Кметът Калин Гелев: Вярвам, че с изпълнението на проекта ще удовлетворим всички искания за ползване на минералната вода
На 29 март 2024г Община Сапарева баня получи одобрение за финансиране от Националния доверителен екофонд / НДЕФ/ на Проект „Помпена станция с резервоар и довеждащ тръбопровод за минерална вода”. По този повод разговаряме с кмета на общината г-н Калин Гелев.
- Г-н Гелев, какви дейности предвиждате да бъдат извършени при реализацията на проекта, за който ще получите финансиране от НДЕФ?
- Изпълнението на проекта касае управлението на минералната вода от сондаж 1 хг, или т.нар. Гейзер в центъра на Сапарева баня. С последния спешен и авариен ремонт, който направихме, успяхме да контролираме водата, като чрез тръби и помпи я отвеждаме към изградените резервоари за минерална вода, намиращи се на кота терен 743,00 м надморска височина. Гейзерът и изливът са на кота терен 735,40 м. А настоящият проект касае изграждане на водопровод и освобождаване действието на самия Гейзер, т.е. водата да блика без чужда помощ, така, както природата я изкарва на повърхността на нашия терен, и от там чрез водопровод да я извеждаме в нови резервоари. Те ще се намират северно от Гейзера, зад амфитеатъра. Предвижда се резервоарите да бъдат с вместимост 500 куб.м и чрез помпена станция ще захранваме старите, изградени преди повече от 5 години резервоари, откъдето ще я разпределяме към всички потребители на минерална вода, които имат издадено разрешително – хотели, къщи за гости, комплекси с басейни. Трудно ще бъде изпълнението , но съм убеден, че ще успеем да го направим и тогава вече ще добием реална представа какъв е дебитът на самия Гейзер.
- В момента не може ли да се установи точният дебит на водата?
- В настоящия момент правим замервания с инж. Величко Величков на всяко тримесечие, но те дават различни капацитети на водата – лятото между 18-20 л, зимата – по-малко. Тогава очевидно намалява дебитът на Гейзера. И всички заинтересовани лица, и представителите на Басейнова дирекция знаят, че на него не може да се постави водомер за отчитане на топлата вода. Начинът, по който можем да постигнем измерване на количеството вода е освобождавайки Гейзера, да си блика така, както е бликал в далечната 1957 година. Посредством отвеждащия водопровод водата ще отива на самоход, без човешка намеса в успокоителния резервоар, намиращ се на север и на по-ниска кота. Така ще можем да установим реалния дебит на извора и ще имаме информация за количествата минерална вода, с която можем да разполагаме по всяко време на годината. Според мен в момента ние задушаваме Гейзера чрез малките тръби, които отвеждат водата към резервоарите. И там проблемът по-скоро произтича от задължението да поставим измервателно устройство, т.нар. водомер за топла вода, и на самите резервоари. Устройства с необходимия ни размер и издръжливост на изключително висока температура не се произвеждат. Заменяме ги с други размери, но това ограничава естествения приток на водата към резервоарите така, сякаш им е поставена естествена преграда. И въпреки монтираната помпа налягането в колектора се повишава чувствително.
- Как възникна идеята за предстоящите промени? Те ще разрешат ли проблемите, за които споменахте?
- Дълго обмисляхме възможностите за решаване на проблема. Самият аз стигнах до извода, че трябва да освободим Гейзера да блика по естествения си начин. Проектът ще представлява една фуния с размер около 10-12 метра. Водата ще бъде пусната на естествен излив, парата ще се изпарява в атмосферата поради високата температура на водата. На извора се отделя спонтанен газ, състоящ се изцяло от азот и инертни газове, които също ще се освобождават. В момента и те минават през водомера и ни заблуждават по отношение на дебита. Практиката е показала, че ако през общинския водомер минат около 35 000 куб.м, ведно с парата и газовете, това, което разпределяме между нашите ползватели е между 25 000 – 28 000 куб.м. Количеството , което не съответства, се формира именно от пара и газове. Не трябва да забравяме и това, че при функционирането повече от две години без прекъсване на самия Гейзер също губим определено количество вода – около литър – литър и половина в секунда, което никак не е малко и което трудно можем да върнем и използваме, защото много често вятърът го разпилява под формата на капки или пара. Така че най-адекватното и най-доброто, което можем да направим в момента, е реализацията на новия ни проект. Надявам се да го осъществим в рамките на около две години. Писмото, в което ни уведомяват от НДЕФ, че сме одобрени за финансиране, води след себе си още много процедурни правила, които трябва да спазим и изпълняваме, но съм убеден, че в края на август или началото на септември ще можем да проведем и обществената поръчка. Самата поръчка и правилата за провеждането й ще бъдат определени от НДЕФ. Благодаря на Управителния съвет на фонда и на новоизбрания му директор г-жа Мария Минкова за доверието и за уважението, което са проявили към нашия труд.
Проектът „Помпена станция с резервоар и довеждащ тръбопровод за минерална вода” ще бъде финансиран от НДЕФ със самоучастие от страна на Община Сапарева баня в размер на около 600 000 лв. Необходимите финансови средства ще бъдат осигурени от Фонд ФЛАГ след вземане на решение за поемане на дълга от Общински съвет – Сапарева баня.
Даниела ПЕТРОВА
