Tuesday, July 23, 2024
HomeРегионДупницаУмни петък в Дупница преди над 110 години бил селски събор, хората...

Умни петък в Дупница преди над 110 години бил селски събор, хората от околията се събирали на веселба, гражданите празнували в събота

 

На Уми петък районът около пазара в Дупница се пръскаше по шефовете. По традиция пространството е окупирано от търговци, отрупали сергиите си с всевъзможна стока, а около тях кръжат стотици хора, търсещи изгодни предложения.

На празника Историческият музей в Дупница ни върна над 110 години назад чрез записите на учителя Владимир Николов от 1904 г.

“По традиция хората от Дупнишка околия знаеха, че в петъка след Великден, наречен Умни петък, в Дупница има събор. Още от сутринта от селата на цялата околия започваха да идват хора на събора, който се правеше в двора на черквата “Св. Георги”. Дворът беше голям и се изпълваше със съборджии. Хората идваха предимно за събора и по-малко отиваха на пазара. На събора се виждаха хора с различно пъстро облекло от Разметаница, Горно поле и Долно поле. Всичко беше облечено в най-хубавото си облекло. На събора се смесваха от всички села, различаваха се по облеклото, оглеждаха се, опознаваха се, подхвърляха си шеги, създаваха се дружби.

Веселие. Всичко беше с весело съборджийско настроение. Веселието се проявяваше и в хо’рата. Правеха се по 3-4 хора. Играеха на гайди, кеменета, кларнети, тъпани. Сергии имаше много. Те се нареждаха по края на събора. Движеха се симидчии с табли на главата, продадат една табла и пак се върнат. Сладкарите предлагаха захарни изделия – бонбони, петлета, лулички, сусамчета, захаросани ябълки и др. Продаваха се и украшения – пръстенчета, гребенчета, брошки…, детски играчки, свирки. На няколко места се продаваха кебапчета и разни безалкохолни напитки.

Слънцето като отиде на залез, започват да се разотиват. Пътищата отново се изпълваха с хора, но сега се прибираха по селата.

Умни петък беше предимно селски събор, защото съборджиите бяха от селата. Виждаше се по облеклото, хорото, поведението. Гражданите не излизаха да видят веселието на селския събор. В събота беше градският събор. Гражданите излизаха в двора на “Св. Георги” да играят хоро. Те се веселяха добре, но по градски. Нямаше толкова хора.

Умни петък беше голям събор за цялата околия. Беше много весел събор за околията и за града. Чувстваха го и търговците. Града се много оживяваше. Имаше весел вид…”

Из “Записките” на учителя Владимир Николов, този разказ му е предаден от Александър Високомогилски, роден 1904 год.

Днес обаче всички се трупат около сергиите.

   

RELATED ARTICLES

Most Popular