2015/май/11
Мъжете в Турция не се развеждат, на всеки 6 часа се убива по една жена, убиват хората по митингите, никой не смее да протестира
На чист български на Капълъ чарши част от групата на лидерката на „Ние, жените” Здравка Чимева беше посрещната от 86-годишния бай Хари от Плевен. Той се оказа съгражданин на Светла Михайлова, служителка в пощата в Благоевград. Бай Хари любезно покани землячката си и нейния съпруг – митничаря Красимир Михайлов, заедно с приятелската им компания да посетят магазина за кожени изделия, който стопанисва. Като знак на приятелство и носталгия бай Хари издейства близо 50% намаление и Светлана Михайлова си тръгна с разкошно яке от естествена кожа в цвета на очите й – синьо. Още 3-4-ма души се сдобиха с кожени одежди и останаха очаровани от гостоприемството на стопаните.
Бай Хари разказа за живота си на чаша турски чай. „От Плевен съм, но от 60 години живея в Истанбул. Имам фабрика за производство на кожена конфекция. Бях на 21 години, когато вятърът ме доведе тук. Бивш футболист съм, бях нападател. Започнах в „Левски” (Плевен), играл съм в „Локомотив” с Георги Берков. Навремето от Ловеч имаше един вратар – Янето се казваше. Сега помагам на мои роднини в магазина, разположен на Капълъ чарши. Изселих се през 1950 година. Вие виждате един международен град, красив. Турция е много богата. Синовете на президента Ердоган държат пристанищата, имат кораби. В момента в Турция обаче цари диктатура. Законите тук са както преди 9 септември в България. Страшни са. Ако кажеш нещо лошо за президента, та дори и под формата на шега или виц, отиваш в затвора. Както навремето са били законите на Хитлер, така са в момента законите в Турция. Навсякъде пълзят агенти. По митингите убиват и деца. Има над 180 души, убити по митинги срещу властта. Всичко започва от „Таксим”, сега там не може да се влиза.
Данъците са убийствени. За тези магазинчета, които виждате тук, всеки търговец плаща по 5 млн. лирети на месец наем. 400 са ни министрите. Народът вече бахтиса. Един килограм месо е 35 лири, картофите са 5 лири, сиренето е 20 лири. Аз съм пенсионер, получавам най-много 900 турски лири, това е около 630 лв. Основните ми хранителни продукти преди ми струваха 150 лири, сага са 350 лири. Турция е много плодородна земя, каквото и да заровиш, всичко се ражда в изобилие. Анталия е златна земя. Там се раждат много домати, струват по 1 лира, а тук ги продават по 5 лири. От всичко печелят търговците, а не производителите. Това е една голяма несправедливост.
Толкова оставям всеки месец в супермаркета. Тук е истински фашизъм, убиват хората насред пътя. От Фашистката партия са излъчени 400 министри. Знаете ли колко жени са убити? На всеки 6 часа се убива по една жена. Тук няма уважение към жената, даже няма уважение на човек към човека. Съпрузите убиват жените си у дома, те не се развеждат. Убиват по митингите, вече хората не смеят да излизат да протестират. Не гледайте това изобилие тук, вие не знаете на изток какво става, особено към иранската и сирийската граница. Там е страшен ужас, невиждана мизерия. Правителството е отворило вратата за сирийците, 2000 сирийци са дошли тук, по улиците на Истанбул, и просят. Пълен хаос е. Моето семейство е тук. Преди години имах собствен магазин, прекарах обаче инсулт и го продадох. Сега идвам в този магазин, за да помагам. Всеки следобед съм тук. Съпругата ми е с алцхаймер. Имах прекрасен живот с нея, винаги сме се разбирали. Спомням си, че се влюбихме от пръв поглед и никога не сме преставали да се обичаме. Има и такова нещо. Сега обаче тя е в жестоко състояние, болестите и напрежението ни съсипаха. Тук животът не е лесен. Бащата на съпругата ми също е българин. С нея се запознахме на една вечеринка през 1952-ра сред много студенти. Тя беше една дребничка, много сладка. Аз си казах: „Ако това момиче може да танцува хубаво, ще се оженя за него”. Тя се оказа великолепна танцьорка и аз й предложих пред семейството. После всички ми завиждаха и ме питаха: „Откъде гепи това гадже?” Слава на Бога, че я срещнах, даде ми двама синове от по 24 карата злато. Работят в туристическия бранш”, разказа бай Хари.
„Сега работя при две млади момчета, баща им е мой приятел. Двамата са завършили туризъм в университета и в момента с това се занимават, но президентът е завзел всички туристически клонове и не можеш да работиш”, допълни той.
Снимките:
1 Бай Хари посрещна в магазина си Светлана Михайлова, Калин Грънчарво и част от групата от Благоевград.
2 Групата из Капалъ чарши
3 Отдясно наляво – Бай Хари, митничаря от Благоевград Красимир Михайлов, колекционер №1 на сребърни предмети Калин Грънчаров и Светлана Михайлова на чаша чай в магазина.
4 и 5 Забавни мигове от Капалъ Чарши
