Калин Георгиев и ОбС председателят Костадин Костадинов влязоха в спор за интеграцията на ромските деца

Лиляна Ковачева

Лиляна Ковачева представи в Дупница книга за фамилията си и разби митове за ромите

Лиляна Ковачева представи в Дупница книгата за своя род „Фамилия Ковачеви, гр. Кюстендил”. Това е 6-а поред книга на Ковачева, която е учител по професия, защитила е дисертация в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН на тема „Празнично-обредна система на ромите в Средна Западна България”.

В последните години е експерт и директор на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. В книгата е представено родословното дърво на фамилията на авторката по майчина и по бащина линия, която е с ромски произход. „Правя едно сериозно проучване по архивите на общината и намирам интересни документи, които са публикувани в книгата. Един интересен факт е, че ромската махала в Кюстендил е била в центъра на града. Впоследствие, през 1907 г. на общинско заседание общинарите взимат решение махалата да бъде преместена извън града. Проучвайки, говорейки с мои приятели, разбирам, че това е съдбата на почти всяка ромска махала в България. Исках това да излезе и да се осветли като факт. Защото много често казват, че ние сами сме се изолирали, сами сме си избрали тези места извън градовете, което не е така. Доказано е документално”, разкри Ковачева.

Авторката казва, че в изданието разбива и някои митове за ромите. „Моите прадеди и прабаби – всичките, са с турски, мюсюлмански имена. Впоследствие при децата им, при семействата на моите родители се вижда, че едната половина са с мюсюлмански, а другата – с християнски имена. Това е един неоспорим факт, който се вижда, проследява и онагледява. Друг интересен факт е, че много често се говори за многодетни ромски семейства. Броят на децата обаче драстично намалява от поколение на поколение. Друг мит е за ранната женитба”, обясни авторката. За Дупница, където кюстендилката е завършила начална училищна педагогика в бившия учителски институт, каза: „Градът ми е любим. Една от причините е, че тук започнах студентството и в книгата намират място случки за вашия град. Надявам се да представляват интерес за читателите”.

На въпроса какво е посланието на книгата, Ковачева отговори: „Целта на тази книга и посланието е: дай Боже, повече млади хора да се заинтересуват от родословното дърво на фамилията си. По-скоро това е хвърляне на бяла ръкавица към младото поколение. Искам да ядосам и да кажат: „А бре, па само тая Ковачева ли има рода?! Па и ние имаме, чакай да седнем и ние да пишем за нашата рода! В тази книга има документи и снимков материал, които ги няма нито по общинските архиви, нито по музеите. Те са измъкнати от личните семейни албуми и архиви на хората и това е много ценно”.

Ковачева бе представена от Юлия Любенова – председателя на ромското сдружение „Амала Приятели”. Любенова подчерта, че авторката на книгата е пример за това как един човек само със собствени усилия и труд успява да постигне много в професията си. Председателят на ромската неправителствена организация „Апакяса” Калин Георгиев изрази мнението си, че с ограниченията ромски деца да не се записват само в определени училища, наложени, за да се премахне сегрегацията, в Дупница се е стигнало до дискриминация и 40 деца са останали извън системата на образованието. Той засегна и болезнената тема с отчитане на проекти, по които се отпускат средства, но те не стигат до ромите.

Стигна се до спор между Калин Георгиев и ОбС председателя Костадин Костадинов. Костадинов подчерта, че това е пътят към интеграцията на ромските деца. „Ние водим борба, за да няма сегрегация, ти говориш обратното. Тази година има 15 паралелки първокласници. 74 деца са, имаме 22 в училище „Христаки Павлович”, остават 52. При 15 паралелки всяка ще вземе по 4 ромски деца. Ти какво искаш? Всички от Гиздова махала да ги запишем в училище „Неофит Рилски”?!”, заяви Костадинов.

Юлияна КОЛЧАКОВА