Косово на парламентарни избори: надежда за промяна

Около 1,8 милиона души имат право на глас, те гласуват в 2300 избирателни секции, които са отворени от 7,00 до 19,00 ч. Гражданите извън републиката гласуваха от 2 до 12 февруари по пощата. Процесът на гласуване се наблюдава от 19 000 местни и чуждестранни наблюдатели. Еднокамарният парламент в Косово се състои от 120 депутати, като 10 места са запазени за сърбите, а други 10 за представители на други национални малцинства. 28 политически партии, коалиции, граждански инициативи се борят за места в парламента, три от които представляват интересите на местните сърби. Най-голямата им партия, Сръбска листа, претендира за всички 10 мандата, разпределени от квотата.

Според социологическите проучвания, фаворитът на предизборната кампания е радикалното реформаторско Движение „Самоопределение“ на бившия премиер

 

Албин Курти, който има до 50% поддръжка

 

от жителите на региона. Партията провежда кампания, основана на антикорупционна платформа, обвинявайки традиционните елити, че са пропилели първите години на независимост на Косово с грабежи и лошо управление.

С наполовина по-малка поддръжка се ползва дългогодишната Демократическа лига на Косово, като нейните лидери –

бившият президент Хашим Тачи

 

и бившият председател на парламента Кадри Весели, са съдени за военни престъпления с други двама полеви командири на АОК в Хага.

Откакто се отдели от Сърбия през 2008 г., Косово се управлява предимно от бившите командири на бунтовниците, които ръководиха войната за независимост през 90-те. Но сега в техния лагер ги няма лидерите, след като през ноември съд в Хага задържа бившия президент Хашим Тачи и други по обвинения във военни престъпления, от времето на конфликта. “За мнозина „Самоопределение“ се разглежда като последна инстанция, която или ще спаси, или ще разруши страната”, каза Доника Емини, изпълнителен директор на CiviKos Platform, неправителствена организация.

Курти, отдавна трън в очите на управляващите, е особено популярен сред младите хора, които се чувстват предадени от сегашното си правителство.

 

Безработицата сред младите е над 50 процента в Косово,

 

което принуждава мнозина да заминават за работа в чужбина при нарастваща криза на „изтичането на мозъци“.

“Нямам надежда, че ще бъда назначен тук, след като завърша университет или дори след като придобия магистърска степен, това е, което ме засяга”, каза Ханмие Лохай, 17-годишен студент, по време на митинг на „Самоопределение“.

Въпреки че самият Курти не може да се кандидатира за депутат – има забрана поради съдебна присъда за пускане на сълзотворен газ в парламента – неговата партия все пак може да го назначи за министър-председател.

Двете партии са следвани от Демократичен съюз на Косово на настоящия премиер Авдулах Хоти, Алианс за бъдещето на Косово на бившия премиер и бивш полеви командир на АОК Рамуш Харадинай и други движения.

През 1999 г. въоръжена конфронтация между албански сепаратисти от Армията за освобождение на Косово и сръбската армия и полиция доведе до бомбардировки на Югославия (която по това време се състоеше от Сърбия и Черна гора) от силите на НАТО. На 17 февруари 2008 г. косовско-албанските структури в Прищина едностранно обявиха независимост от Сърбия. Самопровъзгласилата се република не е призната от Сърбия, Русия, Китай, Иран, Испания, Гърция и редица други държави. През 2011 г. сръбското ръководство започна преговори за нормализиране на отношенията с косовските албанци чрез посредничеството на ЕС. Предсрочните парламентарни избори в Косово се провеждат, след като през ноември миналата година Конституционният съд оспори легитимността на правителството на Авдулах Хоти, защото депутат, който нямаше право да бъде член на законодателния орган, бе осъден на доживотен затвор за последните три години. Тези избори биха позволили на по-младото поколение политици да поеме водещата роля на фона на ширещо се разочарование и умора от политическия елит.

Общите избори идват след година, в която пандемията от коронавирус задълбочи социалните и икономическите кризи в бившата сръбска провинция, която провъзгласи своята независимост преди 13 години.

Вече една от най-бедните икономики в Европа, Косово сега се бори със спад, предизвикан от пандемията Ковид-19, и с ваксинация, която предстои да започне за населението от 1,8 милиона.

Сабри Кадриу, професор по икономика в Прищина, е сред избирателите, надяващи се на решително скъсване с миналото.

„Дойде време за хубаво почистване“, каза той пред АФП, визирайки корупцията.

По време на предизборната кампания, фокусирана върху социални и икономически проблеми у дома, почти не се говори за забавяне на преговорите за разрешаване на продължаващото напрежение със Сърбия.

Но който победи, ще бъде изправен пред силен натиск от Запад да рестартира преговорите с Белград, който все още отказва да признае държавността на Косово. /БГНЕС