СВИДЕТЕЛИ НА ВРЕМЕТО: Загадъчната смърт на един от най-известните експерти по тютюна през миналия век – Стефан Георгиев

Уважаеми читатели, на страниците на вестник „Вяра” продължаваме да публикуваме разказите на Милчо Спиров. Той е роден в кюстендилското село Шишковци, като животът му протича между Шишковци, Кюстендил и Дупница. Сега е на 85-годишна възраст и продължава да обогатява културния и интелектуален живот в Кюстендилския край. Очакваме и други наши читатели да ни изпратят свои истории и спомени, които да бъдат публикувани на страниците на вестник „Вяра”.

 

Стефан Здравков Георгиев е роден през далечната 1872 година в град Щип на Република Северна Македония в многодетното семейство на тютюнопроизводители.

Детството и юношеството прекарва в родния си град Щип, където учи и успешно завършва практическо училище по тютюна. Баща му Здравко Стефанов като свободолюбив българин често легално или нелегално е посещавал близки и роднини в новоосвободена България.

Едно от най-често посещаваните места е бил град Дупница –

град, известен с тютюнопроизводството и търговията. Но заедно с гостуването си бащата е уреждал и подготвял преминаването на границата за цялото си семейство, като първо ги прехвърля в град Горна Джумая (днес Благоевград). А оттам – в град Дупница, в свободната от робство България. Този стремеж на баща му се ознаменувал с успех в началото на 20-и век.

Спомените във връзка с преминаването през границата на поробена Македония със свободна България, разказани от сестра му Мария, медицинска сестра на зъболекар, предизвикваха непринудени сълзи и тежки въздишки на нас, слушателите. Турските аскери били толкова жестоки, че да се измъкнеш от зоркото им око, е било почти невъзможно, а опасността да те разкрият – голяма. Целокупното семейство минало през очите на турските граничари и успешно се настанява в квартира, близо до жп гарата на град Дупница.

Трудолюбието на всички членове на семейството бързо ги реализира като квалифицирани работници в многото тютюневи складове в града. Стефан Здравков, освен със своята красота и атлетично телосложение, бил и много умен. Освен професията си на тютюнев специалист

той владеел отлично турски и френски език.

Това силно впечатлило собствениците на тютюневите складове, което е създало възможност той да бъде търсен и удостоен бързо със званието майстор и експерт по тютюна. Близо четиринадесет тютюневи складове за преработка на тютюневата продукция са поставили град Дупница редом с Асеновград и Хасково като един от най-известните градове и райони за производство на качествен тютюн. Навършил 27 години, отслужил военната си повинност, той успява да се ожени за девойка от знатен чорбаджийски род. Като зестра на съпругата му Агница Бояджиева баща й Георги на сватбата подарява наниз от

златни пендарки, с които украсил нежната и тънка шия на булката.

Квалифицираният млад мъж за кратък период от време успява да спечели пари и да закупи къща в „новата махала“ на град Дупница, а по-късно закупува лозови насаждения в непосредствена близост до града – Балановски рид. Известността на Стефан Здравков в много моменти изпреварвала личното му познанство с тютюнопроизводителите от региона. Предложения за работа е получавал от крупни търговски фирми от град София, град Скопие и други големи градове, но любовта му към град Дупница и семейството не са му позволявали да напусне работата си тук. Едно след друго му се раждат и 5 деца – Георги, Виолета, Елена, Вяра и Здравко. Семейството се откроява като свободолюбиво, трудолюбиво, благородно, но и силно вярващо и изповядващо християнските добродетели.

 

Съпругата му Агница е била известна в града като „набожната Агница“.

 

Тази вяра е давала основание на много бедни хора от града да потърсят безкористната помощ от семейството. Стефан Здравков, освен като един от най-търсените търговци при изкупуването на тютюна, е бил и активен общественик, особено в областта на просветното дело. Много често е избиран в ръководството на читалищните и училищни настоятелства. Самообразованието при него е било едно от първите му потребности. Като познавач на тютюна той е участвал в екипите за внедряването на новите технологии при обработката му.

През 1929 г. в Дупница се внедрява така наречената „тонга“

за следберитбено доузряване и придобиване на нови качества на тютюневия лист. Като благородник той е търсен от работниците във финансово затруднение, който само срещу честната им дума, че през лятото ще му предадат набрания и изсушен тютюн, той е ставал поръчител при тегленето им на кредити от земеделската банка. Голяма част от времето си прекарвал в чужбина за сключването на търговски сделки. Много изгледи на пощенски картички до семейството удостоверяват за посещението на напреднали европейски страни (Австрия, Чехия, Германия и др.). Но възходът и падението, щастието и нещастието в много случаи вървят ръка за ръка. Само няколко дни преди да се завърне от поредната командировка във Виена, той изпраща пощенска картичка до съпругата му, в която пише, че

има да свърши някаква работа, която е „държавна тайна“

и се надява да ги завари в здраве и послушание на децата. Но при връщането си към България мистериозно умира (обяснението на неговия пряк шеф Чапрашъков е било, че е заболял от разпространената в Европа болест еризепел (червен вятър), поради което той е доставен за погребение в запечатан ковчег, тъй че никой не е видял лицето му, а снимка, името и годините на раждане и неговата смърт.

Неговата внучка на най-големия му син Георги (дългогодишен кинооператор в гр. Дупница), унаследила името на баба си Агница, е и моята съпруга (дългогодишна учителка по литература в ПГ “Христо Ботев“ и техникум по тютюна гр. Дупница Агница Георгиева). За загадъчната смърт на дядо й Стефан Здравков ние упорито търсихме достоверна информация, но като че ли някой грижливо беше изтрил всичко за неговия живот и смърт. Много догадки от различни хора с различни професии и възраст се изнизаха, но истината близо 100 години след смъртта му все още не е достигнала до нас, живите му потомци. Моите синове са унаследили от прадядо си и ум, и красота, честност и благородие, вяра и надежда, че животът с всеки изминал ден ще става все по-хубав и справедлив. А това ще стане толкова по-бързо, колкото по-бързо българите заживеем така, както е живял достойно Стефан Здравков.

Милчо Спиров, с. Шишковци