С благословението на патриарх Неофит, в храм „Св. Николай Чудотворец“ в гр. Самоков, където се счита, че е погребан светецът, беше отслужена архиерейска света литургия за Паисий Хилендарски.
Празничната литургия оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Йосиф Серев, архиерейски наместник на Ихтиманска духовна околия, иконом Георги Паликарски, архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия, ставрофорен иконом Михаил Колев, архиерейски наместник на Самоковска духовна околия, ставрофорен иконом Георги Шопов, протойерей Любомир Мишков, протойерей Георги Николов, протойерей Емилиян Дамянов, предстоятел на храм „Св. Николай“, свещеник Йордан Мечкаров, свещеник Любомир Славчев, йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп, дякон Йоан Йотов и дякон Георги Йорданов.
Официални гости на тържеството – кулминация на Паисиевите дни в Самоков, бяха: Владимир Георгиев, кмет на община Самоков, Ангел Младенов, секретар на Софийска митрополия, проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии в София, представители на различни институции от Самоков, гости и множество вярващ народ.
Църковните песнопения на утренята и на светата Литургия бяха изпълнени от църковни певци, ръководени от Светослав Цеков.
След светата литургия, епископ Поликарп се обърна към цялото църковно множество, като прочете обръщение от патриарх Неофит, в което се казва: „Твърдата вяра на преподобния инок в Богочовека Христос и силната му изява като родолюбец се въплъти на дело, като се посвети на просветителска мисия, завещавайки за поколенията свои съотечественици труда си „История славянобългарска“ и своя вечен завет да не се срамуват от своя род и език, помнейки своите предци и наставници (Евр. 13:7) и така да изпълняват добре Христовия закон! Защото делото му не бе плод на превъзнасяне, а бе „за полза на нашия български род, за слава и похвала на Господа нашего Иисуса Христа”.
Като същински Христов апостол, преподобни Паисий не само състави, но и лично се потруди за разпространението на написаната история сред своя народ, който бе възлюбил с истинска отеческа, нелицемерна, духовна обич. Написаната на достъпен език, четена и преписвана из всички краища на българската земя „История славянобългарска“ се превърна завинаги в символ на нашето пробуждане от времето на робството, вдъхновено начало на духовното и културното ни в Възраждане.
Делото на преподобния отец е увенчано от искрената му вяра в Бога, в разбирането му, че макар и преминавайки през това тежко иноверско господство, българският народ не бил изоставен от Него, а всякога е подкрепян, преминавайки това изпитание като злато, очистено в горнилото. Св. Паисий изгражда културната история на България като се съсредоточава върху положения от светите братя Кирил и Методий труд: славянската писменост. По този начин, чрез книжнината и езика, се запази българският род.“.
Епископ Поликарп поздрави всички и им благодари за любовта и привързаността към всебългарския светец св. Паисий Хилендарски.
По традиция, след светата Литургия беше благословено празнично коливо в чест на свети Паисий, както и беше направено литийно шествие около храма, до гроба на св. Паисий, където беше прочетена молитва за здраве, благословение и духовно въздигане на българския народ и поднесени венци и цветя като почит и преклонение пред личността и подвига на светеца.
Празникът завърши с обща почерпка за всички присъстващи в храма, както и с общ тържествен обяд. Снимки: протойерей Костадин Тренев
