Над 100 гимназисти от Дупница пред министър К. Вълчев: Образованието ни е под всякаква критика! Даяна Николова: Младите хора няма къде да се реализираме, ще избягаме

Кметът Методи Чимев: Дупница има базата за разкриване на филиал на ВУЗ

Депутатът Ивайло Константинов: Знанията, които получих в училище, нямаха нищо общо с практиката в бизнеса ми, това искам да променя в образователната система

„Образованието ни е под всякаква критика. Казват ни, че ние трябва да се борим за промяната, а те не си помръдват пръста. Ние страдаме от липсата на добри преподаватели по сега действащите специалности. Нужни са и нови специалности, но без добри учители нищо не става. Всяка година се създават нови специалности, но те не се преподават качествено. Изпитите се вземат с плащане, а някои дори си купуват дипломи. Ако в Дупница се отвори нов филиал на университет, едва ли ще се задържим в града, защото не виждаме реализация тук. Повечето хора отиват да учат в София, защото там веднага след завършването си намират работа. Във вузовете има и стаж. Каква е перспективата от София да се върнем тук?”, обяви Симона Лазаркова от СУ „Св. Паисий Хилендарски” на среща с министъра на образованието Красимир Вълчев.

Над 100 ученици от гимназиите в Дупница се срещнаха с министър Вълчев. Той дойде по покана на депутата Ивайло Константинов и кмета Методи Чимев. В панорамната зала на общината се проведе среща дискусия под надслов „Възможности за реализацията на младите хора”.

В срещата участие взеха директори на училища от общините Дупница, Сапарева баня и Бобов дол, но те мълчаха като ученици, които не са си научили урока, и въпреки апелите на кмета да вземат думата не се решиха. ”Аз ще продължа образованието си в София, но след това ще замина за Испания. Имам представа от живота и системата на образованието там. Няма база за сравнение, всичко е много по-добро, отколкото тук. Например по английски език във всеки час влиза различен учител, преподавателите идват от различни точки на света и така учениците могат да приемат различните акценти и особености на езика, научават се и диалектните му форми. Тук, при нас, това липсва. В СУ „Св. Паисий Хилендарски” имаме учител от Испания, но в Испания са толкова много области, в които се говори по много различни начини, а нашият учител е само един и не познава акцентите на всички области, не владеем добре книжовния език. Когато отиваме в Испания, те изобщо не ни разбират нас, ние тях също. Все едно, че нищо не сме учили тук, не получаваме нужните знания. Ще кандидатствам в СУ „Св. Климент Охридски” испанска филология.

Освен това при нас се смениха много учители, всяка година ние имаме нови учители. Това е много странно. И всеки идва и отрича всичко, което ни е учил преподавателя преди него. С всеки нов учител ние започваме от начало. Това е истинско боксуване. Ние се питаме, кой е традиционният, книжовният испански език. Не се чувстваме подготвени в това училище, защото със смяната на преподавателите, с тази страшна въртележка, ние се объркваме тотално. Отнема ни много време докато се адаптираме към него, а и той с нас. С всеки нов учител ние започваме от нулата, за да може той да анализира нашето ниво на испански език. Така минава първия срок, за втория срок идват олимпиади, матури, конкурси, какво ли не. И ние всяка  година все сме на първото ниво. Страдаме за добри преподаватели.”   – каза Даяна Николова, която възнамерява да учи журналистика.

„На Дупница липсват много неща, липсват учреждения, липсват предприятия, мощни фирми. Ето, ще завърша испанска филология и какво ще правя с нея в Дупница? Аз не желая да ставам учител. Искам да стана преводач. Има ли в Дупница международна фирма, която е с големи позиции на пазара и аз да стана с радост преводач в нея? Затова, дори да се отвори филиал на ВУЗ, пак няма да останат младите хора в Дупница, защото няма къде да се реализираме. Ние пак ще избягаме” – категорична е Даяна Николова.

В Дупница имаме само „Актавис”, мина в Бобов дол и един ТЕЦ, които западат, повечето предприятия в Дупница са пред закриване, градът умира, няма нищо, което да привлече труда на младите хора” – добави Радина.

„Фасадите са толкова стари, атмосферата в тези дупнишки предприятия е така потискаща, така депресираща е материалната база, просто е ужасно, влизали сме и сме потресени. И ние не искаме да оставаме тук и да работим, не искаме да реализираме знанията си тук. За България не са нужни знания, а да имаш вуйчо владика, само по линия на шуробаджанащината можеш да започнеш работа” – категорични бяха момичетата и момчетата от средните училища.

„Дупница е прекрасна, има много по-големи дадености и условия за живот от пернишкия квартал „Бевърли Хилс”. И се чудя защо софиянци купуват скъпи парцели там, строят къщи, а не го правят в Дупница. Аз не знам защо това е така, но мисля, че някой е направил много голяма реклама на този пущинак. Явно в Рударци и близкия там квартал има хубава инфраструктура. Аз се учудих, че за 35 минути от София бях в Дупница. Просто се смаях за колко кратко време пристигнах. Това е още една причина да си харесвам Дупница, хем близко до София, хем в подножието на величествената планина – това заяви професор Лалко Дулевски от УНСС и добави: Дори само един от завършващите ученици да бъде убеден да остане в родния си град, е добро начало на срещата.”

Негов възпитаник е инициаторът на срещата, депутатът Ивайло Константинов. „Краските за бъдещето не са толкава черни, колкото някой иска да ги представя. Всеки сам чертае своето бъдеще. Аз бях много добър студент, кажете професоре – обърна се с широка усмивка Константинов към светилото на финансовите науки и продължи: Знанията, които получих, нямаха нищо общо с реалността. Не знаех как се ръководи фирма, нямах никакви практични умения. Ето това искам да променя и вие, децата на моя град, искам да ми помогнете, искам да се случат законодателните промени и образованието в България да стане на ниво. В моята фирма не се приемат хора, които са завършили в един университет със съмнителна репутация. Пазете се от фалшивите университети, купената диплома ползва за кратко време човека. Нужни са знания, способности, дисциплина, трудови навици, които се изграждат в училищата” – каза Константинов, който уточни, че иска младите да го познават като бизнесмен, а не като депутат.

Кметът Методи Чимев беше категоричен, че Дупница има база за разкриване на филиал на ВУЗ. „Имаме две болници, имаме напълно запазена база на бивш медицински колеж и на всяка цена трябва да имаме колеж за медицински сестри. Разбира се, те няма да учат 4 години за сестри, защото няма да ги обучаваме за юристи”, обърна се към министъра общинският съветник Костадин Костадинов, управител на частната болница.

„Всички малки градове искат да имат ВУЗ, но ВУЗ-овете са за големите градове, за разкриването на филиал в Дупница не съм мислил още” – каза министърът, който забрани черно-белите учебници.

Кметът инж. Методи Чимев подари книгата „Историята на Дупница” и медна икона с рилския светец на министъра.

Гости бяха областният управител Виктор Янев, началникът на РУО – Кюстендил, Радостина Новакова, Наташа Илиева – директор на дирекция „Бюро по труда” – Дупница, поетът Петър Андасаров – директор на „Застраховател Прес”, общински съветници и бизнесмени. С подарък дойде и кметът на Сапарева баня Калин Гелев. Професор Лалко Дулевски от УНСС, който е ръководител на катедра „Човешки ресурси и социална защита” беше категоричен, че зрелостниците трябва да научат поне два западни езика, да се ориентират към професии, които са дефицитни за пазара, и посочи енергетиката и сферата на математиката.

„От вас зависи дали заплатата ви ще бъде 600, или 3 000 лв.”  -каза професорът.