Експерти: В периода 2025-2027 г. около 2 600 работни места ще бъдат загубени в Перник и около 4 000-5 000 в Кюстендилско
Загуба на брутна добавена стойност в засегнатите области ще бъде за милиони
Необходима е държавна стратегия, съдържаща гаранции за бъдещето на миньорите, които ще останат без работа със закриването на въгледобива, коментира за БТА Здравец Ефтимов – директор на най-голямото въгледобивно предприятие в Перник “Мини – Открит въгледобив”. По думите му досега нито един политик не е посочил възможни варианти за преквалификация на заетите във въгледобивните мини. Според него няма сектор, достатъчно близък до миньорския, така че преквалификацията да бъде естествен процес. Дори пренасочването на въглищен миньор към златодобивна мина не е лесно, смята Ефтимов. В “Мини – Открит въгледобив” работят над 400 души. Допълнително са наети подизпълнители за извършване на основни и спомагателни дейности. “Много от тях са развили своя бизнес покрай нас. Във всички миньорски краища на България ситуацията е същата. Реално броят на хората, които ще пострадат при необмислено и непоследователно ликвидиране на въгледобива в България, са далеч повече от пряко заетите. Практиката показва, че един работник във въгледобивно предприятие води след себе си още 5-6 човека, ангажирани в спомагателни и обслужващи основното производство дейности. За тях държавата също трябва да помисли.“ убеден е Здравец Ефтимов. Перник е миньорски град над 130 години.
Българската енергийна система е една от най-зависимите от въглищните централи. Оперативните данни на ЕСО показват, че малко над 50% от електроенергията, която обезпечава нуждите на потребителите идва от въглищните централи, 33% се произвежда от АЕЦ „Козлодуй“. Така АЕЦ и кондензационните ТЕЦ генерират над 83% от необходимия ток. Останалата електроенергия идва от топлофикационни ТЕЦ, заводски ТЕЦ, ВЕЦ, малки ВЕЦ и фотоволтаици.
Данните са категорични – ТЕЦ на въглища са ключови за обезпечаване на енергийната система на България.
Същевременно обаче страната ни е длъжна да намали въглеродните емисии, от производството на електроенергия, тъй като въглищните централи в голямата си част далеч не са модернизирани и продължават да са основни замърсители. А заради мръсния въздух се разболяват и умират хиляди. Така уравнението никак не е лесно.
Ето и какво пише в „Плана за възстановяване и устойчивост 2022г.“, който се превърна в ябълката на раздора и отново отвори вратата за спомените и страховете от режим на тока и шоково поскъпване на тока. България трябва да намали с 40% въглеродните емисии от производството на електроенергия спрямо нивата от 2019г., както и да затвори въглищните централи след 2038 година. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г. Тогава ще се създаде и ясен план за постепенно премахване на централите на въглища до 2038 г. и ще има регулаторен таван за техните емисии на въглероден диоксид, приложим от 1 януари 2026 г., е записано в документа.
Като алтернатива в плана бяха заложени нови инвестиции с цел увеличаване на производството на електроенергия от ВЕИ и огромна инвестиция от 1,5 млрд. лв. за екзотичен проект – изграждане на безпрецедентен по мащабите си държавен батериен парк за съхранение на енергия от ВЕИ.
Намалението на производството ще се отрази тежко върху заетостта във въглищните региони, които ще бъдат най-засегнати от зеления преход. Според оценката на консултанти, изготвяли териториалните планове за справедлив преход на Стара Загора, Кюстендил и Перник, въздействието върху заетостта ще е много сериозно, като и в трите области ще се наложи мащабна преквалификация на хора. Ударът върху заетостта ще е най-тежък в област Стара Загора, където е разположен енергийният комплекс „Марица Изток“. До 2026 година се очаква броят на заетите в производството на въглища и електроенергия от въглища заради зеления преход да намалее с между 12-16 хиляди души. До 2038 година, когато трябва да бъде преустановено изцяло производството на електроенергия от въглища, регионът ще загуби още между 15 000 и 18 000 работни места. С непряко засегнатите членове на семействата ефектът става още по-сериозен. Изчисленията показват, че потенциалната загуба на брутна добавена стойност ще възлезе на 877 млн. лв. на годишна база.
Ефектът върху заетостта в Кюстендил и Перник ще бъде по-умерен, като в Кюстендил до 2026 г. заради прехода ще бъдат загубени около 4 000-5 000 работни места, а в Перник за периода 2025-2027 – около 2 600 работни места. И в двете области ще има загуба на БДС.
