-
В Минния техникум в Перник австриецът е преподавал минно и спасително дело
-
Брокс организира за първи път в България спасителна служба към мината
-
Безценният принос на Брокс към туризма в България е изграждането на редица хижи
Хелмут Франц Брокс е роден на 17 май 1895 г. в гр. Русе. Той е историческа фигура на българското минно дело и нашето туристическо движение. Родителите му са австрийци, заселили се в България още преди Освобождението. Баща му е специалист – сондьор и водоснабдител, поканен от турското правителство да издирва води в Добруджа. Отначало живеят във Варна, по-късно – в Русе. Тук се раждат петте деца – четирима синове и една дъщеря, най-младият от тях е Хелмут. Хидрогеологическите проучвания на терена в Русенско увличат малкия Хелмут и той често придружава баща си да му помага. Като ученик в прогимназията през 1908 г. той става инициатор за създаването на ученическо дружество “Геолог”. Участниците правят излети, при които събират и подреждат сбирки от материали.
През 1910 г. преименуват дружеството на “Дунав” с председател Хелмут Брокс. Водени от горещото желание да изградят собствен съюз и да привлекат повече хора, младежите се залавят да образуват по кореспондентски начин нови дружества в други градове в страната – Варна, Самоков, Разград. На 30 ноември 1911 г. се свиква общо събрание от името на дружеството “Дунав”, на което се решава и провъзгласява образуването на Ученически туристически съюз в България. Избрано е Централно настоятелство с председател Пенчо Христов. На 13 август 1912 г. Централното настоятелство свиква първата конференция на юношеските туристически дружества, на която освен русенското дружество, присъства представител от Варна. Изработва се проектоуставът на Юношеския туристически съюз (ЮТС). Решава се издаването на съюзен орган “Млад турист”, който започва да излиза едва към края на март 1913 г. Така се стига до паметното лято на 1914 г., когато се организира Първият конгрес на ЮТС, който полага основите на масовия юношески туризъм и го поставя на правилни организационни релси. Хелмут Брокс участва в организирането и провеждането и на Втория и Третия туристически конгрес на ЮТС и подпомага дейността на дружествата в страната. След създаването на съюза е най-близкият съветник на Централното настоятелство, чието седалище е в Русе. През 1915 г. е избран за председател на ЮТС, и то в най-трудните военни години. Само след няколко години инициаторите ще могат да се гордеят с пионерската си мисия – през 1920 г. в страната са основани 47 юношески дружества с близо 3000 души членска маса. След завършването на Русенската реална гимназия през 1916 г. той отбива военната си служба като преводач в щаба на 6-а Бдинска дивизия. Участва в Първата световна война и е награден с орден. След края на войната Брокс следва минно инженерство в гр. Фрайберг (Саксония). Завършва през 1924 г. и се връща в България. От пролетта на 1924 г. е на проучвателна работа в мина “Орел” край с. Мъглиж, а през есента на същата година е вече директор на мина “Бобов дол”. От 1926 г. е на работа в Мини “Перник” като завеждащ рудниците “Христо Ботев”, “Хумни дол”, “Гладно поле”, “Бели брег” и “Стари рудници”. Тук през 1928 г. Брокс организира за първи път в България спасителна служба, която впоследствие се оформя като Централна минно-спасителна служба за цялата страна. През 1950 г.
Брокс се пенсионира и постъпва като щатен преподавател в Минния техникум в Перник, където преподава геология, минералогия, минно и спасително дело, сондажно дело. През 1957-1958 г. е районен инженер при Министерството на тежката промишленост и работи и живее в София. Служебните ангажименти не пречат на Брокс с пристигането си в Перник да продължи с развиването на туристическата дейност. От 1927 г. до 1957 г. (с изключение само на две години, когато е подпредседател), той е председател на туристическото дружество “Голо бърдо” в Перник. Особено показателна за развитието на туризма е 1929 г., когато перничани се сдобиват със солидна хижа на Голо бърдо, изгражда се чешма на Ранчово градище, поставя се маркировка до Голо бърдо и продължават залесителните работи на хълма Кракра. Същата година клонът “Голо бърдо” е обявен за национален първенец на събора в Кюстендил. Със събраните от членския внос и от доброволното самооблагане средства, също и с безвъзмездния труд на пернишките туристи се изграждат хижа “Селимица” и пътят до нея (1930), заслонът “Мальовица” в Рила (1933-34), хижа “Брокс” (1942-43), образцовата маркировка до Черни връх, развъдниците за пъстърва и алпинеумът до хижа “Селимица”. Безценният принос на Брокс към туризма в България са изградените хижи “Кумата”, “Острица” във Витоша, “Славей” и “Орлите” в Голо Бърдо, “Юмрук чал” в Стара планина, “Мальовица” в Рила и “Студенец” в Родопите. След пенсионирането си Хелмут Брокс отдава всичките си сили за развитието на туризма в България. Оставя след себе си хиляди последователи. Умира на 15 юни 1969 г. в София. Документите от личния фонд на Хелмут Брокс постъпват в Държавен архив-Перник като дарение през 1973 г.
По документи на Държавен архив-Перник.
