Наскоро излезе от печат и бе представена книгата на Лазар Ильов „Дупнишкият концлагер“. Авторът ни е познат като един от добрите журналисти в гр. Дупница и в централната читалищна библиотека при НЧ „Зора 1858“ в гр. Дупница се съхраняват 59 броя от издавания от него вестник „Комерсант“. Този вестник излизаше от 24.12.1991 до 19.12.1992 г. Определено трябва да кажем, че вестникът бе частен и неговият собственик и главен редактор Лазар Ильов вложи големи средства за издаването му. Той даваше трибуна на всички, които искаха да публикуват интересни статии по това време. Дълбоко съм признателен на Лазар Ильов, че публикува някои мои научно-изследователски статии. На 31 януари 2023 г. бе представена неговата книга „Дупнишкият концлагер“. Книгата е в обем от 77 страници и по същество я оценявам като пасквил с предизборни цели. Авторът на тази книга е публикувал встъпителна статия от спонсора на въпросното издание. Книгата има издателски номер, но в нейния край не са посочени научен и справочен апарат и рецензенти.
Повод за написването на книгата е паметната плоча, която официално бе открита на 1 февруари 2020 г. (събота). Предният ден – 31 януари 2020 г. (петък) бе проведена скандална сесия на Общинския съвет заради паметната плоча. Внимателно наблюдавам и анализирам всички сесии на Общинския съвет в гр. Дупница, които се предават директно по ТВ „Запад“. На тази сесия се разгоряха остри политически страсти между общинските съветници. Всеки, който желае да прочете техните аргументи, може да намери въпросните статии в интернет.
Като краевед-изследовател на Дупнишка околия (Дупнишкия край) и автор на 4 студии, 14 научни монографии и много публикации в централни научни исторически списания и периодичния печат останах втрещен от аргументите на дупнишките общински съветници. С Решение №27 от 31 януари 2020 г. бе решено да се постави паметна плоча на моста на жп линията Дупница – Бобов дол в кв. „Аракчийски мост“. Въпросното решение бе прието от 20 съветници, 6 бяха против, 4-има въздържали се. Един многократен общински съветник и бивш кмет подчерта, че и дупнишкият краевед Иван Хаджийски не е писал нищо за Трудово възпитателното общежитие (концлагера) в гр. Дупница. В своята научна монография „Антиболшевишката съпротива в Дупнишка околия през 1945-1958 г.)“, излязла от печат през 2014 г. в обем от 540 страници, посочвам сведения за този концлагер на стр. 163 и 312. Без да познават действителните исторически факти всички общински съветници от гр. Дупница си позволиха волни интерпретации по тази докладна записка.
От месец март 1945 г. до началото на месец септември (6 месеца) в гр. Дупница е съществувал въпросният концлагер. Авторът на книгата Лазар Ильов неаргументирано твърди в множествено число, че в този концлагер (ТВО) са затворени бивши министри, творци и т.н. Дългогодишната ми изследователска работа ми дава основание да кажа, че в този концлагер е задържан бившият финансов министър от 1935 г. и изтъкнат икономист Марко Рязков. Сред задържаните е изтъкнатият български писател и журналист Димитър Талев, който след 1952 г. политически е реабилитиран и е получил признание от управляващата БКП.
Тенденциозно псевдонаучно авторът Лазар Ильов твърди, че в този концлагер са задържани и много дупничани. Ако беше си направил труда, щеше да прочете моята монография от 2014 г., в която съм посочил избитите със и без съд и присъда по политически причини; задържаните в затвори и концлагери, както и изключените от висшите, полувисшите и средни учебни заведения. Вместо научни аргументи и факти Лазар Ильов си служи с общи приказки и измества заглавието на книгата. Моите очаквания към въпросната книга бяха високи и вярвах, че нейният автор ще направи сравнителен анализ с моята книга. Определено трябва да кажем, че тази книга не обогатява нашите исторически познания, тенденциозна е и подхранва спиралата на политическото противопоставяне в нашия край и страната.
Паметна плоча трябва да има на въпросното място, на което е поставена, но трябва да бъде променено нейното съдържание, отнасящо се до жертвите на политическия терор в нашия край. На въпросната паметна плоча е поставен текстът: „В памет на жертвите на комунистическия терор, въдворени и изтезавани в концлагера, намирал се на това място през 1945 г….“ Общинските съветници могат да коригират своята грешка и да бъде поставена нова паметна плоча с надпис: „На това място през 1945 г. е имало концлагер, в който насила са задържани от 1800 души“. Всички други писания, посочени в книгата, са исторически неверни, тенденциозни и подхранват политическото противопоставяне в нашата страна.
Лазар Ильов: Не се нуждая от оценката на Иван Хаджийски
Не се нуждая от оценката на Иван Хаджийски и ми е трудно да приема неговата „дълбока признателност“. Не съм краевед и нямам намерение да водя дебати на тая основа. Много любезно напомням на Иван Хаджийски, че „встъпителната статия“ се нарича „предговор“, предговорът си има автор, та ще замоля Главния асистент, краевед-изследовател и т.н. да се обърне към автора. Дълбоко се прекланям пред автора на „четири студии, четиринадесет научни монографии, много публикации в централни научни исторически списания и периодичния печат“… (последният да затвори вратата), утешително го моля да не се втрещява чак толкова от решенията на съветниците, а вместо това да научи жанровите характеристики на различните научни и литературни публикации. Освен монографии, студиа и други подобни трудове има и т.н. „публицистика“, която не се нуждае от титли – тя просто изразява позиция. Ако гл. ас. Иван Хаджийски беше прочел докрай книгата, няма начин да не е забелязал на задната корица една доброжелателна уговорка. Тая уговорка веднага опровергава „предизборните цели“ на „пасквила“.
Нямам време да споря с асистенти, па били те и главни, защото си имам и друга работа. Нямам и намерение да оценявам труда на асистентите, защото нямам необходимата експертиза – същото бих посъветвал и господин Хаджийски, когато се захваща с непозната материя. Казано по-простичко – няма да отговарям повече на подобни дружески задявки с цел популярност. Бре, че завидна енергия – “Пасквил с предизборни цели”! Заглавието продава, а, господин Главен асистент?
