14 февруари е дата, на която освен лозарите и винарите, празнуват и археолозите. За първи път Денят на археолога е честван през 1971 г. по инициатива на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките (дн. Национален археологически институт с музей при БАН). Археология – от гръцки „слово за миналото“, е хуманитарна наука, изучаваща развитието на човешките култури чрез издирване, анализ и документиране на материални останки. Денят е свързан с празниците на древногръцкия бог Дионис.
По този повод ви каним на една археологическа „разходка“ из Югозапада.
Трета църква откри дупнишкият музей при храма „Св. Спас” край Червен брег
Основите на трета църква е главното, което Историческият музей в Дупница разкри миналата година при редовните си археологически разкопки в село Червен брег. В последните няколко години там се проучва старата църква “Възнесение Господне”, по-известна като „Св. Спас”.
Ето какво разказа директорът на музея Анелия Геренска за последното проучване: „За шести пореден сезон Исторически музей (ИМ) – Дупница успя да организира и проведе редовно археологическо проучване на обект „Комплекс раннохристиянска базилика при средновековна църква “Възнесение Господне”, с. Червен брег, за което имаме необходимото разрешение.
Да припомним, че комплексът от раннохристиянска базилика и средновековна църква при с. Червен брег е обявен за групова недвижима културна ценност с категория национално значение, по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗКН (за което има протокол от 27.03.2019 г.).
Финансирането този сезон беше осигурено по Програмата за теренни археологически проучвания на Министерството на културата (МК), по която музеят всяка година кандидатства със свой проект. За 2020 година между МК и ИМ – Дупница беше сключен договор за финансиране в размер на 16 450 лв.
Проучването беше извършено под ръководството на екип от трима специалисти с научен ръководител д-р Светла Петрова през периода 24 август до 14 септември. Бяха наети 12 работници от с. Червен брег, с които се извършиха разкопките.
Целта през настоящия сезон бе да се проучи източната част на южния кораб на раннохристиянската базилика и предвид съществуващата средновековна църква, да се проследи в максимална възможност дъгата на апсидата, регистрирана през изминалия сезон. Изследването, съгласно одобрения от МК проект, трябва да установи плана на базиликата в източна и северна посока. Задача на проучването бе да се продължи проучването в източна и северна посока на базиликата и на средновековната църква с цел изясняване на плана на раннохристиянската базилика. В резултат на проучването се разкри максимално дъгата на апсидата на южния кораб, застъпила в субструкция стена с посока север-юг, която тангира и частично влиза в най-изпъкналата част на дъгата на апсидата. Тази стена е част от постройките на античното селище, възможно от целата на езически храм, за съществуването на който има открити във времето назад оброчни плочки. Стената, както и разкритата апсида, са запазени в субструкция – в строителна техника каменна зидария на кал. Научното откритие на този проучвателен сезон са основите на трета църква.
В северната част на проучвания терен се попадна в субструкция на зидовете й. Тя е еднокорабна, с полукръгла апсида на изток. Разположена е на 3 м северно от северната стена на средновековната църква. Разкритите монети, сред които има средновековни от периода 10. -11. в., предполагат изграждането на църквата именно в периода на Първото българско царство. Тази църква частично припокрива северния кораб на раннохристиянската базилика. Установява се религиозен континюитет, продължил и с построяването на средновековната църква (12.-14. в.) със запазени стенописни фрагменти от края на 13.-16. в., като съществуващата понастоящем средновековна църква е била преустроена в края на 16. в. с два певника – от север и от юг”. Откритите находки са предимно керамика – късноантична и средновековна; монети – римски, късноантични и средновековни. Проучването на базиликата е от изключителна важност за разпространението на християнството в района предвид малкото археологически данни за Горното Дупнишко поле и прилежащия регион. Засега това е единствената открита раннохристиянска базилика в района, подчертаха от музея. „Самата базилика, заедно с разкритите две средновековни църкви, едната от които все още действаща, представлява уникален комплекс от три култови сгради – раннохристиянска базилика, действаща средновековна църква, със съхранени стенописи от Второто българско царство и ранносредновековна църква – в субструкция”, допълни Анелия Геренска.
Историците изтъкват, че проучванията от миналата година са доказали високата научна стойност на обекта, неговата уникалност с построяването на две средновековни църкви, върху и около руините на раннохристиянската базилика.
Припомняме, че в Деня на археологията работещите в дупнишкия музей ежегодно запознаваха гражданите с резултатите от своя труд по време на проучванията чрез обществен отчет. Тази година прави изключение заради пандемията, като ще се разчита на публикациите в медиите.
Археолозите в Кюстендил проучавт центъра на римския град Пауталия
-
Разкрита е една римска улица и фрагмент от крепостна стена, каза Румен Спасов
Археологическото проучване през последните години в Кюстендил не е особено интензивно. Това заяви ръководителят на археологически разкопки на обект Галерия-2 в Кюстендил Румен Спасов. Художествена галерия-2 се проучва вече три година, а целта е да бъде довършено започнатото от 2020 г. и да се разшири площта в южна посока.
“Дълги години работим върху един проект Галерия- 2, свързан с проучването на един от обектите в Кюстендил. Градът ни е резерват – архитектурен и археологически. Проучваме един голям археологически проект в централната част на римския град Пауталия, намиращ се в сегашния парк “Галерия”. Идеята е да експонираме разкритото на площ от 2 дка и така да предизвикаме интерес за посетителите на града, както и за местните жители. Това е един дългосрочен проект, който изисква още 3 до 4 години. Преди всичко трябва да разкрием всичко и да видим какво ще е най-важно за опазване. Трябва да се потърсят варианти за неговото консервиране и евентуална реставрация на някои разкрити археологически паметници. Към момента сме разкрили половината от тази площ от 2 дка, просто няма как да махнем изградените пътеки в парка. От друга страна, сме ограничени и с извозването на пръстта, която се отнема при разкопаването. Досега имаме разкрита една римска улица и до нея фрагмент от крепостна стена. Тя е доста масивна, широка е 2,60 м и 10 м висока навремето, става въпрос за 5.-6. век. Около самата улица има останки от сгради, граждански, не обществени постройки. На настоящия етап не можем много да говорим за тях, тъй като не е проучена достатъчно голяма площ от тях. Те са с площ от около 900 кв./м. Какво се е случило в двете части на града – дали в едната животът постепенно е замрял, а в другата е бил по-дълъг, това са въпроси, на които ще продължим да търсим отговор и в следващите археологически кампании“, отбеляза Румен Спасов.
По негови думи самото проучване в последните години и археологическото изучаване на Кюстендил не е особено интензивно. “Към момента няма нови проучвания, тъй като зависи от темповете на съвременното строителство. Когато има такова в централната част на града, задължително се правят археологически проучвания – спасителни разкопки. В последните години няма такова строителство и затова темповете на археологическо проучване са по-малки. Проучването, за което говорех, е планирано, редовно, финансира се от Министерството на културата, защитава се с проект и така всяка година се разглеждат документите, за да се продължи проучването. В момента обработваме резултатите от проучванията през 2020 г. и сега е времето да се отчитат в Националния археологически институт в столицата. Там се оценява нивото на работата на всеки един археолог в страната, за да продължим работата през настоящата година. Тоест, ако получим одобрение за работата, която сме свършили през преходната година, получаваме разрешение и през тази година да продължим”, добави Спасов.
Според него по-важно е не само проучванията на изкопните дейности да продължат, но и търсенето на варианти да се запазят по-трайно разкритите обекти от археолозите. Да бъдат реставрирани, за да са по-разбираеми за окото на кюстендилци и гостите на града. Той даде пример с крепостната стена на Хисарлъка. Сега разкритото на обект Галерията-2 не дава представа за значимостта на това, което е открито там.
Нови открития! Тайни на античния град Партикополис изплуваха в Сандански
Нови открития за живота и бита в античния град Партикополис направиха музейните работници в Сандански. Новината идва в навечерието на празника на археолога 14 февруари.
В разгара на пандемията от Ковид-19 експертите от Археологически музей-Сандански с филиал Музей на историята-Мелник насочиха усилията си към обработката на ценни находки, извадени от фондовете.
„Бяха идентифицирани над 250 музейни единици. Въпреки че тези предмети са открити отдавна, задълбочените проучвания върху тях разкриха нови данни за бита на населението в античния град“, съобщиха музейните работници.
Жителите на Партикополис, в по-голямата си част тракийци от племето меди, възприели характера и поведението на римски граждани, не са забравили своите традиции и връзката им с обожествения воин-конник, представяйки го върху своите лампи, а също така – отношението си към бижутата и доброто вино, наливано с кани и съхранявано в амфори, сочат новите открития на музея в Сандански. „Самото бижутерско производство също ни показа новости. Една от тях е поставянето като гробен дар на гривни и други бижутерски изделия – копчета и апликации от изключително редкия минерал гагат – камък, който древните са свързвали със задгробния живот“, коментират изследователите на древния Партикополис. Идентифицирането на някои предмети е показало и присъствието на готи, заселили се тук и показали своето отношение към стъклото и производството на дребни мъниста, някои от които с позлата. „Установи се и още една рядка бижутерска техника – с цел закрепване на скъпоценния камък към плитката и фина касета, като свързващ материал да се използва разтопено стъкло (пръстен с камък)”, посочват експертите от Сандански.
По думите им са били идентифицирани и изключително редки елементи от бронз, свързани с облеклото: свързващите части от военни брони, както и бронзови фибули, предпочитани от готското население и много редки за нашите земи; сребърни накити и предмети, свързани с изповядването на езически култове и раннохристиянски поменални практики. Когато условията позволят, част от предметите ще бъдат представени пред публика и включени в постоянната експозиция на Археологическия музей в града. Тайнственият античен град Партикополис под Сандански нашумя през последните десетилетия. Той е основан след завоюването на Балканския полуостров от римляните. В далечни времена градът се управлявал от съвет, наброяващ 80 сенатори. Колегии от по 5-6 души, нещо като съвременните комисии, се занимавали с наболелите проблеми. Населението се деляло на три категории – пълноправни граждани, чужденци и роби. Имало и земеделци, които обработвали околните земи. Векове по-късно градът се превръща във важен християнски център. Неговата история все още крие тайни – ето защо Партикополис е „гореща точка“ за археолозите.
Ще бъде ли разкрит акрополът на Хераклея Синтика?
Голяма е вероятността това да се случи през археологическо лято 2021. Още през 2018-а LiDAR сканирането на хълма Кожух в местността Рупите показа аномалия, която специалисти от НАИМ-БАН разчетоха като крепост с площ около 7 декара. Дали наистина това е ранният акропол на Хераклея? Екипът на доц. д-р Людмил Вагалински ще има достатъчно време и средства да провери хипотезата при разкопките тази година, след като правителството отпусна целева субсидия за проучването на античния град край с. Рупите, Петричко.
Припомняме, правителството отпусна 400 хиляди лева на община Петрич за проучванията на Античния град Хераклея Синтика. Обектът е един от най-посещаваните в Югозапада, привличайки туристи от над 60 държави. Това е второто финансиране, което се одобрява по внесено искане от кмета Димитър Бръчков до Министерството на финансите. Освен това също с целеви държавни средства се асфалтира пътят от село Рупите към археологическия обект. „Това финансиране ще помогне да бъде направена поредната голяма стъпка за развитието на обекта, защото перспективите са в дългосрочната визия“, заяви кметът Бръчков. „Хубава новина – не само за Петрич, а за целия регион“, каза тогава за „Вяра“ директорът на Историческия музей Методи Бисерков.
Музеят в Благоевград показва най-интересните обекти от ранната новокаменна епоха до Средновековието
За Деня на археолога – 14 февруари, в Регионалния исторически музей – Благоевград се откри изложба под надслов „Срещи с миналото: ретроспекция на археологическите разкопки в Благоевградска област“. Изложбата се състои от постерна част, която представя най-ключовите обекти, проучени на територията на областта, обхващащи 7500 години местна история – от ранната новокаменна епоха до Средновековието. „В постерната част на изложбата са представени праисторически селища край селата Илинденци и Ковачево, в района на град Кресна – обект от късната бронзова епоха. Античната епоха и ранното Средновековие са представена от Никополис ад Нестум и артефакти, разкрити край село Дренково. В изложбата показваме и голямото антично селище, разкрито в покрайнините на село Покровник, заедно с гробен комплекс. В изложбата освен постери, ще бъдат представени за първи път и оригинални археологически материали – съдове от ранния неолит – първата половина на 6-ото хилядолетие, открити край Ковачево, с много изящна украса, кръст от 9.-10. век от района на Дренково, гробни дарове от разкопките край село Покровник“, казаха от музея.
