Обичам творбите си, възпитала съм ги да носят добро. Рисувам това, което сърцето ми диктува, и се доверявам на ръката си, казва авторката
Диана Дезир подреди свои картини в градската художествена галерия „Васил Крапчански” в Сапарева баня. Художничката, която живее в София, но е с потекло от Дупница, е озаглавила експозицията си „Светове”. Показва маслена живопис – пейзажи, цветя, от които бликат красота, нежност, колорит.
„Открих изложбата си „Светове” напук на всички вируси и за радост на моите гости. Благодаря на кураторката Силвия (Силвия Славкова, бел. авт.) за любезната покана, благодаря на човека, дарил това прекрасно място, Васил Крапчански – светла му памет, за да е дом то на изкуство и красота. Благодаря на всички, които ме уважиха и дариха с усмивка”, казва авторката.
Специален гост на откриването на изложбата бе писателят Явор Перфанов. „С Явор Перфанов сме добър тандем, неговите разкази също така докосват хората и провокират размисъл”, обяснява художничката. Тя изненада почитателите си с томбола с имената на всички гости, организирана, за да бъде зарадван някой от присъстващите с картина. В края на откриването бе изтеглено едно име – късметлията е Богомил Иванов, който си тръгна с подаръка. „Мисля това да остане моя запазена марка за в бъдеще. Безценно е щастието в очите на хората, когато ги зарадваш без специален повод и без условия”, казва художничката за жеста си.
Картините на Диана Дезир ще останат в галерия „Васил Крапчански” до 4 април и могат да бъдат видени всеки делничен ден.
Диана Дезир даде интервю за в. „Вяра”, в което разказва за себе си и своето творчество.
– Разкажете и за себе си. Разбирам, че се казвате Диана Димитрова, а Дезир е творческият Ви псевдоним, как стигнахте до него?
– Казвам се Диана Дезир, а рисуването е моето творческо поприще. Dezir идва от френски и означава желание, а всички знаем, че без желание не се ражда деяние. Когато бях малка, всичките ми тетрадки бяха обагрени в рисунки, обичах да съчинявам и приказки по тях. На по-късен етап завърших Педагогическия колеж „Свети Иван Рилски” в Дупница, със специалност „Изобразително изкуство и труд и техника”. Макар че съм подплатена с диплома, твърдя, че творческата ми продукция към днешна дата е плод на божията дарба, с която съм родена, и на много, много, много безсънни нощи, в които се отдавам на любовен танц с платното. В училище научих едно основно нещо и то е да не се подчинявам на стереотипи и да пазя автентичността си. Благодаря на моите родители и преподаватели, че ми дадоха тази свобода и не се опитаха да ме вкарат в рамки.
Години наред животът ме завъртя в различни от изкуството посоки и аз дълго търсех себе си в прозвища, които съвсем не бяха моите, но пък натрупах ценен опит на различни позиции. 2012 г. срещнах настоящия си съпруг, който ми подари четки и платна със заръката да намеря призванието си и ето че съдбата ми се усмихна. Преоткрих себе си и онова, което винаги е било у мен, а именно дарбата да пресъздавам в картини всяка емоция, чувство и неизказана дума. Вече 8-а година аз съм всеотдайна в рисуването. Смело мога да кажа, че освен че открих себе си, аз вече съумявам да разпръсквам този порив и оптимизъм към останалите.
– Картините Ви са свързани с природата – виждаме цветя, пейзажи, това ли е Вашето вдъхновение?
– Творя предимно маслена живопис. С годините темите в картините са различни. Ако към 2013 г. аз рисувах предимно хора, сюжети, в които те си взаимодействат, и бях подвластна на черната краска, то сега преобладаващи са природните пейзажи, цветята, светлината… Моите картини са моите рожби и аз не ги деля на цветни и мрачни, обичам еднакво всяка една. Защото съм възпитала всяка да носи добро и положително послание към наблюдаващия. Няма рамки и стандарти, в които да се впиша, не мога да огранича себе си в един коловоз. Рисувам това, което сърцето ми диктува, и изцяло се доверявам на ръката си. Поради тази причина творбите ми са плод на моментни емоции и изразните средства и прийоми са в зависимост от състоянието, в което съм. Вдъхновението е навсякъде, търся положителното във всичко и дори някой да ме нагруби, аз съумявам да трансформирам енергията в градивен елемент.
– Какво е посланието на творбите Ви?
– Не давам анализи на творбите си, желанието ми е хората сами да се докоснат и да бъдат провокирани към размисъл. Когато една картина е жива, тя общува и кореспондира със зрителя много по-истински, отколкото аз чрез словото. В близките две години зад гърба си имам няколко самостоятелни изложби в страната и участие в съвместни международни изложения в Париж и Мадрид.
– Вашият поглед към картините Ви?
– Всяка картина е един свят, една различна вселена, в която можете да пътувате и преоткривате себе си. В прегръдките на тиха радост се раждат чудесата.
– Кажете няколко думи за тази изложба?
– Изложбата ми в Сапарева баня „Светове” е 10-а поредна. В нея показвам симбиозата и отношението между градската среда на живот и природата, пречупени през моята призма. Апелът ми към публиката е, макар завихрени в скоростта на града, да поспрем с бързането и да се обърнем към природата, защото на първо място тя е наша майка и утешител. На всички ни е ясно, че тя е най-древният лечител на духа и тялото. Сапарева баня е точното място, в което хората идват да релаксират и да бъдат във връзка с планината, и всеки посетител ще усети това, което казвам. Това беше и обръщението ми към моите гости и сега към вашите читатели. Нека пазим природата и нека опазим нашия вътрешен мир и хармония. Като си позволим малко време, в което да отидем в гората например, да вървим боси… да отпием глътка изворна вода и да се потопим в едно интимно общение с майката земя и нейните първородни рожби – растенията. За мое щастие усещам обратната връзка с публиката и зная, че това, което правя, радва хората, издига съзнанието им и докосва сърцата им. А какво по-хубаво за един творец, за един родител, когато неговата рожба намери своя път, срещне сродна душа и работи за общото добруване.
– С какво помните родния си град – Дупница?
– Родом съм от Дупница, закърмена в полите на Рила и израснала буквално сред борове, гъбки и диви цветя. Това съм аз – една свободна птица, мечтаеща да дари крила на всеки, който има очи за това.
Всяка картина е един свят, една различна вселена, в която можете да пътувате и преоткривате себе си. В прегръдките на тиха радост се раждат чудесата.
