Демократичният път на България в момента е застрашен, но на народа ще му се проясни истината
Днес д-р Стойчо Кацаров служи като маша. Ако има поне малко почтеност към себе си, трябва да си тръгне от този пост
Михаил Велков Панчев е роден на 05.04.1937 г. в гр. Дупница. Произлиза от виден род. Неговият дядо по майчина линия Александър Ботев е бил председател на 19-ото и 20-ото Народно събрание и министър в правителството на Александър Стамболийски. Михаил Панчев завършва с пълно отличие гимназия „Христо Ботев“ в Дупница. Отличник е на випуска на НСА-София. Завършва второ висше образование, специалност „Педагогика и психология“, в СУ „Св. Климент Охридски“. М. Панчев е един от доайените преподаватели в бившия Педагогически колеж „Свети Иван Рилски“ в Дупница, завежда катедра „Физическо възпитание и музика“. Подготвил е над 20 000 учители. Заедно с преподавателската си дейност се занимава с научноизследователска работа, има над 35 научни публикации по теория на спорта, учебно-възпитателна работа, спортна и приложна психология. Автор е на три книги, участвал е в национални и международни конференции, а неговата „Методика по психология на спорта” и сега се ползва в целия свят. Михаил Панчев е един от известните дупнишки демократи, участници в Дупнишките барикади. Той е първият председател на Общински съвет – Дупница по време на управлението на първия демократично избран кмет на община Дупница д-р Панчо Панайотов. Щастлив баща е на син и дъщеря.
– Г-н Панчев, каква е за Вас датата 10 ноември? Към какви спомени Ви връща?
– Това е една изключително голяма дата, преломна дата. От 45 години комунистически деспотизъм започва нов момент, в който всеки човек има не само права, но и ангажимент към обществото да бъде свободен, да мисли свободно, да пътува свободно, да е нормален човек. Спомням си великолепно тази дата, както и най-големия в историята митинг. В Дупница имахме нагласа за всичко това и автоматично се включихме в този всенароден момент на празнуване на пълната свобода на човека. Аз лично специално имах нагласата и като възпитаник на Софийския университет и на Спортната академия. С пълна готовност се включих в политиката и всички нови неща, които предстояха.
– Трудно ли бе отвоювана демокрацията?
– Откровено казано – не я чакахме. Но с падането на Берлинската стена се създаде една атмосфера в цяла Европа, дори целия свят. За пръв път обикновеният българин реши да застана на страната на най-доброто, на страната на свободата.
– Дупница бе сред най-демократичните градове в България. Запазен ли е според Вас този дух и към днешна дата?
– Духът се запазва от всички, но някои не си го признават. Други пък го следват неудържимо и непреклонно. Самият връх на тази демократична нагласа са Дупнишките барикади. Всяка година на 4 февруари сме там и отбелязваме този ден. По този начин се запазва идеята за това, което стана на 10 ноември. Искам да кажа нещо за Дупница. Това е великолепен град с много голям интелектуален потенциал както в миналото, така и сега. С тези барикади и действията си поставихме емблемите на Дупница на най-високо ниво. Площадите ни се казват „Свобода“ и „Демокрация“. Големият проблем с водата беше решен през 1991 година, а тогава градът ни беше сух. Имаме поликлиниката, парк „Рила“, улица „Николаевска“. Много ме радва и това, че отново започна да се говори за дупнишкия дух. Това е изключително ценно, защото точно този дух е съхранил България и нацията. Той е това, което определя бъдещето като практика и теория.
– Какво не знаят младите хора за тази дата и този период от най-новата ни история? Какво е важно да се помни?
– Трябва да се знаят много неща. Младите не могат да ги знаят и помнят, защото не са го преживели. Но трябва да се обърнат към мъдростта на своите баби и дядовци, които да им разкажат с подробности. Колко е хубаво да имаш пълната свобода за всичко, да можеш да действаш и да се реализираш. А младите не знаят, че това го нямаше. Сега с лекота приемат, че могат да се качат на автомобила си и да отидат в Гърция, а преди не можеше да отидеш дори до Петрич без открит лист. В живота на човек, когато нещо го получава наготово, не го осъзнава и оценява дълбоко, а го приема като даденост.
– Лично Вие как преценявате настоящата политическа обстановка, застрашен ли е отново демократичният път на страната?
– Категорично смятам, че демократичният път на България в момента е застрашен. Вижте действията на вътрешния министър на служебното правителство. В голяма степен демокрацията е застрашена, но на народа ще му се проясни истината и това ще отмине. Иначе виждам политическата обстановка в две посоки. Едната е това, което става и не ми харесва. Виждам склонност към диктатура, каквато е в някои страни. Виждате пълните провали в областта на здравеопазването и другите сфери, строителството и т.н. Защитават се едни личности, които теглят България към дъното и към липсата на напредък.
Другата е свързана с избора на проф. Герджиков за кандидат-президент и е добрата страна предвид неговата особена заслуга, ерудиция и принос към науката и висшето образование. Той е ректор на ректорите. Скоро се запознах с миналото на рода му, то е уникално. Той е от носителите на интелекта, разума и най-доброто, което човекът е създал. Може всичко това да звучи абстрактно, но това е истината.
– Хората отново се върнаха на барикадите, но този път протестират против едно от лицата, свързани с тях, а именно на нашия съгражданин д-р Стойчо Кацаров. Сбърка ли с нещо според Вас здравният министър? Ако можете да му дадете съвет, какъв би бил той?
– Искам да ви кажа, че го познавам великолепно. Аз бях първият демократично избран председател на Общински съвет-Дупница през 1991 година. С многото полезни действия, които направихме, ние спечелихме и изборите през 1995 година. Тогава бях помолен да отстъпя мястото си именно на Стойчо Кацаров. Но още веднага с встъпването му като председател той започва репресии, и то точно на тези, които сега му ръкопляскат – хората от БСП. Той сбърка много с неговите изявления против ваксинацията. Това е световно постижение, което е научно доказано. Той се изказваше преди против нея, така че сега като министър няма начин да почне да алармира и апелира за по-голяма ваксинация. Това е един човек, който служи на други като маша и сатрап. Има история как един професор, който излиза от помещението за операции, го уволнява не само като директор на най-голямата болница, но и като общопрактикуващ лекар. Това говори достатъчно. Д-р Кацаров има много нечисти мисли и настроение. Не мога да му дам съвет, защото е объркал всичко. Говореше против ваксинацията и мерките, а сега иска да има повече ваксинирани хора и по-строги мерки… От ден на ден здравеопазването ни пропада все повече и нещата в България отиват към все по-зле. Най-добрият съвет за него е да остави поне малко почтеност към себе си и тези, които са го поставили на този пост, и да си тръгне. Жалко че е от Дупница.
– Минаха много години, откакто хората пееха „45 години стигат” и „Вятърът на промяна”? Какво ни донесе тя, какво изгубихме и какво спечелихме за всички тези години?
– При всички случаи голямото постижение е свободата на духа, да можеш да избираш, да се реализираш. Тревожното е, че лошите моменти от миналото пак се появяват. Основните опорни пунктове на това останаха и се носят от една партия – БСП. Те вече започват да се осъзнават, но за съжаление други хора ги поемат. Това са личности, напълно пропаднали като морал и позиции в обществото. В момента това са всички тези т.нар. „протестни партии“. Това не е протест, а опит да завземат позиции във властта.
Димитър ИКОНОМОВ
