Кюстендилски туристи изгребаха 15 чувала с боклуци от водопада Св. Ана, леля Лиляна ги почерпи с боден дедо

Пътешествениците направиха маркировка до стария град Житомиск

Туристи от ТД „Осогово“ в Кюстендил направиха разходка до китното село Смоличано. Те оползотвориха времето по най-добрия начин – не само се насладиха на хубавите гледки, но чистиха и правиха маркировка.

„Разходката ни започна от детското ваканционно селище „Живей с любов“, където Елена Начева и група деца, пребиваващи в лагера, ни очакваха”, сподели секретарят на дружеството Силвия Михова.

Детското селище се състои от 5 стари къщи и постройки, които сега са реставрирани. Изградени са помещения за спане и за почивка, столова, зали за занимания, игротеки, както и библиотека. Бившият сеновал е грънчарска работилница. Така стотици деца имат възможност в близост до природата да се забавляват през свободното си време. Ето какво разказа Силвия Михова за поредното изживяване сред природата на кюстендилските туристи:

“След чаша чай и сладки приказки в уникалния лагер се запътихме с приготвени чували и ръкавици, за да почистим района. А този район е богат с много древни паметници, светилища и извори, християнски оброчища, храмове и манастир, паметници на българската бойна слава, местна архитектура и легенди, партизански паметници, чешми, водопади, вековни дървета, природа. Докато правихме разходката си из тези богати на забележителности места, след смях и закачки напълнихме 15 чувала с боклуци.

Първата ни фотосесия беше под водите на двата карстови извора, които образуват водопада Света Анна. Водопадът е висок 15 метра. Съгласно легендата, произходът на двата извора е свързан с трагичната съдба на единствената, тачена и уважавана между деветте си братя и сестри Яна. От завист обаче най-старата снаха Павлевица приписвала на зълва си Яна най-страшни за времето си обвинения – изпуснала да изтекат девет бъчви с вино и десета с люта ракия, че влязла в девет яхъра и убила девет-десет коня. Братовата обич към единствената сестра Яна въпреки обаче страшните обвинения останала непреклонна. Злобата на Павлевица надделяла и над майчините й чувства. За да обвини пък зълва си, убива мъжкото си дете. Едва тогава бащините чувства надвиват над братовите и Яна била разсечена на четири и разхвърляна на четири страни. Там, гдето паднали Янините руси коси, там изврели два студени кладенеца.

В непосредствена близост до изворите през 1966 година е изградена чешма с 12 чучура, която е известна с чудотворните си води. Недалеч от нея извисяват снага три грамадни ореха. Най-големият от тях е висок около 23 м.

Красотата на района се допълва и от вековния цер, извисяващ се на около 22 м височина, където ни очакваше следващата изненада. Леля Лиляна от с. Смоличано, бивша певица от ансамбъла на Вучков, ни беше омесила вкусна пита (боден дедо). С песни от нейния репертоар и много хора приключи нашата акция за почистването. Пътьом разгледахме етнографския музей в с. Ваксево.

За деня бяхме планирали още една доброволна акция. Бяхме се подготвили с ножици, за да разчистим храстите и да поставим маркировка в най-южния Разметанишки дял на Конявската планина. На хребета Градището ни очакваше изненада, спираща дъха на всички. Гледките към Поглед и Влахина планина и големия меандър на Струма са възхитителни. Полуразрушен, иззидан изцяло от камък и без покрив е храмът “Света Богородица” в местността Скальето. Входът на църквата е паднал под тежестта на вековете – все пак постройката е датирана от 1347 г., олтарът обаче се е запазил. Има останки от крепостни стени, каменни руини, водопровод. Става дума за средновековен град крепост – Житомиск от 12.-13. век. Твърди се, че триъгълникът между Кюстендил (древна Пауталия), Сапарева баня (Германея) и Благоевград е родното място на най-великия византийски император Юстиниан (527-565). По негова заповед през 535 г. бил изграден голям град – за награда на страната, която го е откърмила. По времето на Юстиниан в този район е имало 18 храма, крепостни стени, оброчища.

В черквата “Света Троица” от 13-и век са запазени фрагменти от стенописи. Името на крепостта Житомиск означавало “тържище на жито”. Затова все още се намират вкопани в земята огромни делви, в които са държали зърно.

Заредени с много енергия, доволни от добре свършената работа, туристите от кюстендилското дружество с нетърпение очакват следващите разходки из красивите кътчета на България.