Методи Митев: България без да е участник във военни действия, е поела по пътя към саморазрушаване на енергийните си мощности

Експерти, а не политически фигури трябва да чертаят картата за трансформация

Методи Митев е магистър по икономика, Председател на Сдружение Център за зелен растеж и Управител на Нулеви отпадъци ЕООД.

– Стабилна ли е енергетиката в България?

– В последните дни отново ставаме свидетели на политическо говорене и популистки изказвания за сектор, в който не трябва да се правят компромиси, а именно Енергетиката на България. Събитията, които се случват в конфликта между две воюващи държави, доведоха до проблеми в сектора Енергетика и дават ясна представа какво означава енергийната независимост и колко е важно да имаш независима и стабилна енергетика. България без да е участник във военни
действия, е поела по пътя към саморазрушаване на енергийните си мощности. Това се случва благодарение на политиците ни, които използват енергетиката за политически боричкания и се подготвят за предстоящите поредни предсрочни избори.

– Какво визирате?

– България е поела ангажимент да се спазва Парижкото споразумение и всички последващи решения. Ето защо трябва да се предприемат действия в тази посока, без да има политическо говорене, напротив трябва да се извършат реални действия. Рано или късно, ще се стигне до реконструирането на централите или до затварянето им. От политиците ни зависи какво ще се случи и в коя посока ще поведат Енергетиката ни. Чуват се мнения как ще се намалява сезонно производството от въглищните електроцентрали, което няма да доведе до нищо хубаво, просто ще се удължи агонията. Трябва да се изберат най-добрите налични технологии и да се внедрят в съществуващите въглищни електроцентрали. Трябва да се намалят емисиите чрез намаляване на използването на въглища, а не чрез сезонно потребление. Трябва да се използват алтернативни горива – биомаса, RDF, водород, с които да се намалят емисиите. Трябва да се запазят възможно най-много работни места, като се преквалифицират работниците в Централите и мините. Като това трябва да стане плавно и да се даде шанс на по-възрастните енергетици да се пенсионират спокойно без риск за бъдещето си. По-младите и бързоадаптивни да използват опита на по-опитните си колеги и да надградят наученото с нови технологии. Жизнено важно е преходът да се извърши плавно и с приемственост.

– За каква технология говорите?

Не става въпрос за една технология. За да се постигне намаляването на емисиите с 40% ,ще трябват няколко технологи за намаляването им. Трябва да се използват предимствата на всяка една от тях, за да се получи най-добър и гъвкав резултат.

– Ще дадете ли пример?

Да вземем биомасата и РДФ, използвайки ги за директно изгаряне се намаляват емисиите, но ако ги използваме, за да се получи водород и след това от него да се произведе електроенергия, ние имаме въглеродноотрицателен ефект. При тази технология имаме много сходни съоръжения както с въглещните електроцентрали, което би спомогнало за по-лесно преквалифициране на персонала. Крайно време е да се съберат експерти в сектора и да се начертаят карти за превеждане на енергетиката през прехода без да се намесват политиците в този процес. Спирайки се на технологии и начин за справяне с нелеката задача за този преход, трябва да се следва начертаният път, независимо кой ще бъде на власт. Крайно време е да се изградят държавни политики, които да се следват.