-
Станах свещеник след като оцелях в тежка катастрофа, сподели отчето от храма в Овчарци
Най-важно е човек да има вяра. Дори да не може да се събере със семейството си за празниците, нека запали свещичка, нека се помоли… каза в навечерието на Рождество Христово свещеникът от храма „Св. Йоан Богослов” в Овчарци, Ивайло Пиперков. Той говори пред „Вяра” за светлите празници и за пътя, отвел го към духовенството.
„Неслучайно за най-големите празници има 40-дневен пост. Навремето е имало тримирене /доброволен пост, при който вярващите три дни не приемат каквато и да е храна, а в петък не пият и вода, бел. авт./, старите хора са приемали само водичка, и то след залез слънце. Най-старите и немощните са яли само сухар. Затова искам да ви кажа, че най-важна е вярата. Вярата поддържа човека. Човек без вяра е кух предмет”, каза отец Ивайло.
По думите му, не е трагедия, че сега заради пандемията, много хора няма да могат да се съберат с близките си на Бъдни вечер и Коледа. „По-важното е човек да запали свещичка, да отиде на черква, ако има възможност. Тук, в храма, спазваме наложените мерки, ползваме дезинфектанти и т. н. По време на богослужението и аз певиците, не сме с маска, защото не може. Причастието взимаме с еднократни лъжички и салфетки, които веднага се изгарят в печката. Това са дните, в които даваме уважение на Господа Иисуса Христа- на Рождество и на Великден. Искам да кажа на всички българи – на тези, които са тук, но и на заминалите в чужбина, че трябва да се ваксинираме. В 21 -ви век сме и не можем да се отказваме от науката. Не бива да се правят компромиси. Това трябва да се извърши, за да може догодина, както е прогнозата, да се върнем към обичайните си занимания – хората да тръгнат на работа, храмовете да са пълни и да не се ограничаваме”.
Интересна е историята на приобщаването на отец Ивайло към лоното на църквата. Става свещеник, когато е на 43 г. след като едва оцелява заради катастрофа. Иначе зад гърба си има солиден стаж като зоотехник,
„Първият свещеник е от нашата фамилия – Христо Пиперков, може би 10-о поколение назад мой прародител. Леля ми беше клисарка- Албена Ненкова Пиперкова се казваше. Аз съм останал сирак на 5 години, без майка. Преди 35 г. претърпях една много тежка катастрофа. 14 дни бях в безсъзнание, на косъм от смъртта. Оцелях благодарение на лекарите в Дупница. Те ме спасиха. Сполай на Бога след тая катастрофа оцелях. Работех в АПК „Дупнишка комуна” -Дупница, като зоотехник и имах дарба – свирех на акордеон. В тоя момент тук нямахме свещеник и клисарят бай Коце /Костадин Кацарски/ ми каза: „Хубаво пееш, хубаво свириш, защо не станеш един свещеник?! Казвам: „Може ли? Имам средно образование, но не съм учил за свещеник”. Вика:„Може”. Даже партийният секретар, мой комшия, Венчо Тодоров се казваше, ми помогна, той ме закара до София, за да кандидатствам. С неговата кола отидохме в митрополията, посрещна ни патриарх Максим – по чехли, с мека шапка беше. Чух около мене да казват: „Това е светейшия. Това е светейшия”. На мен това „светейшия” нищо не ми говореше -аз си го представях с бяло було, и подадох ръка. Казах: „Здравейте”. Той се усмихна. Не знаех, че има чинопочитание- лявата ръка е отдолу, а дясната – върху нея и той те благославя, а ти трябва да му целунеш ръка. Той ми даде благословията и отидох да се възстановявам в Балкана. Там четях за изпита. Имаше и други хора, спяхме на нарове, а над главата ми бе закачена икона на света Богородица. Една нощ едно огнено кълбо ме блъсна 1 метър назад. Уплаших се, погледнах – всички останели спеха, навън само кучетата лаят. Дълго време не можех да разтълкувам какво беше това огнено кълбо. Предполагам, че това е било знак, че трябва да продължа и да завърша за свещеник,” обясни отец Ивайло.
