55 фиданки от чинар, които да бъдат засадени в алеята по случай 55 години от обявяването на Бобов дол за град (което е станало на 27 октомври 1667 г.). Предложението включва и поставяне на мемориални плочи в бъдещата алея, които да се посветят на „бележити личности, свързани и посетили община Бобов дол, на хилядите миньори, проектанти и стопански ръководители, посветили част от живота си в строителството на мините в Бобов дол и създаването на града.
На 28 октомври 1985 г., 21 август 1989 г. и на 29 август 1989 г. Димитър Тонев дарява на Общински народен съвет -Бобов дол, 5 книги. Заглавията са „История: на Бобов дол ХV век – 1945 г.”, „История на мина „Бобов дол“ от 1891 – 1944 г., „История на 42-та семейни род”, „История на земеделската дружба от 1906г. до 1986 г.” и „История на читалище „Просвета- 1903“.. По същество това е първият опит за съставяне на историческата истина за възникването, създаването и развитието на нашето селище Бобов дол, мотивира Радлев предложението си. То е аргументирано и с биографична справка за Димитър Тонев.
Димитър Тонев е роден на 9 септември 1908 г. Бил е учител в Бобов дол от 1928 до 15 март 1939 г., кмет на община Бобов дол от 15 март 1939 до 1944 г., главен счетоводител на мини „Бобов дол“ – от 1945 г. до 1968 г.
Баща му Кръстьо Тонев Мавров през 1912 и 1913 г. участва във войната в 7-а Рилска дивизия, III дупнишка дружина. След примирието остава заложник на остров Трикири, близо до гр. Волос – Гърция. Завръща се с още 37 души на 1 ноември 1913 г., на празника на миньора.
През 1920 г. в Бобов дол имало само начално училище и той завършва VI отделение , после се учат с 8 деца от Бобов дол като частни ученици. През май 1921 година полагат изпити в Дупница за 1-ви клас. Всичките деца успешно взимат изпитите с 5 и 6.
През 1921/1922 г. в Бобов дол е открита прогимназия с 1 и 2 клас. През 1923/24 г. 8 души се записват в гимназията в гр. Дупница. В гр. Дупница учи от IV до VI клас. После със Стоил Дамянов заминават да учат педагогическо училище в Самоков.
През 1928 г. с Дамянов биват назначени за учители – първите двама учители от Бобов дол. Същата година в Бобов дол завършват средно образование Стоян Николов Христов – счетоводител, Спас Ваклинов – ж п училище. А Крум Величков завършва в София техникум за землемер, после учи висше образование – електроинженерство. Той е първият човек с висше образование в Бобов дол, по-късно участва в изграждането на язовир „Студена“.
По негова инициатива и на Стоил Дамянов при кметуването на Георги Динков започва изграждането на ново училище. Строежът започва 1935 г. и е завършен 1937 г.
Като кмет на Бобов дол (1939-1944 г.) сключва договор с мини „Перник“ за електрифициране на с. Бобов дол. Осветлението е пуснато осветлението на 1 януари 1940 г. В периода се построява здравният дом, изгражда се 16 км водопровод от житушките извори до Бобов дол, изгражда се водопровод в Бобов дол с манисманови тръби, строи се шосе от с. Долистово до с. Голема Фуча, открива се поща в с. Бабино и се пуска телефонна мрежа.
На 1 декември 1944 г. Димитър Тонев участва във Втората световна война като командир на картечен взвод, взема участие при боевете при река Драва, посочено е в докладната записка.
Общинските съветници ще вземат решение по предложението на своя сесия на 8 септември.
.
