Вече е факт и второто допълнено издание на краеведското му изследване за Големо село
Две интересни книги вече са на книжния пазар – „ОТРАЖЕНИЯ“ – поетична, и „ГОЛЕМО СЕЛО отдалеко и близко“ – краеведско изследване, второ допълнено издание, с автор известния дупнишки художник Евтим Венев.
И двете книги са от издателство „Арт Медиа плюс“ на също така известния Валентин Боков.
Отразената житейска философия
Зная, че талантливите хора обикновено имат още заложби, затова не бях учудена, когато получих неговия поетичен ръкопис за мнение и оценка. По-скоро бях приятно изненадана и очарована от богатството на идеи, жанрово разнообразие, образи и рими. Редактирах тази книга с нарастващ възторг.
Петте цикъла взаимно се допълват и образуват истинска каскада. Тръгват като тих поток – детството и младостта на лирическия персонаж, минават през реката на неговата ирония към околните и към себе си, докато се изсипят като буен водопад в лютата сатира на последния цикъл – поантата на книгата.
Подсъзнателно авторът е чувствал неопределеността на стила си, затова редовете в текстовете са централно разположени. Съчетанието на класическия и белия стих носят оригиналното звучене на цялата книга. Зашеметяващо е богатството от рими, които бликат изпод перото на автора като фойерверки и осветяват една от основните характеристики на произведенията. Откриваме нежен лиризъм в импресиите, тиха тъга по отминалото вече време, романтиката и идилията на един неподправен живот, едно интересно светоусещане, изразено със завладяващ хумор, и откровен гняв към съвременната действителност в национален и в световен план. Философските послания, провокативните въпроси, които поставя, поетичните похвати и оригиналната образна система правят книгата особено ценна, актуална и значима. Последният стих звучи като мото на цялата книга:
О, племе оскотяло,
чакащо пред чужди ясли
с тъжна орисия…
В луксозно цветно приложение са показани и голяма част от картините на автора.
„ОТРАЖЕНИЯ“-та на Евтим Венев са отражение и на житейската философия на автора, оформена през годините. Една личност с активно отношение към всичко – природа, бит, хора и събития. Регресът на житейските ценности е може би катализаторът на творческия талант на Евтим Венев, който не може да остане безразличен към света. И слава Богу, защото това е причината този скромен човек да изяви таланта си и чрез словото, което достига до нас благодарение на тази изключителна книга!
Човешката памет – гаранция за бъдеще
Бих нарекла автора на книгата „ГОЛЕМО СЕЛО отдалеко и близко“ – Евтим Венев, съвременен възрожденец! Будител на нещо толкова важно за душата, колкото е хлябът насъщен за тялото. Паметта човешка! Гордостта от род и родина и почитта към тях! Защото животът ни е не само тук и сега, животът ни е историята на нацията! Защото, както казва световноизвестният писател Чингиз Айтматов, „Паметта е нашата безпощадна съвест“ и още, „Човекът без спомени за миналото губи мястото си в света, народ без памет няма бъдеще“.
Евтим Венев със сигурност съзнава величината на своето дело, въпреки че и в предговора на книгата той остава верен на своята скромност като човек и творец.
На задна корица на книгата е изнесено:
„И днешният ден утре ще бъде минало. Нека оставим следа в него, по която след време да ни намери Нероден Петко…“
Той ще остави своята значима следа с делата си като духовна личност, като творец и учител на поколенията, като представител на интелигенцията и бележит големоселец и дупничанин.
Родината започва от бащиния дом, от това късче земя, което е родният ни край! От къщите, познатите ни дворчета и улички, от реката, долината, равнината или близките хълмове и планински върхове…
И ето тази книга ни води през всичко това, минавайки през времето епоха след епоха – от незапомнени времена, през античността и средните векове, до наше време. Разгръщаш страниците и се редуват имена на племена, населявали тези земи, на познати и не толкова познати владетели, изскачат названията на местности, реки, езера, ридове и планини, избликват приказни мелодии и пълнят, пълнят сърцето…
Книгата се чете леко и приятно поради удачната структура от отделни глави, свързани помежду си. Между обичайните статистически данни от документите авторът умело вмъква своите разсъждения и изводи. Изобилстват описания и майсторски повествования – доказателство, че той е чудесен разказвач, който умее да привлече вниманието и да провокира чувствата, с което докосва сърцето на четящия.
Лекотата на възприемане на документалния материал идва от чудесните лирични отклонения, от внимателно подбраните цитати от местния фолклор – легенди и предания, песни, пословици и поговорки, прословути изрази и характерна лексика. Видно е и нещо изключително важно в това краеведско изследване – топлото чувство, нежността и обичта, с които се поднасят особеностите на бита и народното творчество на този забележителен регион в нашата родина.
Авторът много точно е подбрал и използвал за мото на някои от главите на книгата народни мъдрости, философски изрази и кратки литературни откъси от известни личности. А неговите разкази умело ги разгръщат, логично ги потвърждават и доказват тяхната правота. Често се среща личното авторово мнение относно жизненоважни въпроси за съдбата на местните хора, на селището и родната природа. Тази заинтересованост на автора ясно личи и в подбора на най-ярки примери и данни, когато е необходимо фактите не просто да бъдат подредени, а правилно изтълкувани и осмислени.
Четеш и като на лента виждаш как се е променяла земята ти и колко хубост е изсипала природата в нея… Не е ли това красотата в истинската й същност и измерение?! И се разстила в съзнанието ти необятното богатство на твоето късче земя… И се разкрива дълбокият корен, свързал те здраво с него… И расте гордостта от приноса на местните хора в българската култура, между които всеизвестни певци, артисти и не толкова известни общественици, учители, лекари, военни, строители, инженери …
Тук всичко е големо! Не само името на селището. Вятърът дори! Какво по-големо от шопите, тази прословута и оригинална етнографска общност?! Тези „Крали Марковци“ – където и да отидат, каквото и да кажат, каквото и да сътворят! Какво по-високо от техните гласове и песни?! Какво по-вихрено от техните хорá?! Какво по-характерно от техните нрави?!
И расте гордостта от тази българска принадлежност. И познавайки предците – близки и много далечни във времето, познавайки тяхната борба за място под слънцето, битките за преодоляване на природните стихии, на вражеските набези и посегателства, непрестанния градеж на живота, отстояването на етническото начало и на религиозната самоопределеност, познавайки техния бит и духовност, тяхното значимо творчество и извисеност, техните традиции и морал, разбираш, че няма по-мило от това, че си част от нещо голямо, нещо здраво, нещо, което те прави щастлив, защото знаеш кой си, какъв си, чий наследник си, откъде си тръгнал и къде би могъл да стигнеш. Защото миналото е твоят стожер, стожер на дедите, на децата и на тези след тях… Защото благодарение на този корен ще ни има още и още, и още…
Ето защо пожелах да изразя мнението си за голямото значение на книгата на Евтим Венев и отбелязвам появяването й като събитие. Защото тя съхранява паметта ни за родова принадлежност, прави ни горди със своя произход, прави ни свободни!
Бих определила двете книги като особено значими и ценни за културния ни живот и за съвременната литература поради високата им идейност, ценните им качества, оригиналността и актуалността на съдържанието.
Мариана Александрова
